3 Р Е Ш Е Н И Е № 226 С. 29.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 юни две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1445/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 475 от 29.03.2012г., постановено по настоящото дело № 1445/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 220 от 20.07.2011г. по в.гр.д. № 188/2011г., с което е отменено решението на Великотърновския окръжен съд, № 2 от 14.02.2011г. по гр.д. № 174/2009г., с което е уважено искането на К. за отнемане в полза на държавата на придобито в режим на съпружеска имуществена общност от Д. С. Б. и Г. М. Б. подробно описано недвижимо имущество, и с въззивното решение искането е отхвърлено. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите „следва ли да се свързва периодът на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката по закона /З./, с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, или тази връзка трябва да се преценява логически за всеки конкретен случай, с оглед установените по делото факти” и „следва ли да се отнеме в полза на държавата имущество като придобито от престъпна дейност, закупено по време на брака в режим на СИО, ако приносът за придобиването му от страна на другия съпруг се изразява преимуществено в полагане на личен труд, грижи за децата и домакинството”. Ответниците по касация Д. С. Б. и Г. М. Б. от [населено място] в представения писмен отговор молят решението да се остави в сила. П. на Прокуратурата на РБ прокурор С. изразява становище за основателност на касационната жалба. По поставените въпроси ВКС намира следното: С приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, е даден отговор на поставените въпроси в следния смисъл: С решение № 607/2010г. по гр.д. № 1116/2009г. ІV г.о. ВКС е прието, че отговорът на въпроса кое придобиване – извършеното преди, близко по време или много след извършване на престъплението е релевантно, зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване. С решение № 759/2010г. по гр.д. № 463/2010г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуването на такава, а с решение № 66/2011г. по гр.д. № 863/2010г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че в хипотезата на чл. 10 З. приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, изложени в посочената съдебна практика, която изразява трайно становище на ВКС по повдигнатите въпроси. В. съд с решението по настоящото дело е отхвърлил искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по съображения, че за да може да се направи основателно предположение за придобиване на имуществото пряко или косвено от престъпна дейност, е необходимо престъпната дейност да е осъществена към момента на придобиване на имуществото. Приел е, че преценката за наличието на основания за отнемане на придобито от престъпна дейност на Д. Б. имущество следва да се извърши за периода след осъществената престъпна дейност до датата на проверката на К. – през периода м. август 1994г. до 25.07.2008г. Придобитото през този период в режим на съпружеска имуществена общност от ответниците имущество е на значителна стойност, а направените разходи превишават приходите от законен източник със 131,04 М., но няма данни, въз основа на които да се направи категоричен извод за липса на принос на Г. Б. в придобиване на имуществото. Освен доходите от трудово възнаграждение, семейни добавки, половината от получените суми от наеми и от продажба на имущество, не може да се отрече приносът й в придобиване на процесното имущество и чрез положените от нея грижи през този период за домакинството и отглеждането на децата /чл. 19, ал. 2 СК – отм./. След като безспорно е установен приносът на съпругата Г. Б. за придобиване на процесното имущество - съпружеска имуществена общност, то искането за отнемане на същото е неоснователно. По основателността на жалбата: К. прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Конкретните оплаквания са за неправилно ограничаване на обема на имуществото, което следва да се проверява като придобито от престъпна дейност до това, придобито след началото на периода, през който престъпната дейност е била осъществена. На следващо място са изложени доводи, че в хипотезата на чл. 10 З. приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез грижи за семейството и децата. Освен това касаторът счита, че крайната преценка на съда за съотношението между приходите и разходите дори и през възприетия от съда съкратен период е изключително неясна, нелогична и невъзможна за проверка. С оглед дадения по-горе отговор на поставените въпроси касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че престъпната дейност следва да е осъществена към момента на придобиване на имуществото, чието отнемане в полза на държавата се иска, и поради това е изключил имуществото, придобито преди посочената в присъдата дата на извършване на престъплението поради липса на данни за извършване на престъпна дейност в предходния период, без да съобрази характера на извършеното престъпление. Действително трябва да може да се направи основателно предположение за наличието на пряка или косвена връзка между придобиване на имуществото и престъпната дейност, но за целите на специалния закон неустановяването на законен източник прави основателно това предположение, след като то не е опровергано от ответника. Основателно е и второто оплакване на касатора. Неправилно въззивният съд е приел, че приносът по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК /отм./, изразяващ се в грижи за децата и домакинството, има същото съдържание като понятието „принос” по смисъла на чл. 10 З., поради което е зачел принос на съпругата Г. Б. за придобиване на имуществото чрез положените от нея грижи за домакинството и отглеждането на децата. Разпоредбата на чл. 10 З. има предвид имуществен принос в придобиване на общото имущество /в режим на СИО/, а не нематериалното подпомагане на съпруга при осигуряване материалното благополучие на семейството чрез освобождаването му от грижи по домакинството и децата. По изложените съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по разглеждането му при съобразяване на дадените указания по прилагането на материалния закон. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 220 от 20.07.2011г. по в.гр.д. № 188/2011г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: