5 Р Е Ш Е Н И Е № 588 гр.София, 06 януари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия В. касационно дело № 604 по описа за 2010 г, като, на основание чл. 33, ал. 5 НПК, мотивите се изготвят от съдия И. Производството е образувано по жалба на частния тъжител В. Д. Ч., депозирана чрез повереник, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Смолян, № 90 от 4.10.2010 г, по ВНЧХД № 81/10, с която е отменена присъда № 40 от 22.06.2010 г на Районен съд, Ч., по НЧХД № 58/10, и вместо това подсъдимият Б. Ю. В. е признат за невинен в това: на 22.01.2010 г, в[населено място], в качеството си на длъжностно лице: Председател на Общински съвет,[населено място], при и по повод изпълнение на службата и функцията си, публично, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. Д. Ч., в качеството му на длъжностно лице: К. на[населено място], общ. Ч., при и по повод изпълнение на службата му, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, 3 и 4 вр. чл. 146, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 22.01.2010 г, в[населено място], в качеството си на длъжностно лице: Председател на Общински съвет,[населено място], при и по повод изпълнение на службата и функцията си, публично, е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. Д. Ч., в качеството му на длъжностно лице: К. на[населено място], общ. Ч., при и по повод изпълнение на службата му, престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, 3 и 4 вр. чл. 146, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Излагат се следните съображения: Въззивният съд е обсъждал липсата на преки доказателства, като е преценил само гласните такива, а не и писмените, съдържащи се в приложената по делото преписка по описа на Р., Ч.. Не са анализирани множество косвени доказателства, от които се установят фактическите положения, изложени в тъжбата. Неправилно е прието, че осъдителната присъда, постановена от първата инстанция, е основана на предположения, в разрез с чл. 303, ал. 1 НПК. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд, Смолян. В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателят пледира за уважаване на жалбата. Защитата изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС счете, че релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не са налице. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Съгласно чл. 103, ал. 1 НПК, тежестта на доказване в производството от частен характер лежи на тъжителя. Правилен е изводът на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства обвинението не е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Доказателствената съвкупност се състои от гласни доказателства, изводими от показанията на свидетелите, разпитани пред първата инстанция, и тези, изслушани от въззивната такава. Полицейската преписка на Р., Ч. няма характера на писмено доказателство, независимо че е приета като такова, тъй като съдържа материали на предварителна проверка, приключила с резултат, отразен в докладна записка, че оплакването на тъжителя би могло да представлява обида, което престъпление е от частен характер. Сигналът до полицията обаче не представяла доказателствено средство, а изложеното в него подлежи на доказване, по реда и със средствата на НПК. Не е доказателствено средство и съответната полицейска преписка, поради което същата не би могла да се цени при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. От гласните доказателства, събрани чрез показанията на св. К. и св. П., е установено, че тези лица не са очевидци на събитията, а са узнали от тъжителя, че е бил обиден от подсъдимия. Касае се за косвени доказателства, които обаче се опровергават от преки такива, а именно: Св. Т. и св. Г. са очевидци, но не потвърждават изложеното от тъжителя, а дават показания, с които го опровергават. Свидетелите са заявили, че „нищо, извън обсъждането на бюджета, не им е направило впечатление”, че „това, което са чули, е било във връзка с обсъждане на бюджета”, че „не са чули пререкания по време на обсъждането”, че „не е имало суматоха в залата”. По делото липсват обяснения на подсъдимия, които биха могли да бъдат обсъждани в доказателствен аспект. Следователно, косвените доказателства не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда, тъй като не само не формират система, обуславяща единствено възможен правен извод, а напротив, опровергават се от събраните преки такива, в какъвто случай постановената присъда може да бъде само оправдателна. По тези съображения, ВКС намери, че не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т.2 НПК, поради което се явява неоснователно искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд, Смолян. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тоест, липсва основание за отмяна на оправдателната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава не може да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 90 от 4.10.2010 г на Окръжен съд, Смолян, по ВНЧХД № 81/10. Решението не подлежи на обжалване. О. М. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Величкова: Не споделям извода за липса на пропуски при проверка и оценка на доказателствата допуснати от въззивния съд. При постановената нова въззивна присъда, липсва обективен всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, даден е приоритет на събраните пред въззивния съд доказателствени средства и напълно са игнорирани от обсъждане доказателствата и доказателствените средства събрани пред първоинстанционнния съд. Въззивния съд е игнорирал дори изложеното по фактите от подсъдимия,обясненията на когото въпреки двояката им характеристика,следва да се обсъдят и съпоставят с останалите доказателства по делото/виж стр.71 от протокола на съдебното заседание проведено на 22.06.2010 г. по нчхд.№58/2010 г./ Горните констатации дават основание на извода за допуснати от страна на въззивния съд, нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които са съществени защото възпрепятстват правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение/, а не само по приложението на закона. Съдия В. :