5 Р Е Ш Е Н И Е № 362 гр. София, 16.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2574 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори Л. К. Х. и А. К., чрез адвокатско дружество „Д., Т. и партньори”, представлявано от адв. Г. Т., против въззивното решение № 428 от 2 декември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 613 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г., с което е потвърдено решение № 411 от 4 юли 2014 г., постановено по гр.д. № 254 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2014 г., с което е отхвърлен предявеният от банката против Д. И. С., Н. К. С. и В. Д.С. – тримата от [населено място], иск за обявяване за недействително по отношение на банката на дарение от 2 ноември 2010 г., сторено от Д. и Н. С. на В. С. на два недвижими имота. Касационното обжалване е допуснато с определение № 824 от 24 юни 2015 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за значението на обявена предсрочна изискуемост на вземането в хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Въпросът е обусловил изхода на спора, тъй като от въззивния съд е прието, че качеството на кредитор у касатора е възникнало с обявяването на предсрочната изискуемост на банков кредит и в тази хипотеза е извършено преценяване на процесната безвъзмездна сделка с оглед наличието на намерение у длъжниците и приобретателя да увредят кредитора чрез сделката, а дори и качеството на кредитор за банката да е възникнало още при сключването на договорите за кредит, то липсва знание у длъжниците прехвърлители, защото те са съзнавали, че дължат заплащането на редовни месечни вноски по кредитите, но е нямало как да съзнават, че с договора за дарение ще увредят възможността на банката да удовлетвори вземанията, възникващи при обявяване на предсрочна изискуемост на кредитите. В отговор на правния въпрос касационният съд приема следното: По силата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. Целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. От значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника. Това действие може да увреди лицата, който вече са кредитори, т.е. които имат възникнало вече вземане. Такова е и вземането, което е било обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора за възникнало вече вземане (условията за което са предварително уговорени между страните – забава на плащането на погасителна вноска за определен срок и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем), настъпващо с волеизявление само на едната от страните. Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо, още по-малко отрича правото на кредитора да иска обявяване на недействителността по отношение на себе си на сделка в случай на обявена предсрочна изискуемост на вземането. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният съд постановява решение по съществото на спора. Не е спорно, че между банката и ответниците Д. и Н. С. са сключени на 8 юли 2008 г. договор за банков инвестиционен кредит за 65000 лева и договор за банков кредит–овърдрафт за 10000 лева, с длъжници [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] и солидарен длъжник Н. К. С., както и че с анекси към двата договора от 25 март 2010 г. като солидарни длъжници са посочени Н. К. С., Д. И. С., С. Д. П. и А. Х. П. – последният като ипотекарен длъжник. С анексите са уговорени условията, при които кредиторът може да обяви кредитите за предсрочно изискуеми. На 2 ноември 2010 г. ответниците С. са дарили на сина си В. Д. С. притежавани от тях два недвижими имота в [населено място]. На 12 юни 2012 г. ответниците са уведомени, че поради нарушение на сключения договор за инвестиционен кредит от 2008 г. и анекс към него, изразяващо се в непогасяване в срок на падежирали вноски, както и във връзка с Общите условия, при които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, кредитът се обявява за изцяло и предсрочно изискуем, с общ дълг от 70786,87 лева. Такова обявяване е сторено и за договора за кредит-овърдрафт, с общ дълг от 9879,29 лева. Предвид отговора на правния въпрос, не може да се сподели защитната теза на ответниците Д. и Н. С., че до уведомяването им за обявената предсрочна изискуемост на кредитите не са знаели, че с дарението могат да увредят кредитора. Не се твърди, че длъжници по процесните договори са други лица, нито са навеждани доводи за порок на сделките, поради което преди обявяването на предсрочната изискуемост на кредитите (както и преди процесното дарение) длъжниците са знаели за поетото от тях задължение. След възникване на задължението длъжниците са се лишили безвъзмездно от свое имущество, поради което имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено и разпоредителното действие уврежда кредитора, без значение дали се дължи плащане на погасителни вноски на падеж или се търси погасяване на дълга изцяло при условията на обявена предсрочна изискуемост. Останалите твърдения на длъжниците – търговецът е предоставил на дъщеря им търговско пълномощно да се разпорежда изцяло с търговската дейност и да тегли и внася суми по сметки, кредитите са изтеглени за използване от дъщерята и съпруга й и последните двама поели ангажимент да погасяват задълженията по плана към договорите, насочени в подкрепа на заявената липса на знание, че вноските не са изплащани, не опровергават изводите за знание у длъжниците за увреждащия характер на сделката и не касаят отношенията между кредитора и длъжниците. Дори и да е вярно твърдението на ответника В. С., че не знаел за увреждането, нито за взетите кредити, подобно знание не е и необходимо по аргумент на чл. 135, ал. 1, изр. второ ЗЗД, тъй като дарителите не са получили престация по сделката и интересът на кредитора в този случай по силата на закона е предпочетен, а доводи за симулативност на сделката не са въвеждани. Доказаното основание на иска при посочените обстоятелства води до отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на ново, с което атакуваната сделка да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски за всичките инстанции, които са доказани в общ размер на 5215 лева. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 428 от 2 декември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 613 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за относително недействителна по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], сделката по нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. **, рег. № ****, дело № 310 от 2010 г. на нотариус С. С. – нотариус с рег. № *** на Н. к. на Р. Б., с район на действие района на районен съд в гр. Дупница, с която на 2 ноември 2010 г. Д. И. С., ЕГН [ЕГН], и Н. К. С., ЕГН [ЕГН], са дарили на В. Д. С., ЕГН [ЕГН], собствения си недвижим имот: полумасивна сграда (навес) и масивна жилищна сграда, построени и попадащи в УПИ пл. № ****, за който е бил отреден парцел № * от кв. ** по регулационния план на [населено място], обл. К., утвърден със заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на общината, с урегулирана площ за имота от 710 кв.м., при настоящи съседи на имота по скица: улица, заключена между осови точки 93-55, поземлен имот с пл. № ****, за който е бил отреден парцел № **, записан на името на Г. Е. Б., поземлен имот с пл. № ****, за който е бил отреден парцел № **, записан на името на М. Й. Б., поземлен имот с пл. № ***, за който е бил отреден парцел № ***, записан на името на С. Д. П. и поземлен имот с пл.№ ****, за който е бил отреден парцел **, записан на името на Д. Б. К., и празен незастроен поземлен имот с пл. № ***, за който е бил отреден парцел № V№№№ от кв. 18 по регулационния план на [населено място], обл. К., утвърден със заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на общината, с урегулирана площ за имота от 420 км., при настоящи съседи на поземления имот по скица: улица, заключена между осови точки 48-47, поземлен имот с пл. № ***, за който е бил отреден парцел № **, записан на името на Л. В. С., поземлен имот с пл. ***, за който е бил отреден парцел Х, записан на името на И. Г. и поземлен имот пл. № ***, за който е бил отреден парцел **, записан на името на Г. Л. волев и С. Л. Н.. ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН [ЕГН], Н. К. С., ЕГН [ЕГН], и В. Д. С., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 5215 (пет хиляди двеста и петнадесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: