РЕШЕНИЕ
N 70
София, 21.04.2009
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 10 април
две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ
СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 757-2008 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. и Ц. П. И. и двамата от с. Д., общ. Тополовград срещу въззивното решение от 28.07.08г. по г.д. №236/08г. на ОС-г. Ямбол, с което е отменено първоинстанционното решение от 27.03.08г. по г.д. № 12/08г. на РС-г. Тополовград, и вместо него е постановено друго, с което е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД във вр. с чл.42 ал.2 ЗЗД договора за покупко-продажба, обективиран в н.акт №160, т.ІІ, рег. № 4* н.д. №370/05г., в частта му по т.2 с която в полза на И. С. И. и Ц. П. И. и двамата от с. Д., общ. Тополовград е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване заедно и поотделно върху полумасивна жилищна сграда-лятна кухня и в частта му по т.3 в която адв. И. Ч. в качеството си на пълномощник на “К”ООД е заявил че е съгласен и купува от името и за сметка на “К”ООД подробно описания в т.1 от договора недвижим имот.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, от който зависи изхода на делото е този относно естеството на сделката по покупко-продажба на недвижими имоти, обективирана в нот.акт №160/24.06.05г.,т.ІІ, рег. № 4* нот.д. №370/05г. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е определил сделката като търговска, съответно неправилно е прието, че в конкретния случай намира приложение правилото на чл.26 ал.2 предл.1-во ТЗ.
С въззивното решение от 28.07.08г. по г.д. №236/08г. на ОС-г. Ямбол, е отменено първоинстанционното решение от 27.03.08г. по г.д. № 12/08г. на РС-г. Тополовград и вместо него е постановено друго, с което е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.2-ро ЗЗД във вр. с чл.42 ал.2 ЗЗД договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. №160/24.06.05г.,т.ІІ, рег. № 4* нот.д. №370/05г., в частта му по т.2 и т.3.
ВКС-ТК намира, че наред с поставения от касатора в касационната жалба съществен материално правен въпрос от съществено значение за изхода на делото е и правилния отговор на въпроса относно обема на представителната власт на търговския пълномощник, в случаите когато той сключва граждански сделки от името и за сметка на отделни съдружници.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 24.06.05г. с нот.акт №160/24.06.05г.,т.ІІ, рег. № 4* нот.д. №370/05г. а. И. Ч. закупува от касаторите от името и за сметка на “К”ООД недвижим имот, находящ се в с. Д., подробно описан в т.1 от цит. нотариален акт. В т.2 от нот.акт е уговорено от страните по сделката, че продавачите И. и Ц. И. си запазват правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване заедно и поотделно върху полумасивна жилищна сграда-лятна кухня, построена през 1960 г. и описана в т.1 от договора.
Основния въпрос, върху който се концентрира спора е относно това какъв е характера на сделката между страните, респ. има ли тя правната характеристика на търговска продажба или същата представлява обикновена гражданско правна сделка.
За да се отговори правилно на така поставения въпрос следва да се съобрази на първо място признанието на ищеца, направено в с.з.от 10.03.08г. от което е видно че закупения имот е единствено за удовлетворяване жилищните нужди на ищеца, а не е спекулативна продажба.
На второ място следва да се съобразят и показанията на изслушаните по делото свидетелски показания на св. Б, които са в този смисъл, а именно че процесния имот се закупува от ищеца за жилищни нужди, а не с цел препродажба.
Следователно конкретната сделка не е свързана с упражняваното от ищеца “К”ООД-г. Елхово занятие, поради което тя не може да се определи като търговска по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в приложеното по делото решение № 729/4.12.06г. на ВКС-ТК, І-во т.тд. Това налага и извод за неотносимост в конкретния случай на правилото, предвидено в чл.26 ал.2 ТЗ относно обема на представителната власт на а. И. Ч. , който е закупил от касаторите от името и за сметка на “К”ООД процесния недвижим имот при запазено за продавачите И. и Ц. И. право на пожизнено и безвъзмездно право на ползване заедно и поотделно върху полумасивна жилищна сграда-лятна кухня, построена през 1960 г. и описана в т.1 от договора.
ВКС-ТК споделя изцяло приетото в мотивите на първоинстанционното решение от 27.03.08г. по г.д. №12/08г. на РС-г. Тополовград както и допълнителните аргументи, изложени в него обосноваващи неоснователност на така предявените искове, предмет на настоящето дело.
Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете, предявени от “К”ООД-г. Елхово следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от горното ВКС-ТК
Р Е Ш И :
ОТМEНЯВА изцяло въззивното решение от 28.07.08г. по г.д. №236/08г. на ОС-г. Ямбол и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от “К”ООД-г. Елхово, представлявано от К. Р. срещу И. С. И. и Ц. П. И. и двамата от с. Д., общ. Тополовград искове за прогласяване недействителност на т.2 и т.3 от нот.акт №160/24.06.05г.,т.ІІ, рег. № 4* нот.д. №370/05г. на съдията по вписванията на РС-г. Тополовград, с които И. С. И. и Ц. П. И. и двамата от с. Д., общ. Тополовград си запазват правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване заедно и поотделно върху полумасивна жилищна сграда-лятна кухня, построена през 1960 г. и описана в т.1 от нот.акт №160/24.06.05г.,т.ІІ, рег. № 4* нот.д. №370/05г. на съдия по вписванията на РС-г. Тополовград.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявеният на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./ от “К”ООД-г. Елхово, представлявано от К. Р. срещу И. С. И. и Ц. П. И. и двамата от с. Д., общ. Тополовград иск за отмяна на нот.акт №160/24.06.05г.,т.ІІ, рег. № 4* нот.д. №370/05г. на съдията по вписванията на РС-г. Тополовград, в частта му по т.2 и т.3.
ОСЪЖДА “К”ООД-г. Елхово да заплати на И. С. И. и Ц. П. И. и двамата от с. Д., общ. Тополовград сумата 350 лв. съдебни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: