2 Р Е Ш Е Н И Е № 50114 гр. София,07.02.2024 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1917 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Д. Г. С. срещу решение № 336/09.03.2022г. по в. гр. д. № 3342/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд от 27.07.2021г. по гр. д. № 14042/2018г. в частта за отхвърляне на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ от касатора срещу ЗД "БУЛ ИНС"АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 13.08.2018г. за разликата от 80 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 10.10.2018г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че решаващият състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, тъй като не е съобразил техния интензитет и продължителност и остатъчните последици, настъпили за ищеца - не само във физически, но и в психологически и социален аспект, както и факта, че моралните мъки, които той изживява, са особено силни. Въпреки че в обжалваното решение са изброени търпените физически увреди, при определяне на размера на обезвреда апелативният съд не е отчел факта, че проявленията на тези физически увреди продължават и към настоящия момент по начин, по който реално пречат на касатора и му създават дискомфорт. Решаващият състав подробно е описал констатираните от приетите по делото заключения на съдебномедицински експертизи физически увреждания, оперативни интервенции, проведените рехабилитации и остатъчни последици, които ищецът търпи в резултат на процесното ПТП, но не ги съобразил при определяне размера на дължимата обезвреда, приемайки, че сумата от 80 000 лева е справедлива такава за търпените от него болки и страдания. Вещото лице д-р Б. сочи, че единственият начин за възстановяване на ищеца е чрез подмяна на тазобедрената става - не чрез рехабилитация - която възможност решаващият състав приема за алтернатива на пълната подмяна на ставата, в противоречие на соченото от вещото лице. Ищецът вече е непълноценен член на обществото, тъй като той не се чувства същият човек като преди и не може да има нормален социален живот, тъй като се притеснява дали ще се възстанови напълно, което и обуславяло особен интензитет на търпените болки и страдания. От показанията на свидетелката в о.с.з. от 05.02.2020г. се установява, че касаторът е понесъл и все още понася особено зле настъпилото ПТП и последиците от него. Същият не може да вижда децата си, за да не ги травмира с тежкото състояние, в което се е намирал, като както физически, така и емоционално процесното ПТП го е съсипало необратимо. Катастрофата го е променила много - преди нея е бил „добър, благороден, работохолик“, а също и „весел, майтапчия, щастлив“. За съжаление, след събитието е станал „сприхав, тревожен за бъдещето си“ и страдащ от това обстоятелство, че поставя семейството си в риск“. И към настоящия момент има и болки, и накуцваща походка, която не се знае дали ще бъде преодоляна с времето, което решаващият състав не е обсъдил в мотивите си и не е съобразил при преценката за справедливия размер на обезвреда, както и икономическите условия. Претендират се направените съдебни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата и по делото, ЗД "БУЛ ИНС"АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Намира, че телесните увреждания, болничния и възстановителния период и психическата травма са установени правилно и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък на същите. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса за критериите за приложение на инкорпорирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпил деликт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По отношение на основанието на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД е формирана сила на пресъдено нещо, като спорен е единствено размера на дължимото обезщетение за разликата от 80 000 лева до 120 000 лева. Апелативният съд е констатирал, че в резултат от произшествието С. е получил политравма, травматичен шок, закрита многофрагментна фрактура на лявата тазобедрена става, обхващаща предната, задната колона и долното рамо на лявата срамна кост; закрита фрактура на дясната ключица; охлузвания и подкожни хематоми в областта на счупванията. И двете фрактури са били многофрагментни и разместени, довели са до голяма кръвозагуба. Ищецът е хоспитализиран по спешност, опериран е два пъти, за всяка от фрактурите, при което е поставена метална остеосинтеза. Впоследствие е извършена нова операция за отстраняване остеосинтезния материал от ключицата. Изпитваните от ищеца болки са били интензивни, като два месеца след злополуката и два месеца в началото на рехабилитацията - особено. Ищецът е бил на постелен режим близо три месеца, а пълното натоварване на левия крайник е започнало едва на осмия месец. Общият оздравителен период при ищеца е осем месеца, като през цялата му продължителност е имал необходимост от чужда помощ за битово и хигиенно обслужване. При извършения от в.л. Б. преглед близо година и половина след инцидента, се установява, че състоянието на ищеца е стабилизирано, фрактурите са зараснали, предстои операция за изваждане на остеосинтезата от тазобедрената става. Движенията на тазобедрената става са възстановени по обем и сила, но са болезнени. Ищецът не може да кляка, има затруднения при качване на стълби и се придвижва с накуцваща походка вляво. При последното рентгеново изследване на таза е установено развитие на ранни артрозни изменения, които са сигурен бъдещ източник на болки. Ключицата е зараснала окончателно с малка деформация, движенията на рамото са възстановени, но отвеждането встрани е с намален обем от 15 градуса. Апелативният състав, като е отчел вида и броя на травмите; хирургичните интервенции; дългия и съпроводен със сериозен битов и психологически дискомфорт възстановителен период; възрастта на ищеца - 47г. към датата на ПТП и факта, че са налице остатъчни явления - ограничения обем на движение на рамото и болезненото придвижване, които са принципно преодолими, но чрез допълнителна рехабилитация или нова хирургична интервенция (подмяна на тазобедрената става с изкуствена), е намерил за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева. Счел е, че същото репарира и психологическата травма на ищеца от инцидента и последиците му, за която свидетелства неговата майка св.С.. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно ППВС № 4/68г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се отчита и значението им за размера на вредите. Пояснено е, че тези обстоятелства са конкретни и обективно съществуващи, тъй като понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства, а според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД в случай на смърт, касационната жалба е изцяло основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС, при нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Въззивната инстанция не е взела под внимание всички обстоятелства, от значение за определяне на размера на неимуществените вреди, а именно показанията на разпитаната по делото свидетелка, от които се установява, че вследствие претърпените от ПТП увреждания ищецът не е могъл да вижда двете си момиченца повече от месец и половина, което му е причинило допълнителен психически дискомфорт и страдание. Решаващият състав е посочил, че постаралият е бил на постелен режим 3 месеца, но не е отчел конкретните последици от това – необходимостта да се ползва подлога за този период, както и провеждането на множество специални процедури за раздвижването му, с оглед получените от залежаването схващания и липса на оросяване. В мотивите на решението общо е посочено, че е взет предвид битовия и психическия дисконфорт, но не е отразено конкретното му проявление, вкл. че от весел човек и майтапчия, ищецът е станал сприхав, тревожен за своето и на семейството си бъдеще. Не са съобразени и икономическите условия в страната, намиращи проявление включително в размерите на застрахователните лимити, минималната работна заплата и инфлационния индекс. От друга страна, невярно е твърдението на касатора, че според вещото лице по приетата СМЕ ще се наложи подмяна на тазабедрената му става с изкуствена. Това са част от показанията на разпитана по делото свидетелка, която е майка на ищеца. Според нея, опериращият лекар - проф. Й., им е казал за необходимостта на такава операция. Доколкото тази констатация не е направена от вещото лице по СМЕ, на което вкл. е била поставена задача да отрази всички възможни негативни последици от настъпването на уврежданията, настоящият състав на ВКС намира за недоказано започналите артрозни изменения малки защипявания на ставния ръб със сигурност да водят до необходимостта от подмяна на тазабедрената става с изкуствена, при съобразяване по чл.172 ГПК и на факта, че свидетелката е майка на пострадалия. Предвид горното, като се вземат предвид не само посочените от въззивната инстанция, но и установените по-горе от настоящия състав факти от значение за определяне на размера на обезщетението, вкл. икономическите условия в страната към момента на ПТП- 2018г., ВКС намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, е в размер общо на 120 000 лева, за който размер прекият иск срещу застрахователя е основателен. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт в отхвърлителната му част, а именно за разликата от 80 000 лева до 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, като се присъди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.10.2018г. до окончателното й плащане. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3200 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от иска, както и деловодни разноски в размер на 186 лева за първоинстанционното производство. С оглед предварителното изпълнение на въззивното решение за присъдената сума от 80 000 лева в полза на ищеца, относно касационното производство не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв, поради което на това основание не може да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на касатора за настоящото производство. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ответникът дължи заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, адв. Д. в общ размер на 600 лева с ДДС за представителство пред долните две инстанции, при отчитане на вече присъдените размери и на незадължителността на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.7.2009г. на ВАС, съгласно решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 336/09.03.2022г. по в. гр. д. № 3342/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд от 27.07.2021г. по гр. д. № 14042/2018г. в частта за отхвърляне на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ от Д. Г. С. срещу ЗД "БУЛ ИНС"АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 13.08.2018г. за разликата от 80 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 10.10.2018г., както и в частта за присъждане в полза на ЗД "БУЛ ИНС"АД разноски за въззивното производство в размер на 1758 лева, както и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за присъдените в полза на ЗД "БУЛ ИНС"АД разноски от 1841,70 лева за първоинстанционното производство, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗД "БУЛ ИНС"АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Г. С., ЕГН [ЕГН], допълнително 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП от 13.08.2018г. телесни увреждания, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 10.10.2018г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС"АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Н. Н. Д. .адвокатско възнаграждение от общо 600 лева с ДДС за първата и въззивната инстанция. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ЗД "БУЛ ИНС"АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3200 лева и деловодни разноски в размер на 186 лева за първоинстанционното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.