Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * писмени доказателства * допустимост на иск * право на ползване * правомощия на въззивната инстанция


5
Р Е Ш Е Н И Е


№ 63


София, 13.02.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 361/2011 година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение №1027 от 03.11.2011 година е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на М. Д. М. на въззивно решение № 4944 от 03.11.2010г. по гр.д.№ 5691/2010г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 22.01.2010г. по гр.д.№ 31232/2007г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС, предявен от касаторката да бъдат осъдени М. Б. П., Е. М. П., Л. М. И., П. Г. И. и Е. П. И. да преустановят неправомерните действия, с които й пречат да упражнява правото си на собственик върху партерния /първия/ етаж от жилищната сграда, ведно с 28% от общите части на сградата, построена в УПИ VІ-46 от кв. 88 по плана на [населено място], [населено място], като отковат входната врата на жилищната сграда, осигуряваща достъп до жилището на ищцата от входа и стълбището, обслужващо цялата сграда.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон – чл. 109 от ЗС, и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на съда да приеме допустими и относими доказателства, за които е дал възможност да бъдат представени, без да се мотивира.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
С цитираното по-горе определение №1027 от 03.11.2011 година е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280 т.1 ГПК поради противоречие на същото със задължителната съдебна практика - ТР№1/2000 от 04.01.2001г. на ОСТК на ВКС, по процесуалноправния въпрос: “може ли въззивният съд, след като е допуснал писмени доказателства, представени от жалбоподателя, да откаже да ги събере без да се мотивира”, както и на основание чл.280 т.2 ГПК - поради противоречие на въззивното решение с решения на ВКС, постановени по отменения ГПК, по относимия за крайния извод на съда материалноправен въпрос :”допустимо ли е носителят на голата собственост да предяви иск по чл. 109 от ЗС, или такова право има само носителя на ограниченото вещно право на ползване”.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Ищцата е придобила по дарение с н.а. № 39,т.В-1/2001г. партерния /първи/ етаж от жилищната сграда, ведно с 28% от общите части на сградата, построена в УПИ VІ-46 от кв. 88 по плана на [населено място], [населено място]. Прехвърлителката си е запазила правото на ползване. Ответниците са собственици на таванския полуетаж и на сутеренния етаж. От заключението на СТЕ се установява, че входната врата към жилищната сграда, осигуряваща достъп до жилището на ищцата от входа и стълбището, обслужващо цялата сграда, е закована със шперплат и ламарина. Това е единственият вход за сградата по архитектурния проект. Ищцата има достъп до жилището си от южната страна на сградата през стълби, които водят до тераса и врата от нея за хола на жилището, която е с ширина 55 см. От показанията на свидетеля У. – баща на ищцата, се установява, че ответниците са затворили входа за жилищната сграда. Според свидетеля, този факт му станал известен от прокурорската преписка, образувана по повод подадено от дъщеря му оплакване.
При горните фактически обстоятелства РС е отхвърлил иска, като е приел, че ищцата може да ползва жилището си в обема, който то има, а достъпът й е осигурен от алтернативен вход, поради което правото й на собственост не било смутено.
Въззивната инстанция е уважила искането за отговор на въпроси от ответниците по реда на чл. 114 от ГПК/отм./ с определение по чл. 205 от ГПК/отм/-приложимия процесуален закон, по който се разглежда делото в първа и втора инстанция, но в съдебно заседание е отказал да приеме писмени доказателства и е оставил без уважение искането по чл. 114 от ГПК/отм./. С постановеното решение е споделил фактическите и правни изводи на първата инстанция, като допълнително е изложил и това, че ищцата е носител само на голата собственост, тъй като прехвърлителката й си е запазила правото на ползване, и поради това няма право да води иск по чл. 109 от ЗС.
Поставените въпроси за правомощията и задълженията на въззивния съд като втора инстанция по същество и за това кои лица са легитимирани да предявят иска по чл.109 от ЗС са относими към крайния извод на съда. Във връзка с тези въпроси , настоящият състав на ВКС, ІГО, намира следното:
Въззивната инстанция при отменения ГПК действа като втора инстанция по същество и е длъжна да събере всички относими към спора доказателства. Съгласно разрешенията, дадени в т.5 и т.6 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001г. на ОСГК , пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства, без да са предвидени други ограничения за тяхната допустимост. С това е възприет модела на пълното въззивно обжалване в действуващата процесуална уредба, който се характеризира с неограничена възможност делото да се попълва с нови доказателства и да се изследват нови обстоятелства от въззивния съд. При тази система обжалващият може да посочи и такива доказателства, които е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но което не е сторил поради виновното си процесуално поведение, т. е. чрез въззивното обжалване се цели не само поправянето грешките и пропуските на първоинстанционния съд, но и тези на заинтересованата страна по делото. Съгласно задължителната за съдилищата практика нови доказателства са тези, които са релевантни за изхода на делото и за пръв път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция. Те могат да бъдат за твърдени, но недоказани от страната факти пред първоинстанционния съд, както и за нови обстоятелства. Нови доказателства са и поисканите пред първата инстанция, но недопуснати от съда макар, че са били допустими и относими към изхода на делото, а така също допуснати, но несъбрани от него не по вина на поискалата ги страна. Установяването на обективната истина в процеса може да се реализира предимно, чрез активността на страните, на които трябва да се предостави неограничена възможност да представят нови доказателства и да изтъкват нови факти пред въззивния съд. Това поражда безусловно задължение за въззивния съд да събере всички допустими и релевантни за спора доказателства.
По материално правния въпрос - допустим ли е иск по чл. 109 от ЗС, предявен от носителя на правото на собственост, от което е отделено правото на ползване, въззивният съд в процесния случай се е произнесъл отрицателно и това е решаващият му мотив. Той обаче е в противоречие със съдебната практика, която е трайна и последователна и се споделя и от настоящия състав, според която собственикът, дори да не притежава правото на ползване като ограничено вещно право, може да защитава правото си на собственост от всяко неоснователно действие, което го ограничава, или смущава, или е свързано с други посегателства върху имота. Със засягане на правото на ползване обикновено се засяга и правото на собственост, тъй като то е едно от правомощията на собственика. В подкрепа на изложеното е и възприетото разрешение на въпроса по аналогични казуси, изразено в Р № 204 от 09.04.2009г. по гр.д.№ 1297/2008г. на ІІ гр.о., Р № 488 от 04.05.2007г. по гр.д.№ 417/2006г. на ВКС ІІ гр.о.
В конкретния случай извършените процесуални действия на съда при разглеждането на спора – отказът да се съберат посочените от жалбоподателя допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и формираният при произнасяне на съдебния акт правен извод по материалноправния въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС, в контекста и на изложеното по-горе, имат пряко отношение към правилността на постановеното решение. Същото е неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Поради това, че се налага извършването на нови съдопроизводствени действия - събиране на посочените от жалбоподателя допустими и относими доказателства, по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.
РЕШИ:

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 4944 от 03.11.2010г. по гр.д.№ 5691/2010г. на СГС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: