2 Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 21.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 5543/2016 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от К. А. Д., чрез адв. С. Б. Б., касационна жалба против решение № 149 от 08. 07. 2016 г. по в. гр. д. № 189/2016 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 35 от 15. 01. 2016 г. по гр. д. № 324/2015 г. на РС – Ямбол, с което е уважен предявеният от Д. Д. Д. против К. А. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищцата Д. Д. Д. е собственик на недвижим имот - нива от 5,047 дка, IV категория, в м. „Табия“, [населено място], представляваща имот № 020101 по КВС, при граници: имоти № № 020100, 020013 и 020144. В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост на решението, предвид постановяването му по непредявен и недопустим (поради липса на правен интерес) иск, както и за неправилност на същото, предвид постановяването му при необсъждане на всички представени по делото писмени доказателства и необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд. Иска се обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд или прекратяване на производството по делото, а в случай, че решението се приеме за допустимо - отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Ответницата по касационната жалба Д. Д. Д. изразява становище за неоснователност на същата, допустимост и правилност на въззивното решение. С. А. Л. и Д. Г. Й. не изразяват становище по същата. С определение № 263 от 03. 05. 2017 г. по гр. д. № 5543/2016 г. на ВКС, I г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му с оглед индивидуализацията на спорния имот по КВС. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право), на петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), както и на страните по спорното правоотношение. При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет. Настоящият състав намира, че исковата молба, по която е образувано производството по делото, не съответства на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК. Несъответствието се изразява в това, че в обстоятелствената част и петитума на исковата молба съществуват противоречиви и неясни твърдения относно индивидуализацията на спорния имот по картата на възстановената собственост (КВС). Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. Д. против К. Атанасова Д., С. А. Л. и Д. Г. Й. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците К. Д., С. Л. и Д. Й., че ищцата Диана Д. Д. е собственик на земеделски имот и за осъждане на ответника Д. Й. да предаде на ищцата владението върху същия. В обстоятелствената част ищцата е въвела твърдения, че е придобила процесния имот по наследство от С. А. С., възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и договор за доброволна делба. Твърди се, че спорният имот е съставлявал част от имот № 020012 по плана за земеразделяне, с площ от 20, 189 дка, собственост на наследниците на С. А. С., възстановен им с решение № 4201/25. 05. 1998 г. на ПК - Т.. Решението и скицата към него са представени по делото. Твърди се, че на 10. 01. 2001 г. между наследниците бил сключен договор за доброволна делба, при който имот № 020012 бил разделен на четири реални дяла, всеки с площ от около 5,047 дка, както следва: имот № 020098 поставен в дял на М. С. И., имот № 020099 поставен в дял на С. Н. Р., имот № 020100 поставен в дял на ищцата Д. Д. Д., имот № 020101 поставен в общ дял на ответниците К. А. Д. и С. А. Л.. Към извършване на делбата реалните дялове били индивидуализирани с помощта на скица-проект № Ф004472/27. 02. 2000 г., заверена от ПК – Т.. Договорът за доброволна делба и скицата-проект са приложени към исковата молба. Придобитият от ищцата имот с договора за доброволна делба от 10. 01. 2001 г. и скица-проект № Ф004472/27. 02. 2000 г. е описан като нива от 5,047 дка, IV категория, в м. „Табия“, [населено място], съставляваща имот № 020100, при граници: от юг имот № 020101 на К. Д. и С. Л., от север имот № 020099 на С. Н. Р., от изток нива № 020013 на н-ци на А. Д. А. и от запад нива № 010011 на П. П. Х... Твърди се, че след сключване договора за доброволна делба планът за земеразделяне е преработен и получените при доброволната делба имоти са получили нова номерация – както в преработения план за земеразделяне, така и в картата на възстановената собственост. Според удостоверение № 1022/25. 06. 2001 г. на ПК – Т., имот № 020101 по договора за доброволна делба, поставен в общ дял на касаторката К. А. Д. и сестра й С. А. Л., е идентичен с имот № 20106 по преработения план за земеразделяне, а имот № 20098 по договора за доброволна делба – с имот № 20099 по плана за земеразделяне. Не се съдържат твърдения, нито в удостоверението е отбелязана номерацията по преработения план за земеразделяне на претендирания от ищцата имот № 020100 по договора за доброволна делба. Не се съдържат данни и за номерацията по КВС на обособените при доброволната делба имоти (КВС следва да обединява данните по създадените по ЗСПЗЗ планове за земеразделяне, карти на съществуващите стари реални граници, карти на възстановимите стари реални граници). Твърди се, че на 21. 12. 2005 г., с н.а. № 190/2005 г., К. Д. и С. Л. продали на [фирма] придобития от тях при делбата имот (им. № 20101), съставляващ имот № 20106 по плана за земеразделяне. Не е ясно дали към тази дата е имало създадена КВС и каква е идентификацията на продадения имот по същата. Твърди се, че на 18. 06. 2014 г., с н.а. № 120/2014 г., К. Д. и С. Л. продали на Д. Г. Й. имота, който при доброволната делба се паднал на ищцата. Същевременно, от н.а. № 120/14 г., на който ищцата се позовава, и представената при съставянето му скица № ФО2401/5. 06. 2014 г. (съдържаща се и в приложеното нотариално дело) е видно, че имотът на ищцата е описан като съседен на имота, предмет на сделката: нива от 5,047 дка., IV категория, в м. „Табия“, [населено място], съставляваща имот № 020101 по КВС, при граници: на север имот № 020100 на Д. Д. Д. (ищцата), на запад имот № 020011 и имот № 010144 – нива на [фирма], на изток имот № 020013 – нива на [фирма], на юг – имот № 020106. Посочено е в цитираната скица, че собствениците на имот № 020101 – К. Д. и С. Л. имат право на преминаване както през имот 020100 (вписан в скицата като имот на ищцата Д. Д. Д.), така и през имоти № 020106 и 020099. В коментираната по-горе скица № ФО2401/5. 06. 2014 г., представена на нотариуса при изповядване на сделката, както прехвърленият имот, така и границите на същия са описани по КВС – прехвърленият имот е описан като имот № 020101, а за граница на същия от север е посочен имот 020100 на ищцата Д. Д. Д.. Тоест, според скицата, по КВС имотът на ищцата е нанесен като имот 020100, а прехвърленият от Д. и Л. на Й. имот – като имот 020101. Същевременно, след продажбата е издадена скица № К027/26. 02. 2015 г., в която Д. Г. Й. е вписан като собственик на имот номер 020101, а като собственик на имот № 020100 (граничещ от север с имот 020101) e вписана С. Н. Р., а не Д. Д. Д. – както е било при скицата от 5. 06. 2014 г. Наред с това, в описаното в исковата молба и представено от ищцата удостоверение № РД-16-73/24. 01. 2015 г. се удостоверява идентичност между имот № 20100 по договор за доброволна делба с имот № 020101 по картата на възстановената собственост. Истинността на удостоверението е оспорена. Тоест, в трите официални документа (двете скици и удостоверението), на които се позовава ищцата, се съдържат различни данни относно идентификацията в КВС на имот № 20100 по договора за доброволна делба (според първите два документа същият е с № 20100 и в КВС, а според удостоверението – с № 20101). В петитума на исковата молба спорният имот е описан като имот № 020101 по КВС. От изложеното е видно, че в обстоятелствената част и петитума на исковата молба съществуват противоречиви и неясни твърдения относно индивидуализацията на спорния имот по КВС. Посочените несъответствия пораждат неяснота, която следва да бъде отстранена. Това е необходимо за установяване точната индивидуализация на спорното право, от което зависи и преценката налице ли е или липсва идентичност между имота, придобит от ищцата с договора за доброволна делба и имота, продаден от ответниците К. Д. и С. Л. на ответника Д. Й., с н.а. № 120/18. 06. 14 г. (дали продаденият с този договор имот е имотът, придобит от ищцата с договора за доброволна делба, или е имотът, получен с договора за доброволна делба от ответниците Л. и Д., препродаден два пъти – първо на [фирма], с н.а. № 190/21. 12. 2005 г., и впоследствие на Д. Й., с н.а. № 120/18. 06. 2014 г.). Когато пред касационната инстанция се констатират нередовности на исковата молба, отнасящи се до съществото да делото, т.е. недостатъци по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, касаещи основанието и/или петитума, то тези недостатъци са неотстраними в касационното производство. Решението на въззивния съд, като постановено по нередовна искова молба, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото подлежи на връщане на въззивната инстанция за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. В този смисъл са указанията, дадени с точка 4 на ТР № 1/17. 07. 2001 г., приложими и при сега действащия ГПК, съгласно приетото в точка 5 от ТР № 1/ 9. 12. 2013 г. на ОСГТК. Въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на ОС - Ямбол за предоставяне възможност на ищцата да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като: 1/. уточни каква е промяната в преработения план за земеразделяне и в картата на възстановената собственост на номерацията на имотите, получени от разделянето на имот № 020012, с площ от 20, 189 дка, възстановен на наследниците на С. А. С. с решение № 4201/25. 05. 1998 г. на ПК – Т., които имоти са индивидуализирани в скица-проект № Ф004472/27. 02. 2000 г. и договор за доброволна делба от 10. 01. 2001 г.; 2/. индивидуализира имота, на който твърди да е собственик, с посочване на площ, граници и съседи, актуален номер по КВС; 3/. уточни поддържа ли твърдението си, че предмет на разпоредителната сделка, сключена с н.а. № 120/2014 г., е собственият й имот с номер 020100 по договора за доброволна делба. Едва след отстраняване нередовностите на исковата молба и индивидуализация на спорното право би могло да се приеме, че предметът на делото е конкретизиран и да се извърши преценка на допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, в рамките на правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК. В тази връзка, с оглед въведеното с въззивната жалба оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд и точка 3 от ТР № 1/9. 12. 2013 г., следва да се прецени дали не е необходимо служебно допускане на съдебно-техническа експертиза със следните задачи: 1/. с каква номерация и граници са нанесени в плана за земеразделяне и в картата на възстановената собственост имотите, обособени при извършената на 10. 01. 2001 г. делба на имот № 020012 по плана за земеразделяне, целият с площ от 20, 189 дка, индивидуализирани в скица-проект № Ф004472/27. 02. 2000 г.; 2/. налице ли е идентичност между имота, придобит от ищцата с договора за доброволна делба от 10. 01. 2001 г. и скица – проект № Ф004472/27. 02. 2000 г. (нива от 5,047 дка, IV категория, в м. „Табия“, [населено място], съставляваща имот № 020100 по скица-проект за делба № Ф00472/27. 02. 2000 г., при граници: от юг имот № 020101 на К. Д. и С. Л., от север имот № 020099 на С. Н. Р., от изток нива № 020013 на н-ци на А. Д. А. и от запад нива № 010011 на П. П. Х. по плана за земеразделяне) и имота, предмет на договора, сключен с н.а. № 120/2014 г. (нива от 5,047 дка., IV категория, в м. „Табия“, [населено място], съставляваща имот № 020101 по КВС, при граници: на север имот № 020100 - вписан като собственост на ищцата Д. Д. Д. в представената пред нотариуса скица № Ф02401/5. 06. 2014 г., съдържаща се и в приложеното н.а. № 360/2014 г., на изток имот № 020011 и имот № 010144 – нива на [фирма], на запад имот № 020013 – нива на [фирма], на юг – имот № 020106). Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 102 от 08. 07. 2016 г. по в. гр. д. № 189/2016 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 35 от 15. 01. 2016 г. по гр. д. № 324/2015 г. на РС – Ямбол в частта, с която е уважен предявеният от Д. Д. Д. против К. А. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на К. А. Д., че ищцата Д. Д. Д. е собственик на недвижим имот - нива от 5,047 дка, IV категория, в м. „Табия“, [населено място], представляваща имот № 020101 по КВС, при граници: имоти № № 020100, 020013 и 020144 И ВРЪЩА делото за ново разглеждане в частта по този иск от друг състав на същия съд. В останалите части въззивното решение е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: