9 Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 12 юни 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ -- ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секрeтаря Невена Пелова и прокурор при ВКП Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия ХАРАЛАМПИЕВ наказателно дело № 292/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата Д. И. П. срещу решение № 15 от 29.01.2018 г. постановена по внохд № 617/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК за отмяна или изменение на въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда на първоинстанционния съд. Данни в подкрепа на касационните основания за нарушение на материалния и процесуален закон се излагат основно във връзка със заявеното касационно основание за допусната явна несправедливост на наложеното наказание. По същество се иска отмяна на приложението на чл. 24 от НК и намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимата, редовно призована, се явява лично, както и със служебно назначения й защитник. Защитникът поддържа изцяло жалбата със съответно заявените основания и изложените при условията на алтернативност искания - за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или намаляване размера на наложеното наказание до минималния възможен такъв. Подсъдимата също поддържа жалбата и моли да се намали размера на наложеното й наказание. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставена без уважение, тъй като касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК не са налице, а въззивното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Посочва се, че въззивният съд е изложил достатъчно мотивирана аргументация по всички релевантни обстоятелства, включително и относно правилността на наложеното наказание за двете деяния и законосъобразното приложение на чл. 24 от НК. Конституираните по делото граждански ищци и частни обвинители Д. Г. Г. и А. Г. К. не обжалват въззивното решение и не се явяват пред касационната инстанция. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Д. Г. също не се явява пред съда, a повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А. К. депозира писмено становище по делото, с което иска отхвърляне на жалбата на подсъдимата и защитника й като неоснователна и оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Заявява, че наложеното наказание е справедливо по размер. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 86 от 09.10.2017 г. по нохд № 1600/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив подсъдимата Д. И. П. е призната за виновна в това, че на 01.02.2017 г., в [населено място] , общ. П., обл. Пловдив, при условията на опасен рецидив - след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълненията на наказанията не са били отложени по чл. 66 от НК, е извършила две престъпления от общ характер, а именно: умишлено е умъртвила другиго – И. А. К., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и на същата дата и същото място, отново при условията на опасен рецидив по смисъла на б. „а“ и б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК подсъдимата е отнела чужди движими вещи - два броя златни обеци, тип халка с грамаж 0,75 грама - на стойност 45 лв.; 1 бр. бял плетен чувал с надпис ЛАК - на стойност 0,50 лв.; 1 бр. текстилен килим, тип пътека - на стойност 30 лв.; 1 бр. текстилен килим, тип персийски - на стойност 35 лв.; 1 бр. прозрачна чанта с цип - на стойност 0,50 лв.; 1 бр. розов чаршаф, тип плик - на стойност 6 лв.; 2 бр. жълти одеяла на стойност 10 лв.; 1 бр. синя хавлия - на стойност 4 лв.; 1 бр. калъфка за възглавница - на стойност 1 лв.; 1 бр. килим, тип мокет - на стойност 20 лв. и 1 бр. зелен чувал с надпис „В. фуражи" - на стойност 0,50 лв., всичко на обща стойност 152,50 лв., от владението на А. Г. К. и Д. Г. Г. без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. На основание чл. 23, ал.1 от НК е наложено на подсъдимата едно общо най-тежко измежду определените й наказания, а именно – „лишаване от свобода“ в размер на двадесет и пет години. На основание чл. 24, ал. 1 от НК съдът е увеличил размера на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с четири години или крайното наказание, което подсъдимата следва да изтърпи, е било определено в размер на двадесет и девет години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимата общо, най-тежко и увеличено наказание е било постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1 от НК е било приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание времето, през което подсъдимата е била задържана по настоящото дело, считано от 01.02.2017 г. до влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимата е била осъдена да заплати на пострадалата Д. Г. Г. обезщетение за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116 от НК в размер на 20 000 лева неимуществени вреди и 1100 лева имуществени вреди, ведно с законната лихва върху тези суми, считано от датата на настъпване на увреждането - 01.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимата е била осъдена да заплати на пострадалия А. Г. К. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116 от НК в размер на 20 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане 01.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата е била осъдена да изплати сторените по делото разноски на фазата на досъдебното и съдебното производство. С обжалваното решение № 15 от 29.01.2018 г. по внохд № 617/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите на чл. 347 НПК, намира жалбата за неоснователна. Въпреки, че в подадената касационна жалба се посочват декларативно всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, основно се твърди, че размерът на наложеното наказание е явно несправедлив. По същество се иска отмяна на приложението на чл. 24 от НК, в което се изразява според защитата неправилното приложение на материалния закон. Допуснатите съществени процесуални нарушения според служебния защитник на подсъдимия се изразяват в неназначаването и недопускането на провеждане на експертизи, които са били поискани от защитата, с което са били нарушени процесуалните правила по 144, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НПК, касаещи вменяемостта на обвиняемата и възможността й да възприема фактите по делото, които имат значение. При упражняване на възложените му правомощия касационният състав не установи нарушение на процесуалните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вменяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което предопределя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивната проверка. В т. 8.2 на ТР № 1/2009 г. е посочено, че въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство – налични предпоставки за прилагане на особената процедура /действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК. Въззивното решение на АС – Пловдив, с което е потвърдена изцяло осъдителната присъда на ОС – Пловдив отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. От мотивите му е видно, че въззивният състав е извършил дължимата самостоятелна проверка на първоинстанционната присъда, според изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и е постановил съдебен акт съобразно предписаното от процесуалния закон съдържание. При установено изпълнение на предвидените в Глава двадесет и седма от НПК правни предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. В този смисъл упрекът към въззивния съд за неизпълнение на принципите за обективност, всестранност и пълнота при изследване на релевантните обстоятелства е неоснователен, от което следва и извод за липса на допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Фактическата обстановка, възприета от инстанциите по фактите е основана от събраните по делото доказателства. Тя е установена, на първо място от признанието направено от подсъдимата по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, и на следващо място – от показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, които съдилищата по фактите са преценили като логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, както и от заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, компетентно изготвени, с необходимите знания, отговарящи пълно и ясно на поставените задачи, неоспорени от страните, от писмените доказателства - прочетени на основание чл. 283 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото, както и от веществените доказателства, като събраните доказателства в хода на досъдебното производство, подкрепят признанието, направено от подсъдимата. С оглед на заключението по комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ спрямо подсъдимата, не са възниквали нито в един момент на делото каквито и да е било съмнения относно способността ѝ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на осъществяване на деянията, поради което исканията на служебния защитник на назначаването на нови експертизи отново пред касационната инстанция, която е инстанция по правилното приложение на правото, а не по установяване на фактите, се явяват недопустими и неоснователни. Още повече, това ограничение важи в по-голяма и пълна степен и поради проведеното съкратено съдебно следствие в случая. Поради това настоящият касационен състав счита за абсолютно недопустимо и неоснователно назначаването на нови експертизи относно способността на подсъдимата да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на осъществяване на престъпните деяния, както защитника настоява в жалбата си. След извършения анализ на събраните и проверени по делото доказателствени източници въззивният съд правилно и законосъобразно е заключил, че обвинението за извършените от подсъдимата Д. П. две престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за които подсъдимата е признала вината си, са безспорно установени и напълно доказани. Извършеното от подсъдимата П. тежко умишлено престъпление против личността, а именно убийството на пострадалата-жертва К. е по начин, който е причинил на жертвата изключителни болки и страдания. Действията по умъртвяване са се изразили в продължително душене с ръце, съпроводено с притискане с крака на гръдния кош на пострадалата, причинявайки на последната изключителни страдания и мъчителни изживявания за един от продължителен период от време от порядъка на 20-25 минути. В този смисъл, убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин. Наред с това, поведението на подсъдимата, лишено от всякаква милост и съпричастие, проявената от нея изключителна жестокост, ярост и ожесточение при убийството на пострадалата, характеризират подсъдимата като човек, проявяващ жестокост. Предвид това, инстанциите по фактите правилно и законосъобразно са възприели правната квалификация на извършеното от подсъдимата убийство – с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин. Подсъдимата е била осъждана общо 5 пъти, видно от приложената справка за съдимост, находяща се на л. 79 – 81 от ДП, включително за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. Последните три осъждания на Д. П., наказанията по две от които са били групирани, са предопределили квалификацията на извършеното от подсъдимата като „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. При тези данни за предходните осъждания на подсъдимата правилно и законосъобразно е заключено, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, което се обуславя от осъжданията на подсъдимата по нохд № 3116/2005 г. на ОС – Пловдив, нохд № 260/2005 г. на РС – Първомай и това по нохд № 10/2014 г. на РС – Първомай. По делото е доказано и това, че след като оставила безжизненото тяло на пострадалата на пода, подсъдимата с действията си е осъществила и състава на престъплението кражба. Стойността на отнетите вещи е установена посредством стоково оценителна експертиза /СОЕ/. Деянието е извършено безспорно също така в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, поради изложените вече съображения. Предвид процедурата, по която е протекло делото, съдът е бил обвързан от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, указваща прилагане на чл. 58а от НК при определяне на наказанието. В санкционната част на съответната норма от особената част на НК за престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК е предвидено при условията на алтернативно изброяване налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. При определяне на най-подходящото по вид и размер наказание, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният съд, са преценили абсолютно всички обстоятелства по чл. 54 от НК. Безспорно, степента на обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимата П. престъпно деяние е изключително завишена. Правилно е преценено, че и личната й обществена опасност е особено завишена, което е демонстрирано от нея при извършването на престъплението, тъй като посегателството е извършено спрямо възрастна, самотно живееща жена – позната на подсъдимата, на която жертвата неколкократно давала дребни суми за свършени услуги, но към която П. не проявила милост, жалост и съпричастие, въпреки афишираната и привидно манифестирана готовност да „помага“ в домакинството. Видно е, както от материалите по делото, така и от предходните й осъждания, че подсъдимата има нагласа към извършване на посегателства над възрастни и беззащитни хора, включително и към физически издевателства над тях с цел снабдяване с пари, като подбира жертвите си сред посочената група граждани, самотно живеещи, които нямат възможност да се защитят сами. Съдът е отчел и обстоятелството, че подсъдимата П. има и предходни осъждания /все за кражби/ извън тези формиращи квалификацията опасен рецидив. Всички изложени обстоятелства стоят от страната на отегчаващите такива и обуславящи налагане на по-тежко наказание. От друга страна – в кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства, се очертава единствено и само признанието на вината от страна на подсъдимата и доброто й процесуално поведение. Предвид всичко изложено, първата инстанция е направили вярна преценка, че извършеното престъпление спрямо живота на И. К. е изключително тежко, което е предопределило налагане на наказанието „доживотен затвор“, измежду трите алтернативи предвидени в санкционната част на чл. 116, ал. 1 от НК. При проведено съкратено съдебно следствие, обаче, в случай, че избере да наложи това наказание, съдът е бил длъжен да го замени с наказание „лишаване от свобода“ от 20 до 30 години. Предвид това, след като е определил като най-подходящо за конкретно извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 116 от НК наказанието „доживотен затвор“, съдът е заменил същото с наказание „лишаване от свобода“. Границите, в които да се определи размера на последното, са очертани в ал. 3 на чл. 58а от НК и в конкретния случай са от 15 години /минимума по чл. 116 от НК/ до 30 години, без възможност за последваща редукция с една трета по ал. 1. Съпоставяйки наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът по фактите е преценил, че наказанието за това престъпление следва да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, над средния предвиден в закона размер, който в случая е 22 години и 6 месеца лишаване от свобода и определи такова в размер на 25 години лишаване от свобода. Искането на защитата за налагане изначално на наказание „лишаване от свобода“ по най-леката алтернатива предвидена в чл. 116 от НК, е било преценено правилно като неоснователно, тъй като по този начин не биха могли успешно да се постигнат целите на наказанието, свързани с личната и генералната превенция. Що се отнася до второто престъпление, съдът е съобразил изброените вече налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, отчел е и конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца – завишени, и прецени, че наказанието следва да се определи по правилата на чл. 54 от НК, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, над средния размер по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, предвиждащ параметри от 2 до 10 години, а именно в размер на 6 години лишаване от свобода. Същото е било намалено с 1/3 предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и окончателното такова, което съдът е наложил за престъплението по чл. 196 от НК е наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил и наложил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 25 години, като след това законосъобразно е намерил за нужно и необходимо да увеличи размерът на така отмереното наказание по реда на чл. 24, ал. 1 от НК с четири години, спазвайки процесуалните правила за това. Предвид данните за личността на подсъдимата и предходните й осъждания, става ясно, че Д. П. е личност с трайно утвърдени престъпни навици и асоциално поведение, незачитаща правата на останалите членове на обществото и установеният правен ред в страната, като досегашният й престой в пенитенциарните заведения не е довел до положителна промяна в поведението й, което налага тя да бъде откъсната за по-дълъг период от време от нормалната й житейска среда, за да бъдат активирани процесите по поправяне и превъзпитание. Именно затова и предвид тежестта на включените в съвкупността две деяния, съдът е увеличил общото най-тежко наказание на 29 години лишаване от свобода, като в този си окончателен размер /потвърден с решението на въззивната инстанция/, определеното наказание ще постигне търсените с него цели, предвидени в нормата на чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на горепосоченото и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 29.01.2018 г. по внохд № 617/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.