4 Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София,13.05.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 4696 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма] на 12.07.2013г. молба за отмяна на решение № 67/09.07.2012г. по т. д. № 341/2011 г. на ВКС, II ТO, с което e отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 15.02.2008г. за покупко- продажба на недвижим имот – сграда със застроена площ от 82 кв.м., заедно с дворно място от 252 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], район „К. село”, парцел VII -2. Молителят поддържа, че след постановяване на решението на ВКС е установил, че има взето решение от управителя на [фирма]- г-жа С. И. А., за разпореждане с процесния недвижим имот – земя и сграда, наименовано „Писмено съгласие на едноличния собственик на капитала на [фирма]”, което е открито случайно на 14.06.2013г. в архива на трето лице - В. Н. във връзка с подготовката на сделка за покупко-продажба на друг недвижим имот, бивша собственост на [фирма], при покупката му от П. Н. – купувач по сделката с В. Н.. Сочи се, че документът е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, който е бил в държане на трето, неучастващо в спора, лице и е съществувал преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но дружеството не е знаело за неговото съществуване. Твърди се, че новооткритото доказателство е от съществено значение за делото, доколкото, според решаващият състав на ВКС за уважаването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е било необходимо решение на управителя на [фирма] за разпореждане с процесните недвижими имоти. Ответникът по молбата, [фирма], [населено място] поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като писменото доказателство, на което се позовава молителят, не е новооткрито, а новосъздадено. Между лицето, за което се сочи, че е предало писменото доказателство, В. Н., и [фирма] е водено производство по чл.19, ал.3 ЗЗД, в което основният спор също е бил концентриран върху това, дали е необходимо нарочно решение на едноличния собственик на капитала на [фирма] - [фирма] или е достатъчно решение на Съвета на директорите на [фирма], като съдилищата са възприели становището, че решението на СД на [фирма] е достатъчно за формиране на валидно съгласие на [фирма], за да се разпореди с недвижимия имот. По време на висящността на спора В. Н. не се е позовал на документа, за който се твърди, че е предал на ищеца, от което се прави извода, че документът не е съществувал в правния мир. Поддържа се, че документът, изходящ от собственика на капитала, не се ползва и с достоверна дата. В тази насока се излагат съображения, че към твърдяната дата на съставяне на документа - 17.09.2007г., управител на [фирма] е била С. А., която при освобождаването си от длъжност, е съставила и подписала протокол - опис от 10.06.2009г. за предаване на всички налични документи по текущата работа на дружеството, в който не фигурира въпросният документ от 17.09.2007г., поради което към датата на описа – 10.06.2009г. такъв документ не е съществувал. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да постанови решението, чиято отмяна си търси, Върховният касационен съд е приел, че въпреки, че сключеният между [фирма] и [фирма] предварителен договор е действителен, той не може да бъде обявен за окончателен, поради липсата на решение на [фирма], в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма], за разпореждане с процесния недвижим имот. Не е споделено разбирането на въззивната инстанция, че макар едноличният собственик на капитала – [фирма] да изчерпва компетентността на общото събрание на дружеството- продавач и да е единствен негов волеобразуващ орган по отношение на отчуждаването на собствените му недвижими имоти, решението следва да бъде взето от компетентния орган на едноличния собственик на капитала на [фирма], а именно от СД на [фирма]. Предвид организационното и имуществено разграничение между едноличното търговско дружество – продавач и собственика на капитала- съдружник, и изричната регламентация относно упражняването на правомощията на Общото събрание от собственика на капитала, е направен извод, че решението по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ следва да бъде взето от управителя на едноличния собственик на капитала, а не от неговия едноличен собственик на капитала. За да бъдат валидни решенията на едноличния собственик на капитала те следва да бъдат обективирани в писмен протокол, който извод не може да се промени и когато едноличният собственик на капитала на дружеството- обещател е също еднолично ООД т.е. при верига от търговски дружества, всяко от които е едноличен собственик на капитала на предходно дружество. От значение за изхода на делото, съобразно изложените мотиви на ВКС, е наличието към момента на хода на устните състезания в последната инстанция по съществото на спора на решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, взето от управителя на едноличния собственик на капитала на дружеството – подавач за разпореждане с имотите, предмет на предварителния договор, чието обявява за окончателен е било предмет на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. Ако посоченото решение е взето след посочения момент, това би било нововъзникнал факт, който не се преклудира от формираната сила на пресъдено нещо и може да се релевира по исков ред, поради което осъществяването му и доказването му не попада в приложното поле на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, с оглед извънредния характер на отмяната като способ за защита и приложението й само, ако не е налице друг път на защита на страната. Следователно, от значение за основателността на молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е дали представеният документ, доказва взето към посочената в него дата решение на управителя на [фирма] по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ за разпореждане с процесния имот. Доколкото частният документ в случая изхожда от трето за спора лице, за да се противопоставят правните последици от него на страните по делото, е необходимо същият да има достоверна дата, за установяването на която не е необходимо откриване на производство по чл.193 ГПК за оспорване на истинността на документа. Съгласно чл.181 ГПК, частният документ има достоверна дата за третите лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата фактическа невъзможност, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Писменото съгласие на едноличния собственик на капитала на [фирма] няма достоверна дата, каквато същият не придобива и от посочването му в частен свидетелстващ документ, какъвто е представения от молителя приемо- предавателен протокол, съставен от Д. Г. Х., в качеството й на пълномощник на В. Н., и от адв. И., още повече, че в протокола не се възпроизвежда съдържанието на документа. Ето защо и с оглед критериите по чл.181 ГПК, за дата на съставянето на процесния документ следва да се приеме датата, на която е представен по делото - 12.07.2013г. След като документът не доказва наличието на решение на управителя на собственика на капитала по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ към даване ход на устните състезания пред последната инстанция по съществото на спора, молбата по чл.303, ал.1 т.1 ГПК следва са се остави без уважение, като неоснователна, тъй като посочения от молителя документ не се явява ново писмено доказателство, установяващ към хода на устните състезания факт. Предвид изхода на делото, на ответника по молбата следва да се присъдят направени от него по делото разноски в размер на 3000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на решение № 67/09.07.2012г. по т. д. № 341/2011 г. на ВКС, II ТO. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 3000 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.