4 Р Е Ш Е Н И Е № 395 гр. София, 31 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести октомври двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1067 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Постъпила е касационна жалба на защитника на подсъдимия П. В. К. - адв.Н. Д. против въззивно решение № 158/08.05.2014 г., постановено по ВНОХД № 218/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, н.о. 2 състав. В жалбата се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като са изложени конкретни доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложените доводи за нарушения на процесуалния закон, според защитника са довели до неправилно приложения на материалния закон. Твърди се, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да бъде даден отговор на всички правно-релевантни въпроси, свързани с главния факт на доказване, а от събраните такива не може да се направи единствения възможен извод, че подсъдимият е нарушил правилата за движение или дори и да ги е нарушил, то извършеното нарушение не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде намален размера на наложеното наказание пробация и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители Б. А. К. и М. И. К., чрез повереника им адв.С. молят касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като изложените в нея оплаквания са били наведени и пред въззивния съд, който подробно ги е обсъдил в решението си и ги е отхвърлил като неоснователни. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 35/12.12.2013 г., постановена от Окръжен съд – София, V н.с. по НОХД № 70/2012 г. подсъдимият П. В. К. е признат за виновен, в това, че на 03.10.2010 г. в [населено място], на [улица]в посока от [населено място] за [населено място], при управление на МПС, в нарушение на пътната маркировка е навлязъл в платното за движение в посока от [населено място] за [населено място], с което е нарушил чл.16 ал.2 от ЗДвП и чл.65 т.6 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Б. К. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„В” вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК и вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.„Б” от НК го е осъдил на Пробация – задължителна регистрация по настоящия му адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по две години и 100 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години. На основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НПК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а на основание чл.189 ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 5 308,10 лв. По жалба на подсъдимия К., чрез защитника му адв.Д. е било образувано ВНОХД № 218/2014 г. на Апелативен съд - [населено място], н.о. - 2 състав. С Решение № 158/08.05.2014 г. постановено по същото дело, въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната инстанция намира за неоснователни доводите в жалбата на защитника на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствата и кредитиране на негодни доказателствени средства. Съдебните състави внимателно са изследвали възражението за годността на протокола за оглед, скицата и фотоалбума към него, като законосъобразно са приели, че съставянето му е в съответствие с изискванията на чл.155 и чл.156 от НПК. Апелативният съд аргументирано е отхвърлил тезата на защитника, че протоколът за оглед макар и формално да съответства на разпоредбите на НПК относно реда за изготвянето му, по същество е съставен в противоречие с предписаната от закона процедура. Останалите, изложени в жалбата доводи, се отнасят до преценката на решаващите съдилища на достоверността на показанията на свидетелите: И. С. - пряк очевидец на случилото се и на св. Р. С. - полицейският служител, озовал се на местопроизшествието с колегите си – свидетелите В. А. и В. В., непосредствено след катастрофата. Некоректно е изложеното в жалбата, че не са кредитирани показанията на свидетеля С. и че не следвало да бъдат кредитирани показанията на С.. Касационният съд намира, че така направените възражения в жалбата са извън пределите на касационната проверка. Това е така, тъй като правилността на вътрешното убеждение на съда е въпрос за обоснованост на постановените съдебни актове, а необосноваността не представлява касационно основание. Не почиват на обективните данни по делото твърденията на защитата на подсъдимия за опороченост на въззивния съдебен акт, тъй като същият не съдържал анализ на доказателствата и не давал отговор на направените възражения. Съдът е направил пълен анализ на събраната в резултат на първоинстанционното съдебно следствие доказателствена съвкупност и чрез него е установил по безспорен начин мястото на удара между управлявания от подсъдимия л.а. „Рено лагуна” и мотоциклета „Х.”, с водач пострадалия К.. Всички възражения на защитника, които са залегнали и в касационната жалба са били обсъдени от въззивния съд в пределите, определени от разпоредбата на чл.314 от НПК, съобразно изискванията на чл.339 ал.2 от НПК и са получили своите обосновани с доказателствата по делото отговори, които настоящият състав на ВКС напълно споделя. След като липсват процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал, описаните факти в мотивите на постановените от инстанционните съдилища съдебни актове следва да бъдат приети за установени. В тези предели материалният закон е приложен правилно и точно в частта за осъждането на подсъдимия. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл.343 ал.1 б. „В” вр с чл.342 ал.1 от НК. Фактологията на настоящия казус сочи, че причината за настъпването на тежката катастрофа е предприемането на маневра „завой на ляво” и навлизане в лентата за насрещно движение на управлявания от подсъдимия л.а. „Рено Лагуна”, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, а от друга страна – движението на починалия моторист А. К. със скорост от 158 км./ч., която не му е позволила да спре преди мястото на удара и е значително над максимално разрешената в случая от 50 км/ч., при която той би имал тази възможност. Подсъдимият е нарушил правилата за движение - чл.16 ал.2 от ЗДвП и чл.65 т.6 от ППЗДвП и това негово поведение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като той е допринесъл за него. Безспорно е, че в конкретния случай и пострадалият К. съществено е допринесъл за този резултат предвид липсата на изискуемата категория за управление на процесния мотор, а най-вече и с оглед скоростта му на движение, която е повече от три пъти по-висока от максимално разрешената. Наложеното наказание на подсъдимия е определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.„Б” от НК, предвид липсата на минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода към момента на извършване на престъплението. В жалбата не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не се били взети предвид при конкретизиране на вида и продължителността на наложените пробационни мерки и на лишаването от правоуправление на МПС. Според настоящия състав на ВКС допълнително намаляване на наказанието, без реално обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяване на нито една от целите на чл.36 от НК. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА в сила Решение № 158/08.05.2014 г., постановено по ВНОД № 218/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: