Р Е Ш Е Н И Е № 452 С о ф и я, 01 декември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 н о е м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1477/2014 година. С касационна жалба на повереника на частния тъжител И. Н. П. от [населено място], област Силистра адв.В.Г. от АК-Силистра се претендира отмяна на присъда № 9 от 22.05.2014 г., постановена по ВНЧХД № 80/2014 г. по описа на окръжен съд-Силистра и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав заради наличие на касационните основания по чл.348, ал.1 и 2 от НПК, в каквато насока са неведени пестеливи доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Касаторът И. П. и повереникът му адв.Г., редовно уведомени, не вземат участие в производството пред ВКС. Подсъдимият Т. П. К. и защитникът му адв.Зл.К. от АК-Силистра, редовно уведомени, също не се явяват в касационното производство и не са взели отношение по жалбата на тъжителя. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 167 от 11.03.2014 г. по НЧХД № 370/2013 г. на районен съд-Силистра подсъдимият Т. П. К. от Силистра е признат за виновен за извършено на 13.01.2013 г. в Силистра престъпление по чл.130, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 8 месеца, при периодичност на първата 2 пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – на безвъзмезден труд в полза на общественото в размер на 100 часа за срок от 1 година. Уважен е предявеният от тъжителя граждански иск, като подсъдимият е осъден да му заплати сумата от 3000 лв за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до изплащането й, както и 482 лв направени разноски по делото, като в негова тежест е присъдена и дължимата се върху уважения размер на иска държавна такса. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Зл.К. от АК-Силистра с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитния му присъда и отхвърляне изцяло на предявения срещу него граждански иск, със съответните последици от това. С обжалваната пред настоящата инстанция присъда Силистренският окръжен съд е отменил първоинстанционната и като е признал подс.К. за невинен да е извършил инкриминираното деяние, го е оправдал по предявеното му от тъжителя обвинение и е отхвърлил изцяло гражданския иск на последния като неоснователен. В тежест на тъжителя са били присъдени 150 лв направени от подсъдимия разноски по защитата му по делото. В касационната жалба на повереника на тъжителя адв.Г. се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ от страна на въззивния съд, довело до неправилно приложение на материалния закон и се претендира отмяна на оправдателната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Макар доводите в жалбата да не са допълнени, въпреки декларацията на повереника, след изготвяне на мотивите (а за тях страните са били известени в края на м.август 2014 г., 3 месеца след постановяване на въззивната присъда), от изложеното в нея става достатъчно ясно какви са ангажираните касационни основания, подкрепящите ги доводи и искането, което се отправя към настоящата инстанция. А те са за несъответен доказателствен анализ от страна на окръжния съд, превратната оценка на свидетелските показания и неправилното приложение на закона с оглед причинените на тъжителя увреждания от действията на подс.К.. Оплакванията са напълно основателни. Без да се коментират усложненията във връзка с оценката на характера и авторството на станалия пред дискотеката инцидент с тъжителя Ил.П. (които трудно може да се свържат с безпристрастност от страна на разследващите и районната прокуратура), в развилото се наказателно частен характер дело районният съд е осигурил възможност на страните да осъществят в пълнота правото на защита на интересите си, като е проявил и необходимата активност при изясняване на правно релевантните факти от предмета на доказване. Това обяснява липсата на доказателствени искания към въззивния съд, но изложените от него мотиви към съдебния му акт сочат на съществени пороци в доказателствения му анализ и последвалите правни изводи. Неубедителността на съображенията на въззивния съдебен състав се вижда най-малкото от неколкократното им повтаряне за налични „противоречия”, необясними „несъответствия” в кредитираните от районния съд свидетелски показания на Д.Й., С.Н., М.С., дали му основание за „сериозните съмнения срещу категоричността на извода, че именно поведението на подсъдимия е в причинна връзка с настъпването на съставомерните последици” за тъжителя. Тези си съмнения обаче съдът извлича при извършения от него фрагментарен анализ на гласните доказателствени средства, като възприема и факти, каквито никой от свидетелите не е твърдял, при липса и на обяснения от страна на подсъдимия - за „словестно спречкване с трима човека”, каквото се твърдяло в тъжбата, че „в причиняване на уврежданията имат участие и други лица”, извличайки и данни от медицинското му освидетелстване на следващия ден, че му бил нанесен побой от „няколко познати мъже”, но без да съобрази данните за състоянието му след побоя и даденото от експерта д-р Т.И. заключение с подробните му разяснения при разпита в съдебното следствие. На тази основа съдът коментира крайно пестеливите и несигурни показания на св.М.К. и св.Й.Й. и си позволява извод, че тъжителят е насочил обвинението само срещу подс.К. като „най-удобен и уязвим” и защо не бил ангажирал отговорността на „приятелите” на св.Й., намиращи се в чужбина „най-вероятно преди подаването на тъжбата”, както и тази на последния като „син на известен адвокат”. В крайна сметка съдът заключава, че ударите по пострадалия са му били нанесени от „лице или лица докато се е намирал в изправено положение” (поне за един такъв удар обаче твърди и св.К.), но като отрича поведението на подсъдимия да има отношение към това. ВКС намира, че анализът на доказателствената съвкупност от въззивния съд е в разрез с разпоредбите на чл.14, ал.1 и чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 от НПК, липсва изискуемата се обективност, всестранност и пълнота на това изследване, налице е превратност при оценката на съществени за разкриване на обективната истина обстоятелства, поради което изразените „сериозни съмнения” в правотата на изводите на първата инстанция са силно преувеличени. Допуснати са съществени нарушения на посочените процесуални правила, дали отражение върху правните изводи на съда, поради което е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Наличието на това основание предопределя необсъждането от ВКС на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, включително и относно предявения граждански иск. Обжалваната присъда следва да бъде изцяло отменена и разглеждането на делото следва да се поднови пред въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд - първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло присъда № 9 от 22.05.2014 г., постановена по ВНЧХД № 80/2014 г. по описа на окръжен съд-Силистра и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :