Ключови фрази
Частна касационна жалба * правна помощ * адвокатско възнаграждение * задължения на съда при постановяване на съдебен акт * доказателствена тежест


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 163

София, 13.06.2016 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Геника Михайлова
Гергана Никова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2266 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №483, постановено на 19.02.2016г. по в.ч.гр.д.№304/2016г. Варненският окръжен съд е потвърдил определение №80/05.01.2016г. по гр.д.№11274/2015г. по описа на Варненския районен съд, X. състав, с което е оставена без уважение молбата на Д. И. Н. с вх.№45402/14.12.2015г. за изменение на решение №4728/26.11.2015г. по същото дело в частта му за разноските.
Определението е обжалвано от Д. И. Н. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
- дължи ли се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА при условие, че в пълномощното за процесуално представителство не е посочено нито едно от основанията по чл.38 ЗА за оказване на безплатна помощ;
- необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА;
- коя от страните в процеса /ищецът или ответникът/ носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост на ответника, която е основание за искането на процесуалния представител на ответника да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА;
- длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички доказателства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани;
- длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора т.е. чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.
Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед необходимостта от произнасяне по въпроса допустимо ли е да бъде прието за разглеждане и доказване твърдение за материална затрудненост на ответника, направено след приключване на съдебното дирене от неговия процесуален представител едновременно с искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, който въпрос според жалбоподателя има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. По твърденията за наличие на основание за допускане на касационното обжалване настоящият състав приема следното:
В обжалваното определение е прието, че липсата на писмен договор между адвоката и представляваното от него лице не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, като договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от данните по делото. Прието е, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза-достатъчно за уважаването на искането по чл.38, ал.2 ЗА е : правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. С оглед на това е прието, че липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така изложените от въззивния съд съображения за предпоставките на фактическия състав на чл.38, ал.2 ЗА, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ, съответстват на задължителната практика на ВКС-определение №515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г., в което е прието, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.
С оглед на това, както и на обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение се договаря, както и предоставянето на безплатна правна помощ, в сключен между клиент и адвокат договор за адвокатска услуга, а не в представеното по делото пълномощно, следва да се приеме, че поставеният от жалбоподателя въпрос за необходимостта основанието за предоставяне на безплатна правна помощ от страна на надлежно упълномощения адвокат да бъде посочено в пълномощното не обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
По въпроса необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, както и по въпроса коя от страните в процеса носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост на страната, за която се твърди, че е получила безплатна адвокатска помощ, даваща основание за искането на процесуалния представител на тази страна да иска присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от същия закон задължителна практика на ВКС не е налице. Посочените от жалпободателя актове на тричленни състави на ВКС са постановявани по конкретни дела в производство по чл.274, ал.2 ГПК или в производство по чл.290 и сл. ГПК при разрешаване на спора за разноските по същество, като разрешението е давано съответно и с оглед конкретните данни по тях. Поради това не може да бъде споделена тезата, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с такава практика. Според настоящия състав касационното обжалване по така поставения въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По така поставения въпрос съдът приема, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
Съображенията за това са следните:
В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото разноски, но само ако е установено, че такива са били направени. Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗА хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗА не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Както е прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на тричленен състав на Първо ТО /която теза настоящият състав напълно споделя/, договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.
Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.
В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на Д. И. Н., но доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/ на С. В. В. по делото не са представени. Поради това за правилен следва да се приеме изводът на въззивния съд, че изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Д. И. Н. за заплащане на възнаграждение в полза на адв.Д. А..
По същите съображения по поставения от жалбоподателя въпрос допустимо ли е да бъде прието за разглеждане и доказване твърдение за материална затрудненост на ответника, направено след приключване на съдебното дирене от неговия процесуален представител едновременно с искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се приеме, че е допустимо искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА да бъде направено и в хода на устните състезания пред съответната инстанция. Както вече беше отбелязано, оспорващата страна може да повдигне спор за наличието на основанието по чл.38, ал.1 ЗА и да опровергае твърдението за осъществяването му по реда на чл.248 ГПК.
Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства, касаещи спора за присъждане на възнаграждението, както и че не е посочил кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани. Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставките на чл.38 ЗА са основани на констатациите му за осъществяването на релевантните факти, а именно осъществена правна помощ по делото без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергаят. Преценката за наличието на предпоставките на чл.38 ЗА, както и за размера на възнаграждението, което следва да бъде присъдено, е извършена в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон и на Закона за адвокатурата. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение №483, постановено на 19.02.2016г. по в.ч.гр.д.№304/2016г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №483, постановено на 19.02.2016г. по в.ч.гр.д.№304/2016г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: