3 Р Е Ш Е Н И Е № 181 С., 17.01. 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 843/2018година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 440 от 05.06.2018г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Н. А. А., подадена чрез адв. И. И., на въззивно решение № 77 от 21.07.2017г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по в.гр.д.№ 868/2017г., в частта, с която е потвърдено решение № 10 от 05.04.2017г., постановено по гр. д. № 101/2016г. на Районен съд – Малко Търново, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. А. А. обективно съединени искове против Териториално поделение „Държавно горско стопанство З.” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП за признаване на уволнението й, извършено със заповед № 3/16.09.2016г. на директора на ТП Д.-З., за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната й работа - „юрисконсулт” в Държавно горско стопанство - Звездец; за заплащане на сумата 9020,16 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставането й без работа, считано от датата на уволнението - 16.09.2016г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 14.11.2016г. до окончателното изплащане. Със същото определение № 440 от 05.06.2018г. касационната жалба на Н. А. А. срещу въззивното решение в останалата му част, съдържаща произнасяне по исковете по чл. 220, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ за заплащане на обезщетения в размери съответно от 151,86 лв. и 39, 62 лв. е оставена без разглеждане. В тази част определението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за отмяната му и уважаване на предявените искове. Ответната страна Териториално поделение „Държавно горско стопанство Звездец” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП изразява становище неоснователност на касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 440 от 05.06.2018г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос, свързан с предпоставките за приложение на закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 4 КТ поради противоречие с разрешението на същия въпрос, дадено с тълкувателно решение № 4/17.12.2013г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, когато това е предвидено в К., работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. С цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика - тълкувателно решение № 4/17.12.2013г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, изрично е прието, че ако в клауза на колективния трудов договор /К./ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Въпросът, дали е предвидена в разпоредба на съответния К. закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ или такава закрила не е предвидена, следва да бъде разрешен от съдебния състав при произнасянето по иска за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ако работникът или служителят се е позовал на нейното нарушаване на посоченото основание. При решаването на този въпрос, обаче, съдът няма право да замества ясно и точно изразената воля на страните по К.. Прието е също, че предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Ръководството на синдикалната организация не се изчерпва само с председателя й. То е колективен орган, поради което съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл.333, ал.4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не еднолично от неговия председател. Писменото уведомление на работодателя за взетото от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ обаче волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ „...след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието”. В процесния случай ищцата с исковата молба изрично е релевирала доводи за незаконност на уволнението поради непреодоляна закрила по чл.333 ал.4 от КТ – поддържала е, че се ползва от закрилата като член на Синдикалната организация на ниво Държавно горско стопанство при ФСОГСДП към К., но предварителното съгласие, предвидено в чл.48 раздел ІІ от К., за съкращаването на заеманата от нея щатна бройка, не е дадено от ръководството на синдикалната организация, а еднолично от председателя на последната. С отговора на исковата молба ответното дружество не е оспорило качеството синдикален член на ищцата, нито обстоятелството, че К. изрично предвижда, че работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието - чл.48 раздел ІІ от К., който е представен по делото. Поддържал е единственно, че закрилата по чл.333 ал.4 Кт е преодоляна, тъй като е изискано и получено предварително съгласие от синдикалния орган. В тази връзка е представил по делото протокол от 31.08.2016г., от който се установява, че са проведени преговори между работодателя и председателя на синдикалната организация при ТП „ДСГ З.”, на които е постигнато единодушно съгласие за съкращаване на ищцата; писмо изх. № 796 от 31.08.2016г., с което работодателят е изискал от председателя на синдикалната организация предварително съгласие за съкращаването на ищцата, както и писмо, подписано от председателя на синдикалната организация С. П., с което последната в отговор на отправеното искане е заявила: в „качеството си на председател на синдикалната организация към представляваното от вас териториално поделение ДАВАМ ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪГЛАСИЕ” за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ с Н. А. А.. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата, е законосъобразно. За да разгледа трудовия спор по същество съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ – поискано е и е дадено предварително съгласие от синдикалния орган за уволнението на ищцата. Решението е неправилно. Установено е по делото, че ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ в ТП „Държавно горско стопанство „З.” в периода от 08.02.2005г. до 16.09.2016г., която длъжност е съкратена с приемането на ново длъжностно щатно разписание от Управителния съвет на 01.09.2016г. - решение по протокол № 6/01.09.2017г., взето на основание чл.170, ал.1, т.4 от Закона за горите и чл.8, т.4 от Правилника за организацията и дейността на Югоизточно държавно предприятие. Същата е член на Синдикалната организация на ниво Държавно горско стопанство при ФСОГСДП към К. и се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал.4 от КТ, във връзка с чл.48 от действащия към този момент Колективен трудов договор. Неправилно е прието от въззивния съд, че е получено съгласие по чл.333, ал.4 от КТ, във връзка с чл.48 от К. за уволнението на ищцата. Съгласно чл.333, ал.4 от КТ в колективния трудов договор може да се предвиди, че уволнението на работника или служителя поради съкращение в щата или намаляване на обема на работата се извършва само след като се вземе предварителното съгласие на синдикалното ръководство. Работодателят е поддържал, че е изпълнил задължението си по К., тъй като е поискал съгласие от синдикалното ръководство и е получил такова с представеното писмо, получено в отговор на искането от 31.08.2016г. Това писмо обаче е подписано само от председателя на синдикалната организация и изразява единствено неговата воля, а ръководството на синдикалната организация не се изчерпва само с председателя й. То е колективен орган, поради което съгласието за уволнението на работници и служители при предварителната закрила за уволнение по чл.333, ал.4 от КТ се дава от синдикалното ръководство като колективен орган, а не еднолично от неговия председател. В разглеждания случай съгласието за уволнението на служителката е дадено еднолично от председателя на СО, поради което неправилно е прието от въззивния съд че е осъществена предвидената в колективния трудов договор закрила по чл.333, ал.4 от КТ. Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителката – синдикален член, поради съкращение в щата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл.344, ал.3 от КТ. В случая закрилата по чл.333, ал.4 от КТ е приложима и не е спазена, поради което уволнението подлежи на отмяна като незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следва да се приеме, че са основателни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. С оглед основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните следва да се уважи и искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на предишната работа. Основателен е и искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Оставането на ищцата без работа поради незаконното уволнение е установено от приетото като доказателство и неоспорено заверено копие от трудовата й книжка. Установено е също, че полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е 1503,36лв. Размерът на обезщетението за 6 месеца е 9020,16лв., в какъвто размер е и заявената претенция. Следователно искът следва да се уважи изцяло, като се присъди и поисканата законна лихва от датата на предявяване на иска - 14.11.2016г. до окончателното изплащане на главницата. При съобразяване на изложеното въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 , т.2 и т.3 КТ следва да се уважат. При този изход следва да се пререши и въпросът за сторените в производството по исковете разноски. Удостоверените от ищцата деловодни разноски пред трите съдебни инстанции са в общ размер 4742 лв., а удостоверените такива от ответното дружество за първа и касационна инстанция – 3300лв. / същият не е представил доказателства за сторени разноски във въззивната инстанция. Съобразно уважения размер на претенциите в полза на ищцата се дължат 4643,43лв. съобразно отхвърления размер на претенциите в полза на ответното дружество се дължат 68,60лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 77 от 21.07.2017г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по в.гр.д.№ 868/2017г., в частта, с която е потвърдено решение № 10 от 05.04.2017г., постановено по гр. д. № 101/2016г. на Районен съд – Малко Търново, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. А. А. обективно съединени искове против Териториално поделение „Държавно горско стопанство Звездец” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП за признаване на уволнението й, извършено със заповед № 3/16.09.2016г. на директора на ТП Д.-З., за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната й работа - „юрисконсулт” в Д. - З.; за заплащане на сумата 9020,16 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за оставането й без работа, считано от датата на уволнението - 16.09.2016г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 14.11.2016г. до окончателното изплащане, както и в часта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. А. А., извършено със заповед № 3/16.09.2016г. на директора на ТП Д.-З., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата. ВЪЗЗСТАНОВЯВА Н. А. А. на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт” в Държавно горско стопанство – Звездец. ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Звездец” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, да заплати на Н. А. А. от [населено място], обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 9020,16лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2016г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 4643,43лв. ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Звездец.” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси за водене на производството в размер 751,61лв . ОСЪЖДА Н. А. А. от [населено място] да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Звездец” на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП разноски в размер 68,60лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: