Р Е Ш Е Н И Е № 808/10 г. София, 14.01.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 1185 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. И. от[населено място] срещу решение №257 от 04.03.2009г. по гр.д.№2006/08г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката счита за неправилен извода на съда, че по иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е допустимо да се установява със свидетелски показания поканата за изкупуване на имота. Неправилно били кредитирани показания на заинтересувани свидетели, че такава покана е била връчена преди продажбата. Счита, че в конкретния случай двумесечният срок по чл.33, ал.2 от ЗС тече от момента на узнаване на сделката и той не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. Ответниците в производството Г. С. Н. и Я. Н. Н. оспорват жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност излагат в два писмени отговора. С определение №1253 от 09.11.05г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречива съдебна практика по въпроса дали са допустими свидетелски показания за установяване факта на поканата по чл.33, ал.1 от ЗС. За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е обезсилил решението от 04.07.08г. по гр.д.№9472/07г. на Варненския районен съд и е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Съдът е приел, че ищцата В. И. и ответникът Г. Н. са били съсобственици на първи етаж от жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица]. С нотариален акт №174 от 17.07.07г. Г. Н. продал на втората ответница Я. Н. своята ½ ид.част от имота за сумата от 17 100лв., без да представи пред нотариуса писмена покана до другия съсобственик за изкупуване на частта му при същите условия. За да приеме, че искът по чл.33, ал.2 от ЗС е процесуално недопустим, тъй като е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок, въззивният съд е зачел показанията на част от свидетелите, че още преди продажбата, ищцата В. И. е била поканена от Г. Н. да изкупи частта му от имота, но е отказала да стори това и е скъсала поканата. Прието е, че законът не съдържа изискване за форма на поканата и затова не било необходимо след скъсването и ответникът да изпраща нова нотариална покана. При наличието на отправена покана, срокът за предявяване на иска за изкупуване тече от датата на продажбата, а не от датата на узнаването и. В конкретния случай продажбата е извършена на 17.07.05г., а исковата молба е предявена на 19.11.05г. – след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.33, ал.2 от ЗС. По въпроса дали е допустимо със свидетелски показания да се установява поканата по чл.33, ал.1 от ЗС за изкупуване на идеална част от съсобствен недвижим имот има противоречива съдебна практика. Въззивният съд по настоящото дело е приел за допустими свидетелските показания за установяване факта на връчване на поканата, свързвайки този факт с началния момент, от който тече срокът по чл.33, ал.2 от ЗС. Същевременно в практиката на ВС и ВКС се приема, че поканата не може да се установява със свидетелски показания – в този смисъл решение №452 от 16.02.1957г. по гр.д.№7738/56г. на ВС, ІV ГО, решение №47 от 11.02.09г. по гр.д.№690/08г. на ВКС, ІІ ГО и др. Настоящият състав счита за правилна практиката в посочените решения на ВС и ВКС. Когато един съсобственик желае да продаде своята идеална част от общата вещ, той трябва първо да я предложи за изкупуване на другия съсобственик и едва ако той откаже, може да я предложи на трето лице, при същите условия. Поканата до другия съсобственик следва да бъде писмена – чл.33, ал.1 от ЗС и това е форма за нейната валидност, тъй като липсата на писмена покана се приравнява на липса на покана изобщо. Поради забраната на чл.133, б.”а” от ГПК /отм./, сега чл.164, ал.1, т.1 от ГПК, свидетелски показания за установяване на факта на поканата са недопустими. Тази забрана важи не само при преценката за основателност на предявения иск, но и при преценката дали искът е допустим с оглед спазване на двумесечния срок за предявяването му, който тече от датата на продажбата, при наличие на отправена покана за изкупуване, или от датата на узнаване на продажбата, в случай, че покана не е била отправена. В настоящия случай спорен е бил въпросът дали е спазен двумесечният срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС и от кой момент започва да тече този срок. Установено е по делото, че пред нотариуса не са били представени писмени доказателства, че ищцата е поканена да изкупи дела на първия ответник. Това означава, че срокът за предявяване на иска започва да тече не от датата на продажбата, а от датата на узнаването и от ищцата – обстоятелство, което не е изследвано от въззивния съд. Като е приел въз основа на недопустими свидетелски показания, че е имало покана за изкупуване и като е свързал този факт с момента, от който тече двумесечният срок по чл.33, ал.2 от ЗС, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, пряко довело до незаконосъобразния извод, че срокът за предявяване на иска тече от момента на продажбата и че е изтекъл. Вярно е обратното – поканата не може да се установява със свидетелски показания и след като пред нотариуса не са били представени писмени доказателства за връчването и, липсва покана и срокът за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС започва да тече от момента на узнаване на продажбата от ищцата – в този смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС– решение №72 от 01.07.59г. по гр.д.№48/59г. на ОСГК на ВС, решение №47 от 11.02.09г. по гр.д.№690/08г. на ВКС, ІІ ГО и др. Неоснователен е доводът на ответниците по касация, че свидетелските показания за наличието на покана в случая са допустими в хипотезата на чл.134, ал.1 от ГПК /отм./, сега чл.165, ал.1 от ГПК, поради обстоятелството, че поканата е унищожена не по вина на страната. За да избегне изкупуването по чл.33, ал.2 от ЗС, продавачът Г. Н. е следвало да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е отправил покана. Неизпълнението на това задължение го лишава от възможността в съдебния процес да възразява, че е имало писмена покана, но тя е била унищожена от другия съсобственик. Той е могъл да изпрати нотариална покана и да удостовери връчването и пред нотариуса и само тогава се счита, че е изпълнил задължението си по чл.33, ал.2 от ЗС. Само ако представените по нотариалното дело писмени доказателства за поканата са унищожени не по негова вина, той би могъл да установява факта на поканата със свидетелски показания по реда на чл.134, ал.1 от ГПК /отм./, респ. Чл.165, ал.1 от ГПК, но не и в случай, когато изобщо не е представил такива доказателства. По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да прецени представените доказателства за момента, в който ищцата е узнала за продажбата и в зависимост от този момент да реши дали предявеният иск е допустим или не. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №257 от 04.03.09г. по гр.д.№2006/08г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: