6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60100 София, 12.07.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди деветнадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1745 /2021 година Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от М. Е. П., чрез адвокат Р. К. против определение № 263465/26.02.2021 г. по гр.д.№ 7353/2020 г. на СГС, в частта, с която е оставена без уважение подадената от него частна жалба против определение от 16.06.2020 г. по гр.д.№ 73479/2019 г. на СРС за връщане изцяло на подадената искова молба против Държавата, чрез МРРБ и за връщане на исковата молба по иска по чл. 59 ЗЗД срещу МОН. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 31, ал.2 ГПК и чл. 26, ал.4 ГПК и на материалния закон - чл. 14 и чл. 15 ЗДС. Оплакванията са свързани с това, че съдът не е възприел тезата на касатора, че когато исковете са предявени срещу държавно училище и то фактически е завладяла съседен на държания терен, е необходимо в производството да участва и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно изричната норма на чл. 31, ал.2 ГПК, а тъй като това е въпрос не на пасивна процесуална легитимация, а на представителство, съдът следва да определи кой да представя държавата, включително и по иска по чл. 59 ЗЗД, като и по двата иска следва да се съобрази нормата на чл. 26, ал.4 ГПК. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС по следните четири въпроса: 1. кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен ревандикационен иск за имот, който се владее от държавата чрез другиго в хипотезата на чл. 14, във вр. с чл. 15, ал.2 ЗДС, във вр. с чл. 31, ал.2 ГПК; 2. Простират ли се спрямо държавата пределите на силата на пресъдено нещо по ревандикационен иск, решен с процесуалното участие само на процесуален субституент – учреждението, чрез което държавата упражнява фактическа власт, респективно преклудират ли се правопогасяващите, правопрекратяващите и правопроменящите възражения на държавата досежно имота, предмет на спора; 3.дължи ли съдът произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца при предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Наведено е основанието чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен иск по чл. 59 ЗЗД в случай, че дължавата ползва без основание чужд имот, който е съседен на имот – публична държавна собственост и последният е предоставен за управление на държавно специализирано обслужващо звено. Твърди се и очевидна неправилност предвид неспазване на нормите на чл. 31, ал.2 ГПК и неприлагане на разпоредбата на чл. 26, ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор .... с площ 350 кв.м. на основание наследяване и реституция по чл.1, ал.2 ЗВСОНИ. Представя решение по гр.д.№ 2424/2008 г. на ВКС, ІV. гр.о., с което е уважен предявения от него иск за собственост на същия имот против други физически лица. Държавата не е била страна в това производство. Твърди, че въз основа на това съдебно решение е деактуван процесния имот като държавен и като общински въз основа на две заповеди № РД-15-341/06.07.2010 г. на областен управител и заповед № РД-57-130/ 11.11.2010 г. на кмета на Столична община. Въпреки това Министерство на образованието и науката /МОН/ е във фактическа власт на процесния имот чрез Учебен център, въпреки, че му е предоставен съседен на процесния имот, който има статут на публична държавна собственост без да има основание за това. В исковата молба е посочено, че съседният имот с площ 3250 кв.м. е бил предоставен с решение на МС № 563/28.08.2007 г. на Министерство на образованието, а министъра на образованието и науката го е предоставил със заповед от 24.11.2010 г. на Център за отдих и обучение, преобразуван в Учебен център, който представлява специализирано обслужващо звено по смисъла на чл. 50,ал.1,т.2 от Закона за предучилищно и училищно образование, което е самостоятелно ЮЛ. Ищецът твърди, че МОН е оградило и имота, предмет на спора и го държи чрез посоченото специализирано звено. С исковата молба е предявен и иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване за пет години назад за сумата 5 000 лв., като част от общ размер от 90 000 лв. Този иск е насочен против Държавата чрез МРРБ, или при условията на евентуалност против МОН или евентуално против Учебния център. С писмо от 12.04.2018 г., МОН отказва да предаде имота на ищеца и да му плати обезщетение. РС е върнал исковата молба, в частта, с която исковете са насочени против Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и МОН, като е приел, че предвид деактуването на процесния имот, не е налице спор с тези ответници и искът следва да остане насочен само срещу Учебния център като упражняващ фактическа власт върху имота. Възззивният съд е подчертал, че за имоти – държавна собственост, искове за собственост могат да се насочат както срещу държавата, така и срещу ЮЛ на бюджетна издръжка, което упражнява фактическата власт върху държания имот, като казусът е идентичен със случая, когато иска е насочен и срещу държателя и срещу владелеца. Съдът се е позовал на съдебната практика – решение от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 5111/2017 г. Поради това, че и Учебният център и МОН отказват да върнат имота, въззивният съд е приел, че те са пасивно легитимирани по предявения иск по чл. 108 ЗС. Затова е отменено определението на РС в частта, с която исковата молба е върната и по отношение на иска по чл. 108 ЗС, насочен против МОН. По отношение на държавата, СГС е приел, че исковата молба правилно е върната, тъй като тя не е пасивно легитимирана тъй като иска е насочен против процесуалните субституенти. Приел е, че нормата на чл. 31, ал.2 ГПК урежда само процесуалното представителство на държавата, а не въпроса за пасивната процесуална легитимация, поради което е неотносима. Държавата могла да бъде ответник по установителен иск за собственост, но в случая такъв не бил предявен. Относно искът по чл. 59 ЗЗД, СГС е приел, че определението на РС е правилно, тъй като обезщетение за лишаване от ползване на ищеца може да се търси само от субекта, който пряко е ползвал имота и затова се е обогатил, а Държавата и МОН не са пасивно легитимирани. Следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК - кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен ревандикационен иск за имот, който се владее от държавата чрез другиго в хипотезата на чл. 14, във вр. с чл. 15, ал.2 ЗДС, във вр. с чл. 31, ал.2 ГПК. Съдебната практика по приложението на чл. 31, ал.2 ГПК, а и по чл. 26, ал.4 ГПК приема, че по искове за собственост и свързани с тях искове държавата е пасивно легитимиран ответник. Тя упражнява правото си на собственост чрез своите органи. Нормативно установено е в ЗДС кои държавни органи могат да вземат решения за управление на държавните имоти и да ги предоставят за управление на държавни учреждения, органи и други ЮЛ, както и условията за това. Държавните учреждения и органи, на които се предоставят държавни имоти за стопанисване и управление по чл. 15 ЗДС не получават правото на собственост. Те не стават носители на правото на собственост, а упражняват това право от името на държавата, която остава собственик – чл. 14 ЗДС. Безспорно се приема в съдебната практика, че те са процесуално легитимирани активно и пасивно да защитават правото на собственост и другите вещни права пред съд. /В този смисъл е т. 11 от ППВС № 8/80 г., което в тази част има принципно значение и не е изгубило действие, и Решение № 6 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2009 г., IV г. о./ Държавните органи и учреждения, на които е предоставено правото на управление на държавни имоти, независимо дали са публична държавна собственост или частна държавна собственост действат като процесуален субституент на държавата – защитават правото на собственост на държавата. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по отношение на държавата като страна по делото се разпростира и спрямо нейния процесуален субституент и обратното - ако делото е водено от или срещу процесуалния субституент, решението обвързва и държавата и спорът става непререшаем. Новият ГПК не предвижда фигурата на контролилаща страна, но съгласно чл. 26, ал.4 ГПК, когато по делото се предявява чуждо право от процесуален субституент се призовава и носителят на правото. Това обосновава участието на държавата и когато иска е насочен против нея, а предмет на спора е държавен имот, предоставен за стопанисване и управление на държавен орган, учреждение или друг правен субект. Не може да се отрече пасивната процесуална легитимация на държавата, като носител на правото, което се претендира и когато е посочена от ищеца като ответник. Съгласно чл. 31, ал.2 ГПК, представилеството на държавата, когато делото се отнася за държавен имот се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Изложеното налага извод, че Държавата е пасивно легитимиран ответник по искове по чл. 108 ЗС с предмет държавен имот или когато спора е за това дали имота е държавна собственост и се представлява от министъра на регоналното развитие и благоустройството. В този смисъл е решение № 43/13.02.2012 г. по гр.д.№ 229/2011г. на ВКС, І гр.о. Следва да се допусне касационно обжалване, но на основанието чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради наличие на съдебна практика и по последния въпрос, но преформулиран с оглед предмета на настоящия спор в смисъл: кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен иск по чл. 59 ЗЗД, когато е съединен с иск по чл. 108 ЗС. Отговорът на предходния въпрос е относим и към този въпрос. Държавните органи и учреждения са на бюджетна издръжка независимо дали са първични или вторични разпоредители с бюджетни средства. Те ползват държавните имоти в изпълнение на решение, или заповед на органа, който е оправомощен да управлява съответната категория държавен имот. Когато против тях е насочен облигационен иск за обезщетение за лишаване от ползване, твърдението всъщност е за обогатяване на държавата без основание. Така и в този случай тези държавни органи и учреждения действат като процесуални субституенти на държавата и в производството се призовава и носителят на правото – държавата. Дали иска е основателен, т.е. дали има обогатяване и обедняване и причинна връзка между тях и липса на основание за това и кой се е обогатил е въпрос по същество. Нормата на чл. 31, ал.2 ГПК е формулирана общо – не е определен вида на спора. Достатъчно е делото да се отнася за недвижим имот, за който се спори и дали е държавен, Затова следва да се приеме, че и по облигационните искове, свързани с исковете за собственост дали имота, предмет на делото е държавна собственост, държавата също се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл е Решение № 680 от 16.06.2015 г. по гр.д.№ 701/2015 г. на ВКС, ІІІ гр.о. В конкретния случай процесният имот е деактуван като държавен и общински, но държавен орган е и МОН, а с решение на МС му е предоставен имот, индивидуализиран с административен адрес. МОН оспорва правото на собственост на ищеца и претенцията за обезщетение, но то като държавен орган няма самостоятелни права върху имота и действа от името на държавата. Така поведението на държавата като правен субект чрез органите й е противоречиво и това обосновава пасивна процесуална легитимация на държавата. Очертан е правен спор с нея чрез органите й. Въпрос по същество е дали МОН има основание да ползва и процесния имот чрез неговата структура Учебен център, което е със статут на ЮЛ, но ползва имота в изпълнение на заповед на министъра според твърденията в исковата молба. Следва да се има предвид, че влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС против физически лица не създава сила на пресъдено нещо по отношение на държавата. Кой ползва имота и има ли основание за това е въпрос по същество. Дори някой от посочените ответници да не ползва имота фактически, претенцията по чл. 108 ЗС може да се уважи само в установителната част, т.е. това е въпрос по същество, но не е основание да се приеме, че иска е насочен против ответник, който не е пасивно легитимира. Същото се отнася и за облигационния иск по чл. 59 ЗЗД. Той е предявен при условията на евентуалност в определен ред против всеки от тримата ответници съобразно уточнението на исковата молба и е въпрос по същество против кой от тях ще се уважи, от което зависи произнасянето против следващите ответници. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение е неправилно в обжалваната част и следва да се отмени, като делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба и уточнението й. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 263465 от 26.02.2021 г. по гр.д.№ 7353/2020 г. на СГС, в частта, с която е оставена без уважение подадената от М. Е. П. частна жалба против определение от 16.06.2020 г. по гр.д.№ 73479/2019 г. на СРС за връщане изцяло на подадената искова молба против Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и за връщане на исковата молба по иска по чл. 59 ЗЗД срещу Министерство на образованието и науката. ОТМЕНЯ определение № 263465 от 26.02.2021 г. по гр.д.№ 7353/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение подадената от М. Е. П. частна жалба и потвърденото с него определение от 16.06.2020 г. по гр.д.№ 73479/2019 г. на Софийски районен съд за връщане изцяло на подадената искова молба против Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и за връщане на исковата молба по иска по чл. 59 ЗЗД срещу Министерство на образованието и науката. Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: