Ключови фрази
Грабеж * оценка на доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

С о ф и я 24 октомври 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2011 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1994/2011 година.

Подадени са касационен протест от Софийска градска прокуратура и касационна жалба от частната обвинителка и гражданска ищца М. Ф. С. от София срещу присъда № 407 от 16.12.2010 г. по ВНОХД № 1366/2010 г., постановена от Софийски градски съд, която се оспорва за наличие на касационни основания по чл. 348 ,ал.1, т.1 и 2 от НПК, без развити каквито и да е доводи в подкрепа на същите.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста на градската прокуратура и дава заключение за неоснователност на жалбата на частното обвинение.
Подсъдимият С. В. Г. от София, лично и чрез защитника си адв.В.Г. от САК моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд провери новата въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 06.11.2009 г., постановена по НОХД № 12309/2008 г. (неправилно в присъдата годината на делото е посочена като 2000-та) на районен съд-София подсъдимият С. В. Г. от София е признат за виновен в това, че на 26.02.2008 г. около 15 часа в София, на неустановено място в ЖК Люлин е отнел от М. Ф. С. от същия град движими вещи – сумата от 12 000 лв, като употребил за това сила и на основание чл.198, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, считан от влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата е уважен предявеният от пострадалата граждански иск за причинените й имуществени вреди от престъплението, като подсъдимият е осъден да й възстанови сумата от 12 000 лв.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по водене на делото и от частното обвинение разноски.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за незаконосъобразността, необосноваността й, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително заради отказ на доказателствени искания на защитата и непълнота на доказателствата с искане за отменяването й и постановяване на нова оправдателна за жалбоподателя присъда с отхвърляне на исковата претенция на пострадалата М.С..
С въззивна присъда № 407 от 16.12.2010 г. по ВНОХД № 1366/2010 г. Софийският градски съд е отменил изцяло обжалваната присъда и като е признал подсъдимия за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение, както и е отхвърлил предявения срещу него от С. иск за сумата от 12000 лв, като неоснователен.
Както протестът на Софийска градска прокуратура, така и касационната жалба на частната обвинителка и гражданска ищца не съдържат каквито и да е доводи в подкрепа на наведените в тях касационни основания, като до съдебното заседание пред касационната инстанция, въпреки декларациите на жалбоподателите, не са представени съответните допълнения, като се правят искания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а според частното обвинение – за постановяване на осъдително решение от ВКС.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира протестът и жалбата за подадени в законния срок, от лица, имащи право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такива за процесуално допустими, като разгледани по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
Както бе посочено, въпреки заявеното в протеста и жалбата, те не са допълнени с доводи в подкрепа на ангажираните основания за неправилност на атакуваната присъда, като прокурорът най-общо изразява становище за липса на “нови доказателства”, даващи основание на съда да възприеме противни на изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, а жалбоподателката С. настоява присъдата да се приеме за необоснована, което не е касационно основание. Макар да не се поддържа подаденият протест, той и жалбата с изразеното в тях следва да се приемат като оплакване против дейността на съда по оценка на доказателствата и доказателствените източници, което е такова за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. То обаче не се подкрепя от изложените в мотивите на атакуваната въззивна присъда съображения на съда.
За да приеме друга фактическа обстановка, въззивният съд, освен че е провел въззивно съдебно следствие за проверка достоверността на показанията на частната обвинителка св.М.С. и дъщеря й св.Е.С., като за психическото състояние на последната и възможността й да изложи валидно възприятията си за случилото се с майка й назначил и изслушал ново заключение на СПЕ, но е извършил всестранен, обективен и пълен анализ на доказателствените източници и е изложил убедителни съображения защо неколкократно променяните показания на тези две свидетелки, стоящи в основата на първоинстанционната присъда, не следва да се ползват с пълното му доверие и да го мотивират да потвърди осъждането на подс.С.Г.. Анализирайки показанията им, съвкупно с останалите доказателства, съдът е посочил тяхната противоречивост за факти около прехвърлянето на част от апартамента в собственост на последния, плащането на посочената в нотариалния акт цена, за влошените им отношения и причината на инкриминираната дата св.М.С. да пътува из София с подс.Г., да бъде изоставена на неустановено място в ЖК Люлин и за размера на твърдяната за отнета от последния сума, както и за нейния произход.
Съдът се е опитал да преодолее тези противоречия чрез преразпита на свидетелките, като надлежно е приобщил и показанията на св.М.С., дадени на досъдебното производство пред съдия, опитал се е да изясни първоначално изложеното в тъжбата й до органите на МВР, събрал е писмени доказателства за подадени тъжби, водени граждански дела за апартамента. При уточняване на размера и произхода на твърдяната за отнета сума, за разлика от районния съд, въззивният е констатирал тегленето на инкримираната дата 26.02.2008 г. на сумата от 8 607,58 лв, какъвто е бил целият срочен депозит на св.М.С. в посочения клон на ДСК в София (само за който тя представя писмени доказателства), но в който клон същия ден е открит нов депозит на нейно име точно без 1000 лв от горната сума. Това оборва твърдението й, че на този ден е изтеглила 9 000 лева, за да формира, заедно с 3 000 лв от дъщеря й св.Ем.С., изтеглени от сметката й на 07.02.2008 г., твърдяната от нея сума от 12 000 лв за разплащане с подс.Г. с оглед връщане на собствеността на апартамента. Пак от последните твърдения на св.М.С., дадени във въззивното съдебно следствие, съдът е направил и извод за липса на насилие над нея за отнемане на някаква сума. Нелогично е да водиш дело за разваляне на договор за продажба на имота поради неплащане реално на посочената в него цена, но да се съгласиш да я възстановиш на купувача, тя да попадне в него по насилствен начин и въпреки това да го каниш да преброи парите. Още по-нереално е при влошените между пострадалата и подсъдимия отношения, свързани, според твърденията й, със заплахи за живота и здравето й и с увреждащи нейно и на дъщерите й имущество негови действия, като се е считала за излъгана при сключване на прехвърлителната сделка, тя да рискува да носи в чантата си толкова пари, да пътува сама с него с колата му, към нотариус, без да го знае кой е и къде е кантората му, без да ползва услугите на адвокат за правното уреждане на проблема. Съдът е изложил съображения и защо не може да възприеме несигурните показания на св.Е.С., която на свой ред е поднесла пред въззивния съд по нов начин възприятията си за случилото се с майка й на 26.02.2008 г. Показанията на тези свидетелки не са намерили подкрепа и в показанията на св.М. С. и св.М. С., които нямат преки впечатления за инцидента и в разрез с твърденията на пострадалата, дават различни обяснения на причините за влошаване на отношенията им с подсъдимия, за уговорките за подобряването им, набирането на процесната сума и като производни доказателства, какво от разказите на св.М.С. и разговорите с подс.Г. са разбрали за случилото се между тях, без да може и с тяхна помощ да се достигне до единствено възможен извод той да се е развил така, както го описва последната и да затвърдят убеждението на районния съд, че над нея е бил извършен грабеж, и то на такава значителна сума.
Поради това, не се подкрепя оплакването на прокурора, че градският съд не е имал основание за нови фактически, различни от тези на районния съд изводи, обратно, допълнителната проверка на основните доказателствени източници, ангажирани в полза на обвинителната теза е показала тяхната недостатъчност да обусловят осъждането на подс.Г.. И това не е поради бездействие на съда, не е неизпълнение на задължението му по чл.13 от НПК или неоснователен отказ за събиране на доказателства, а изначално предоверяване на твърденията на св.М.С., при очевидното им разминаване със събраната още на досъдебното производство информация за движението на паричните й средства в посочената от нея банка. Това е налагало по-сериозно разследване за проверка както на нейните твърдения, така и за други факти около отношенията й с подс.Г. за укрепване на достоверността им, което вече трудно може да се направи след изминалото от случката време. Въззивният съд е уважил направените от страните доказателствени искания, проявил е необходимата активност за попълване на доказателствената основа и накрая с основание я е приел за недостатъчна да подкрепи осъждането на подсъдимия. Доказателственият му анализ не страда от пороци, даден е отговор на всички доводи на страните, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При липсата на обективни признаци деянието да съставлява престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради недостатъчно безспорни и категорични доказателства относно предмета на престъпно посегателство и за упражнено насилие над пострадалата, материалният закон правилно е приложен. Няма как да се приеме и че св.М.С. по някакъв начин е била измамена от внука си подс.Г., като причините да не се случи замисленото от нея, евентуално с дъщерите й (за което данните също са твърде несигурни), могат да бъдат различни, вън от насилственото отнемане на сочената от нея сума. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, наведено без какъвто и да е коментар от която и да е от жалещите се страни по делото.
Липсата на безспорно доказани вредоносни (виновни и противоправни) действия спрямо св.М.С. от страна на подс.С.Г. предпоставя неоснователността на иска й, който правилно е отхвърлен, като такъв.
ВКС намира, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, а протестът на СГП и жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 407 от 16.12.2010 г. по ВНОХД № 1366/2010 г., постановена от Софийски градски съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :