4 Р Е Ш Е Н И Е № 19 София,05.03. 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ При участието на секретаря : Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №3442/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т.3 ГПК, образувано по молба на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №78 от 26.07.2010г. по т. д.710/09 на Върховен касационен съд, І т.о. и оставеното с него в сила решение №133/16.01.2009г. по гр.д. №1015/07г. на Софийски апелативен съд. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.3 ГПК, с оглед датата на постановяване на соченият като релевантен съдебен акт – решение на ВАС и същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят поддържа, че постановените решения, чиято отмяна иска, са основани на наличие на установено с ревизионен акт №[ЕГН] от 10.07.2008г. публично вземане, който е възприет като доказателство за такова вземане и съответно е довел до приемане за основателен на предявения от Министъра на финансите иск с правно основание чл.180, ал.2 Д. / отм./. Поддържано е още, че този ревизионен акт е бил отменен с решение № 3638 от 30.05.2013г. по адм. д. №4023/12г. на Софийски административен съд, потвърдено с решение №4145 от 25.03.2014г. по адм. д .№1044/13г. на от Върховния административен съд, поради което страната счита за налично основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на решенията. Ответникът по молбата – Министърът на финансите е на становище, че за молителя не е налице правен интерес от подаване на молбата за отмяна, тъй като с постановяване отмяната на ревизионния акт, установяващ наличие на държавно вземане, сумите събрани по него са върнати и той може да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Обобщено е, че липсата на правен интерес се извежда от това, че държавата няма повече претенции към имуществото на заложния длъжник [фирма]. Изложени са и съображения за неоснователност на молбата, мотивирана с разбирането, че отмяна на съдебните актове следва да се допуска когато неправилността на решението не се дължи на небрежност на страната, а молителя като участник в производството можел да оспори постановения ревизионен акт. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Оплакването на ответника по молбата за отмяна за недопустимостта й, поради липса на правен интерес от подаването й е правно необосновано. Този извод се налага от това, че допустимостта на иницииране на извънинстанционен контрол не се определя от възможността на страната да реализира права, които до момента не е могла да реализира чрез съдебно изпълнение, а от наличието или липсата на предпоставки по чл.303 ГПК – установеност на една от лимитивно изброените хипотези на текста, чието доказване е предмет на извънинстанционното производство.Доколкото правните последици на решенията, чиято отмяна се иска обвързват молителя който е имал качеството на страна в съдебното производство, то за него е налице и правен интерес от атакуването им по реда на чл.303 ГПК. За да е налице отменителното основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, то е необходимо, молителят да установи, че атакуваното по реда на отмяната решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Т.е. решението, предмет на отмяна, следва да бъде обусловено от задължителната сила на съдебно решение или индивидуален административен акт, с което се разрешава преюдициален за спора въпрос, обусловил постановения правен резултат. В разглежданият случай, с решенията, чиято отмяна се иска е съобразена задължителната сила на административен акт,отменен впоследствие, поради което се обосновава извод и за основателност на молбата по следните съображения: С решение №133/16.01.2009г. по гр. Д. №1015/07г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение по гр.д. №489/05г.на СГС, с което е обявен за недействителен по отношение на Държавата договор за особен залог от 28.05.2004г., сключен между [фирма] – [населено място] като заложен кредитор и [фирма], [населено място] – залогодател, с предмет на договора – залог за вземане в размер на 9656180лв., по иска на Министъра на финансите, като представител на държавата – взискател по смисъла на чл.180, ал.2 Д. / отм./. За да постанови този резултат,въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.180, ал.2 Д./ отм./ изисква сделките / каквато е и процесната/ да бъдат осъществени след установяване на публичното задължение. В случая, спорният договор е сключен след връчване на [фирма] на акта за възлагане на данъчна ревизия. Като кумулативно условие за основателност на предявения иск,съставът е преценил установеност на наличието на публично вземане, въпреки че първоначално постановения ревизионен акт, с който са установени данъчни задължения на [фирма] е бил обявен за нищожен, поради допуснати процедурни нарушения.Дължимостта и размерът на публичното задължение е изведено от последващия ревизионен акт №№[ЕГН] от 10.07.2008г., обхващащ проверка на същия данъчен период. Постановяването на този акт е възприето като доказателство, изрично установяващо наличие за предпоставките по чл.180, ал.2 Д. / отм./, а оттам и като условие за извода за основателност на предявения от Министъра на финансите иск. С такива мотиви и ВКС,състав на І т.о. е потвърдил, с решението, чиято отмяна се иска решението на въззивния съд. Следователно, решаващите мотиви на съдилищата, обективирани в решенията, предмет на отмяна са основани на приемане на задължителната сила на ревизионен акт №№[ЕГН] от 10.07.2008г., по отношение на установяване факта на наличие на публично вземане, обуславящо извод за основателност на предявения иск по чл.180, ал.2 Д. / отм./. Или отмяната на този ревизионен акт с посочените от молителя решения на САадм.С и ВАС налага извод за недоказаност на публичното вземане на държавата по отношение на заложния длъжник / а това обстоятелство не се и оспорва от ответника по молбата за отмяна/ и следователно установява наличие предпоставките по чл.303,ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното, решенията, предмет на исканата отмяна следва да бъдат отменени а делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, а.1, т.3 ГПК влязлото в сила решение №78 от 26.07.2010г. по т. д.710/09 на Върховен касационен съд, І т.о. и оставеното с него в сила решение №133/16.01.2009г. по гр.д. №1015/07г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: