4 Р Е Ш Е Н И Е № 256 София, 28 юни 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ТОМОВ ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №746 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№804/2012 г. на Апелативен съд гр.София е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр.София. В протеста,който не се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура е направено оплакване за нарушения, по смисъла на чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК. Подсъдимия В. Д. А. и защитата му са на становище решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 19.02.2013 г. постановено по внохд.№804/2012 г. на Апелативен съд гр.София е потвърдена присъда по нохд.№304/2012 г. на Окръжен съд гр.Враца. С посочената присъда подсъдимия А. е признат за невиновен на 7.07.2011 г.на пътя [населено място] –с.Б. при управление на МПС автобус марка „И. 370”,да е нарушил правилата за движение ,с което по непредпазливост да е причинил ПТП,от което на 28.07.2011 да е починал И. Д. Д.,поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343 ал.1б. В НК. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр.София: Доводите са за нарушения по смисъла на чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК ,като според обвинението - „установено е по делото нарушение на чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП и чл.88 ал.2 ППЗДвП,които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП”.В подкрепа на този аргумент било и заключението на повторната съдебно техническа експертиза пред въззивния съд,която приема ,че подсъдимия А. е могъл да заобиколи безпрепятствено каруцата. Установено било и нарушение на чл.21 ЗДвП,като подсъдимия управлявал автобуса със скорост от 96 км./ч.,при разрешени 80 км./ч.Водачът бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобрази с предвидените в закона условия на пътя,за да бъде в състояние да спре при всяко предвидимо препятствие. Акцентира се и на не обсъдените всестранно и пълно доказателства,в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По фактите инстанционните съдилища са приели,че на инкриминираната дата и място подсъдимия е управлявал автобус ,с който превозвал служители на фирма,със скорост от 96 км./ч.по междуселски път,по който видял пред него,в неговата лента за движение да се движи каруца ,с впрегнат в нея кон.Когато разстоянието между управлявания от подсъдимия автобус и каруцата, било около 38 метра и автобуса вече бил изнесен в лявата лента за движение,за да заобиколи каруцата,коня внезапно се отклонил в ляво и се ударил в дясната част на предното стъкло на автобуса.От удара каруцата била отхвърлена на 17.60 метра от мястото на удара косо в дясно,а каруцаря паднал зад каруцата.Пострадалия И. Д. бил откаран в болница в [населено място] от ЦСМП [населено място],на 8.07.2011 г. бил транспортиран в институт „Пирогов”,където било проведено лечение но на 28.07.2011 починал. Горепосоченото показва,че въззивната проверка не е съответна на изискванията на чл.314 НПК и чл.339 НПК.Не е изяснен съществен за правната оценка на деянието фактически момент /обстоятелство от значение / и това е -от кои момент коня,каруцата и пострадалия са могли да бъдат забелязани от подсъдимия и са представлявали опасност за движението.Установен е момента в който коня „внезапно е тръгнал наляво”,но не е изяснено разстоянието от което каруцата е била видима за подсъдимия и от който момент е следвало да реагира адекватно,най-малко с намаляване на скоростта на движение,каквото задължението има по чл.20 ал.2 ЗДвП.От показанията на св.Б. /разпитана пред въззивния съд / се установява ,че това разстояние е „около 100 може и повече метра „.От друга страна Върховният касационен съд на РБ не веднъж е посочвал ,че „скоростта за движение следва да се намалява всякога когато предстои да се премине покрай впрегнати /както е в случая / ,водени или свободно движещи се животни на пътя,защото могат да се подплашат от приближаващото се МПС и да се отклонят”-ТР №28/84 г. т.11ОСНК. Внезапното тръгване на коня е било предвидимо,а движение със скорост 96 км./ч.,очевидно несъобразена с обстоятелството,че водача следва да премине покрай каруца с кон или съществено е нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.последно ЗДвП-„водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението”. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при съществени процесуални нарушения и нарушение на закона,а подадения протест основателен. Ето защо и на основание чл.354 ал.3т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение по внохд.№804/2012 г. на Апелативен съд гр.София, с което е потвърдена присъда по нохд.№304/2012 г. на Окръжен съд гр.Враца и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :