Р Е Ш Е Н И Е N 160 С. , 02.08.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря В. П. като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 3655 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл.291, т.2 ГПК. С определение № 269/09 от 8.04.2008 г. по гр.д. № 3655 от 2008 г. на Върховния касационен съд , Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 68 от 25.04.2008 г. по гр.д. № 17 от 2008 г. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 27 от 16.03.2006 г. по гр.д. № 845 от 2005 г. на К. районен съд по касационната жалба на Е. П. С.. Обжалването е допуснато по процесуалния въпрос за характера на депозираните от ответника К. А. М. обяснения по чл.114 ГПК/отм./ без неговото лично явяване , както и по материално правния въпрос за вида на съглашението , с което предварително се уговаря, че кредитора ще стане собственик на вещта ако заема не бъде издължен в уговорения срок и възможно ли е то да се обективира в пълномощно. Е. П. С. в касационната си жалба навежда доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон , позовавайки се на всички основания по чл.281, т.3 ГПК и моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважат исковете така както е посочено по-горе и да се присъдят разноски за всички инстанции. Ответниците Е. С. С. и К. А. М. не са взели становище по касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е допустима. Касираното решение е произнесено след постановено решение № 1067 от 16.01.2008 г. по гр.д. № 1326 от 2006 г. на Върховния касационен съд , Второ отделение с което е отменено предходното въззивно решение за отхвърляне на предявените в обективно съединение искове и са дадени указания по приложение на закона. Решението е валидно, допустимо, но неправилно по поставените процесуален и материално правен въпроси. По многократно поставяният въпрос в хода на съдебното производство за наличие на сила на пресъдено нещо , формирана с решение № 23 от 18.03.2002 г. по гр.д. № 671 от 2001 г. на К. районен съд, влязло в сила на 30.08.2002 г., настоящия състав е на становище, че процесния спор не е обхванат от обективните и субективни предели на законната сила на това решение. Предмет на предходното решение е ревандикация на имот, която е била предявена само от Е. С. С. и ответник действително е била Е. П. С., но правоотношенията, свързани с нищожност на сделката поради наличието на предварително съглашение по чл.152 ЗЗД , осъществена чрез пълномощника К. А. М. не са били предмет на разглеждане. Следователно липсва тъждество на правоотношенията по двете дела поради което не е възникнала и силата на пресъдено нещо. ВКС намира , че при анализ на доказателствата в съответствие с изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ се достига до извод, различен от този, който е възприел К. окръжен съд по спора. В нотариален акт № 128 , т.01, рег. № 1668, н.д. № 213 от 2000 г., сключен между К. А. М. и К. К. Килфанов е посочено, че предоставеният заем в размер на 6 650 лв. от М. на К. е с падеж 16.08.2000 г. За обезпечение на този заем е учредена договорна ипотека върху апартамента на Е. П. С. . Нотариалният акт е изповядан на 19.06.2000 г. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на Е. С. под № 1609 от 16.06.2008 г. и с него е уговорено дилаторно условие , че сделката ще се извърши след 16.08.2000 г., т.е. след падежа на задължението по заема. Това пълномощно обезпечава заема на М. , който след това е бил обезпечен и с ипотека върху апартамента , за който е предоставено пълномощно. Анализирейки посочените два документа се стига до извода, че пълномощното обективира съглашение по чл.152 ЗЗД, което е сключено за да гарантира облигационното правоотношение . Изводите на въззивният съд че липсва връзка между пълномощно за безусловно разпореждане с имота след датата на падежа на заема в полза на К., гарантиран с ипотеката са необосновани и формирани без да е извършена цялостна преценка на доказателствата и без те да са съпоставени едно с друго, при което щеше да се установи, че пълномощното предхожда сключването на договора за ипотека и че е със срок , които започва да тече след датата на която е падежа на заема. При тези писмени данни следваше да се обсъдят и депозираните показания на К. К. с оглед разпоредбата на чл.134, ал.2 ГПК/отм./ . Не е приложил и разпоредбата на чл.114, ал.3 ГПК , че след като лицето не се е явило да отговори лично и непосредствено на поставените въпроси , то те следва да се считат за доказани. При тези данни е следвало да се убеди ,че действителната воля на страните при продажбата е била да се обезпечи задължението на продавача по договора за заем, то този начин повторно да обезпечи възможността на кредитора да се удовлетвори не се разрешава от закона съгласно чл. 152 ЗЗД, пр.2 ЗЗД поради което договорът ще бъде нищожен. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи като се отмени неправилното въззивно решение. Тези констатации не се променят и от обстоятелството , че н.а. № 125 , т.1, рег. № 1643, н.д. № 210 от 2000 г., с който непълнолетните деца Т. Р. С. и П. Р. С. се даряват в противоречие с чл.73, ал.3 СК своята идеална част от апартамента на майка си Е. С. . Ответниците дължат направените разноски в размер на 529 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 68 от 25.04.2008 г. по гр.д. № 17 от 2008 г. на К. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено , че нотариален акт № 167, т.01, рег. № 1429, н.д. № 211 от 2001 г. на нотариус К. Н. Д. с район на действие[населено място], с който К. А. М. като пълномощник на Е. П. С. е продал на Е. С. С. апартамент № 3, ет.1, вх. А, бл.18, кв. “В.”,[населено място], ведно с избено помещение , 4.528% идеални части от общите части и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя е нищожен на основание чл.26 , ал.2 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД, като сключен с нищожно пълномощно № 1609 от 16.06.2008 г. ОСЪЖДА К. А. М. с Е. [ЕГН] и Е. С. С. с Е. [ЕГН] да заплатят на Е. П. С. с Е. 610806512 сумата 529 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: