О П Р Е Д Е Л Е Н И Е        № 346                                           София , 09.10. 2008 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и осма година в състав:                                                                           Председател:Жанин Силдарева                                                                            Членове:Маргарита Соколова                                                                                            Дияна Ценева   като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1473/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Мария Михайлова Ябланска и Василка Тодорова Ябланска от гр. Варна срещу определение № 2200 от 22.07.2008 г. по в. ч. гр. д. № 1314/08 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено определение № 5239 от 25.03.2008 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 9865/07 г. Жалбоподателките искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен по подробно изложени в жалбата оплаквания. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излагат съображения, че процесуалният въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск при спорове между собственици и ползватели на земеделски земи е съществен за конкретния спор. В случая той е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното приложение на закона по въпроса за косвения съдебен контрол по валидността на административните актове. Ответницата Марианка Ангелова Пачева не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивното определение е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът за обжалваемия интерес не се поставя с оглед предмета на делото - процесуалният въпрос за допустимостта на предявения иск. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна. Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Делото е образувано по отрицателен установителен иск на лица, които твърдят, че имат право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, изкупена от ответницата на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да са налице предпоставките на посочената норма. Разрешеният процесуален въпрос за допустимостта на иска е съществен за изхода на конкретния спор, тъй като се отнася до правото на защита. Той е разрешаван противоречиво от съдилищата, а в случая е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне. По същество частната жалба е основателна. Ищците, сега жалбоподатели, са предявили срещу Марианка Пачева, отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответницата не е собственица на 689 кв. м. от поземлен имот № 1961. Твърдят, че с решение № 574 от 07.12.1998 г. на поземлената комисия гр. Варна в качеството им на наследници на Екатерина Кирова Ябланска им е признато правото на възстановяване на земеделски земи с площ общо от 45 000 кв. м. в “Галата”, местността “Ада бахча”, находящи се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотите били заснети преди образуването на ТКЗС с №№ 82, 108 и 134. В границите на имот № 134 попадал имот № 1961 по помощния план и плана на новообразуваните имоти, за придобиване на право на собственост върху част от който в полза на ответницата била издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПР на ЗСПЗЗ, въпреки липсата на предпоставките по пар. 4а от ПЗР на с. з. Първоинстанционният съд прекратил делото поради липса на правен интерес от иска. Решението на поземлената комисия е постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ по ДВ, бр. 68 от 1999 г. и пар. 4к от ПЗР на с. з. и има конститутивно действие, тъй като границите на имота, предмет на възстановяването, се определят със самото решение. При въведеното твърдение, че ответницата владее имота, за защита на претендираното право на собственост ищците разполагат с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, поради което с оглед липсата на правен интерес предявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим. Въззивният съд оставил в сила това определение. Добавил, че при наличие на порок на решението на поземлената комисия, от което ищците черпят права, те следва да искат прогласяване на нищожността му и постановяване на ново или да защитят правата си по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Едва след постановяване на ново решение, ако същото е по новия ред, за ищците ще е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск. Определението е неправилно. Целта на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи е да се определят реалните граници - стари или нови, на подлежащите на възстановяване земи предвид обстоятелството, че същите са били заличени при обобществяването им - чл. 14, ал. 1, т.т. 1 и 2 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж, ал. 1 и 2 и чл. 27 ППЗСПЗЗ. Резултатът е формирането на конкретна вещ като обект на възстановеното право на собственост. В случаите, когато подлежащите на възстановяване земи попадат в терени, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /Нова - ДВ, бр. 98 от 1997 г./, в сила към постановяване на решението от 1998 г., възстановяването на правото на собственост е при условията на пар. 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на пар. 4к в първоначалната й редакция - ДВ, бр. 98 от 1997 г., предвижда изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползуване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като плановете съдържат и границите на бившите собственици. Следователно, за индивидуализацията както на имотите, които ползвателите ще придобият в собственост при условията на пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и на имотите, които ще бъдат възстановени на собствениците им, законът е предвиждал и допълнителни условия. В хода на процедурата по възстановяване на собствеността в полза на ищците, в резултат на настъпилите законодателни промени, е предвидено, че конкретният поземлен участък - предмет на правото на собственост, ще се определи след процедура по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28 и чл. 28а-в ППЗСПЗЗ по изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти. Актът, с който се възстановява, съответно се придобива правото, е заповед на кмета на общината по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти. В заповедта се описват номерът на имота по този план, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, и се прилага скица на имота. Решението от 1998 г., в което липсва индивидуализация чрез граници и съседи и към което не е приложена императивно изискуемата скица на имотите, обект на възстановеното право на собственост, е такова, с което само се признава правото на възстановяване върху земи по пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Впрочем, такъв е и диспозитивът на акта, на който ищците се позовават, за да предявят иска, целящ да отрече правото на ответницата да придобие като ползвател собствеността на част от подлежащия на възстановяване имот. С оглед на тази му характеристика, неправилно административният акт е окачествен от съдилищата като такъв с конститутивно действие и с правна последица - възстановяване на правото на собственост. В резултат, като е приел, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск е недопустим, въззивният съд е постановил неправилно определение. Не е налице отделна самостоятелна вещ, правото на собственост върху която да е предмет на защита с иск по чл. 108 ЗС. Обжалваното определение, както и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.                                           О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2200 от 22.07.2008 г. по в. ч. гр. д. № 1314/08 г. на Варненския окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 2200 от 22.07.2008 г. по в. ч. гр. д. № 1314/08 г. и потвърденото с него определение № 5239 от 25.03.2008 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 9865/07 г. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: