Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
С., 15.07.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III го в
публично заседание на двадесет и шести май, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Ц. Н.
и в присъствието на прокурора като
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.844
по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Н., подадена от пълномощника му- адв. М. М. срещу въззивно решение № 106 от 17.12.2008 г. по гр.д. № 236/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд от 15.08.2008 г. по гр.д. № 407/2007 г. в частта му, с която е осъден да заплати на А. Н. Н. сумата 15 000 лв., предявена като частична претенция от заявена общо дължима сума в размер на 35 220 лв., която Н. е предоставила на Н. за извършване на ремонтни и строителни работи в съсобствения им имот в [населено място], представляващ двуетажна жилищна сграда, с площ от 74.34 кв.м. и състояща се от първи магазинен етаж и втори жилищен етаж, както и жилищна сграда с тераса на площ 56 кв.м., след приспадане на дължимата от нея сума за разходи за извършения ремонт спрямо нейното участие в съсобствеността, с която същия се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху присъдения размер, считано от датата на предявяване на иска- 29.08.2007 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на Н. в писмения отговор изразяват становище, че решението е правилно и следва да се потвърди.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
С определение № 1063 от 11.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за приложението на института на неоснователното обогатяване, когато между страните са налице договорни отношения, който е от значение за изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане касационното обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По поставения правен въпрос е дадено разрешение в Постановление № 1 от 28.05.1978 г. по гр.д. № 1/1979 г., Пленум на ВС, като е прието, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт.
При този отговор на поставения въпрос, по касационната жалба на С. И. Н., съдът в настоящия състав намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предоставената от ищцата Н. на жалбоподателя сума общо в размер на 43 220 лв. за уговорен между тях ремонт на съсобствен имот в [населено място] била частично изразходвана - в размер на 21 544 лв. От тази сума според предвиденото в чл.ЗО, ал.З ЗС участие на всеки съсобственик в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си ищцата дължи 14 363 лв., а останалата част в размер на 28 857 лв. е недължима, като платена без основание. Приел е, че е налице фактическия състав на чл.55, ал. 1, предл.1 ЗЗД и жалбоподателят дължи връщане на недължимо платената от Н. сума в размер на 28 857 лв., поради което предявеният като частичен иск за сумата 15 000 лв. е уважил, като основателен. Във връзка с представения договор за доброволна делба от 12.05.2006 г., с който съсобствеността е разделена и страните са включили изрични изявления, че никой от съделителите няма и не може да има каквито и да било имуществени или други претенции към другия съделител е приел, че с него са уредени взаимоотношенията им във връзка с извършените преустройства с цел обособяване на самостоятелни реални дялове, като всеки от съделителите е участвал в преустройствата необходими за неговия дял. Приел е за недоказано заявеното от жалбоподателя възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума по предявения частичен иск със стойността на дела с който тя трябва да участва в направените от жалбоподателя разноски за извършения ремонт, а именно 40 310 лв., представляващи 2/3 ид.ч. от общо заплатените от него разноски в размер на 60 465 лв. Изложил е съображения че по делото не е установено жалбоподателя да е вложил допълнително свои средства в извършените строително - монтажни работи.
От данните по делото е установено, че страните са били съсобственици по наследствено правоприемство на двуетажна жилищна сграда, застроена на площ от 74.34 кв.м. в дворно място, представляващо УПИ II-1120,1121 и 1122, кв.79 по плана на [населено място], която сграда се състои от първи магазинен етаж и втори жилищен етаж, както и на жилищна сграда със закроена площ от 56 кв.м., находяща се в същия урегулиран поземлен имот. По съгласие на съсобствениците са извършени строително-ремонтни работи на сградите. Ремонтът е организиран от ответника Н., а ищцата в периода 1.03.2002 г. до 1.04.2004 г. му е предоставила общо сумата 43 220 лв. Ищцата е поддържала, че фактически извършените в нейната ид.част от съсобствеността в обем на 2/3 ид.ч. ремонтни дейности са на стойност 8000 лв., , а останалата част до пълния размер от 43220 лв. ответника държи без основание, поради което дължи нейното връщане. Ответникът е възразил, че получената от ищцата сума е изцяло вложена в извършените ремонтни дейности, както и че е вложил свои средства в размер на 60 465 лв., като по отношение на последната е направил възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума по предявения частичен иск в размер на 15 000 лв., със стойността на дела с който тя трябва да участва в направените от него разноски за извършения ремонт, а именно 40 310 лв. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че извършените строително ремонтни дейности са на стойност 21 543.70 лв. Ремонтните дейности извършени в двуетажната жилищна сграда са на стойност
11 275.30 лв., а в жилищната сграда с площ от 56 кв.м.- 10 268.40 лв. С нот.заверена декларация от 30.08.2004 г. ответникът е декларирал ,че сумата от 43220 лв. е изразходвана са ремонт на съсобствените сгради. С договор за доброволна делба сключен на 12.05.2006 г. страните са прекратили съсобствеността върху двуетажната жилищна сграда, като са отразили в същият, че окончателно са уредили отношенията си относно съсобствеността върху имота и не могат да имат имуществени или други претенции един към друг.
При тези данни съдът в настоящия състав намира, че между страните, като съсобственици на двете сгради е постигната договореност за извършените строително-ремонтни дейности в съсобствеността. Ответникът е приел да ги извърши съобразно договореното с предоставените от ищцата средства в размер на 43 220 лв. От тази сума според заключението на вещото лице за ремонтните дейности в двете сгради са изразходвани 21 543.70 лв., от които 11 275.30 лв. в двуетажната жилищна сграда и 10 268.40 лв. в едноетажната. Разликата от 21676.30 лв. е недължимо платена при хипотезата на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и ответника дължи връщането й. По отношение на двуетажната жилищна сграда с договор за доброволна делба от 12.05.2006 г. е прекратена съсобствеността, като всеки оттях е получил реален дял- ищцата магазинния етаж, а ответника жилището на втория етаж. С договора страните са постигнали съгласие за окончателно уреждане на имуществените отношения във връзка със съсобствеността. По силата на сключеният договор страните са обвързани от взаимно изразената воля, че имуществените им отношения във връзка със съсобствеността на уредени и с прекратяването й, извършените подобрения остават за тяхна сметка така както са направени. Това налага изводът, че при прекратяване на съсобствеността върху двуетажната жилищна сграда имуществените отношения във връзка с нея са договорно уредени. В конкретния случай страните са се договорили и приели, че с делбата на сградата прекратяват съсобствеността и разходите по извършените ремонти остават така както са направени. Никоя от страните не поддържа, че тази делба е недействителна. Затова и с претендираната от ищцата сума, съставляваща стойността на ремонтните дейности в дела на ответника последният не се е обогатил неоснователно и не дължи връщането й. По отношение на жилищната сграда със застроена площ от 56 кв.м. съсобствеността между страните не е прекратена, видно от представения договор от 12.05.2006 г. Извършените в нея строителноремонтни дейности възлизат на сумата 10 268.40 лв. Съобразно делът на ответника в съсобствеността - 1/3 ид.ч., със съответстващата й от авансово дадената от ищцата сума за ремонтни дейности - 3422.80 лв. същият се е обогатил за сметка обедняването на ищцата и дъляш връщането й на основание чл.55, ал.1, изр.1 във вр. с чл.ЗО, ал.З ЗС. От общо предоставената от ищцата сума от 43220 лв. изразходваните за ремонтни дейности средства възлизат на 21543.70 лв. Разликата от 21676.30 лв. е недължимо платена при хипотезата на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и ответника дължи връщането й. Общо сумата която ответника държи без основание е в размер на 25099.10 лв. При установената дължима на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сума в посочения размер предявеният като частичен иск за сумата 15 000 лв. се явява основателен и правилно е уважен от въззивния съд.
Правилно е прието от съда, че направеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно и недоказано. Т. от него като изразходвана за ремонта на съсобствените сгради сума в размер на 60 465 лв. е останала недоказана, т.е. не е доказал да е вложил допълнително свои средства за извършените ремонтни дейности. Освен това в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта му, относно изводите за неоснователност на възражението за прихващане не са направени.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд ще следва да се остави в сила. Не са налице сочените касационни отменителни основания по чл.281, т.З ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 106 от 17.12.2008 г. по гр.д. № 236/2008 г. на Бургаски апелативен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: