Р Е Ш Е Н И Е
№ 60134
[населено място], 15.12.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
с участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 558/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Аркус„АД против решение № 2309/09.11.2017 г. по т.д.№ 3541/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 831/02.05.2017 г. по т.д.№ 3147/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му с която са уважени предявените от синдиците на „КТБ„ АД /в несъстоятелност / искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката , извършени от ответника „Аркус„ АД 12 бр. прихващания, с изявления в периода 22.07.2014 г. – 30.10.2014 г., индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното решение. Касаторът „Аркус„ АД оспорва допустимостта на въззивното решение, по неоснователността на които доводи настоящият състав се е произнесъл с определение № 60 423/229.06.2021 г. по делото, съображенията си в което продължава да споделя и към което препраща. Обосновани са и касационни доводи за неправилност на въззивното решение, концентрирани до неправилно приложение на материалния закон, като резултат от неправилното му тълкуване, досежно смисъла на визираното в разпоредбата на чл. 59 ал. 3 ЗБН - „знание за неплатежоспособност„. Според страната, процесът на установяване на собствения капитал на банката / предвид приетото основание за неплатежоспособност на конкретната банка / се извършва от квесторите на банката, под контрола на БНБ и докато този процес не е приключил и не са съставени и оповестени финансовите и надзорните отчети на КТБ, съобразно изискванията на пруденциалния надзор / Регламент № 575/13 г. на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници /, не може да се изисква и / или очаква от което и да било трето лице само да установява действителната стойност на собствения капитал на банката, т.е. дали същата е неплатежоспособна , съобразно чл. 36 ал.2 т.2 ЗКИ / в относимата му редакция / или не. Страната акцентира на обстоятелството, че преди обявяване на решението на БНБ за отнемане на банковия лиценз на 06.11.2014 г., третите лица не са разполагали с никакви инструменти или официални източници на информация за извършване на обективна проверка относно компонентите на собствения капитал на банката, за да могат да преценят дали същият отговаря на изискванията за капиталова адекватност и останалите надзорни изисквания на БНБ. Според касатора въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да съобрази представено от страната доказателство – писмо на БНБ изх.№ 83060/13.09.2016 г. , от съдържанието на което е изводима датата, на която БНБ е получила финансовите и надзорните отчети на квесторите на „КТБ „ АД – с писмо вх.№ БНБ 127892/04.11.2014 г.. Именно от тези отчети се установява отрицателна стойност на собствения капитал , определен съобразно изискванията на Регламент / ЕС / № 575/2013 г., както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания, съгласно чл.92 от същия Регламент. Следователно, преди 04.11.2014 г. самата Централна банка е била в неизвестност за състоянието на „КТБ „ АД , тъй като не е разполагала с обективни данни относно ликвидността на собствения й капитал. Касаторът се позовава се и на обявените финансови отчети на КФН и на „КТБ”АД за първото и второто тримесечия на 2014 г., в които не се сочи на неплатежоспособност, както и че този за третото тримесечие, навеждащ на такива изводи, е обявен на официалния сайт на КФН и на банката едва на 13.11.2014 г.. Сочи се необоснованост на въззивното решение, предвид приравняване състоянието „опасност от неплатежоспособност„ / легално понятие, определено в закона със съответни предпоставки и правни последици – чл.115 ал.2 ЗКИ / , знание за което съдът е съобразил за уважаване на исковете, със състоянието „неплатежоспособност„ / друго легално понятие – чл. 36 ал.2 ЗКИ /. Счита , че понятието „ неплатежоспособност„ в ЗБН следва да се съобразява с легалната му дефиниция според ЗКИ. Необоснованост страната съзира и в обстоятелството, че знанието за спрели плащания от банката не би могло да обоснове знание за неплатежоспособността й в конкретната хипотеза, обявена на основание чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ, а не на основание т.1 на същата разпоредба – поради отрицателна стойност на собствения й капитал, като се съобрази, че спирането на плащанията е последица на наложена оздравителна мярка, а не неизпълнение на изискуемо парично задължение , съгласно чл. 36 ал. 2 т.1 ЗКИ . Изразява се несъгласие и с използваното от въззивния съд понятие „средностатистически гражданин”, доколкото от мотивите на съдебния акт е неустановимо откъде се извежда. Касаторът по начало счита, че от търговеца не би могло да се изисква грижа, по – голяма от грижата на добрия търговец, а по отношение установяване неплатежоспособността на банка изискуемата грижа е по-висока и дължима единствено от БНБ, като контролираща и надзорна иниституция, аргумент за което са разпоредбите на чл. 8 и чл.9 от ЗБН, според които единствено БНБ е легитимирана да предяви молба за откриване производство по несъстоятелност на банка.
Ответната страна – синдиците на „КТБ„АД /н./ – оспорва касационната жалба, поддържайки твърденията си за „знание за неплатежоспособност „, изводимо от факта на поставяне на „КТБ „ АД под специален надзор , с решение на БНБ № 70/ 20.06.2014 г., обявено по партидата й в Търговския регистър на 23.06.2014 г. и последващо решение от 16.09.2014 г. , обявено в ТР на 18.09.2014 г., обосновани с „ остър недостиг на ликвидност за възстановяване на дейността й и за изпълнение задълженията към депозитантите и другите кредитори” . Основание за налагане на тези мерки е именно „опасността от неплатежоспособност„ на банката, което страната намира да удовлетворява хипотезиса на чл. 59 ал. 3 ЗБН, както е приел и въззивния съд. Страната се е позовавала на Доклад за анализа и оценка на активите на „КТБ„ АД, с наименование „Информация за основните балансови позиции на „КТБ„ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценката на активите на банката„ , изготвен от одиторски фирми и публикуван на уеб страницата на БНБ на 22.10.2014 г., видно от който банката е с отрицателен капитал, което е законово основание за отнемане на лиценза й и подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелността й. За пръв път с писмената си защита в касационна инстаниция се позовава и на обявено на интернет страницата на БНБ прессъобщение и Доклад на БНБ до Народното събрание, сочещ на отрицателен собствен капитал на банката още към 30.09.2014 г. и предпоставки за откриване производство по несъстоятелност на банката, освен в случай на законодателни промени, вкл. относно ресурсното обезпечаване на банката. Страната оспорва даденото , в междувременно постановените решения на състави на ВКС, тълкуване на чл. 59 ал. 3 ЗБН и конкретно, че „ под „знание за неплатежоспособност„ в хипотезиса на чл. 59 ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективно формирано от компетентния за това надзорен орган становище за неплатежоспособност, в която и да е от двете й хипотези, съгласно чл. 36 ал. 2 ЗКИ / редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62 от 2015 г./ , преди формализирането му в акт за отнемане лицензията за банкова дейност. На практика страната отрича реализируемост на сочената хипотеза, тъй като намира за единствено възможно материализирането на такова „становище„ в решението на - колективния при това - орган на БНБ – Управителния съвет на банката – за отнемане лиценза на „КТБ” АД. Тази колективна воля на компетентния за установяване на неплатежоспособността орган гражданите , респ. търговците обективно не биха могли да установят преди формиране на колективното решение. При това, доколкото чл. 59 ал. 3 ЗБН е норма с адресат „средностатистическия гражданин„ и обикновено търговско дружество, несъстоятелно според ответната страна е да се схваща понятието „ неплатежоспособност „ , използвано в разпоредбата, със смисъла му, съгласно чл. 115 ЗКИ и чл. 36 ал. 2 ЗКИ. Следва да се изхожда от обективните познания на тези адресати и достъпа им до информация, различни и несравними с компетенциите и възможностите на БНБ , която ,обаче, не е адресат на чл.59 ал.3 ЗБН, бидейки адресат на чл.115 ЗКИ и чл. 36 ал. 2 ЗКИ. Акцентира се на обстоятелството, че именно след 22.10.2014 г. – обявения на уеб сайта на банката одиторски доклад за състоянието на „КТБ„ АД – са се активирали действията на ответника по придобиване на вземания и прихващания с тях .
Третото лице – помагач на страната на ответника - „ Първа инвестиционна банка „ АД – поддържа касационната жалба на „ Аркус „ АД, по аналогични на изложените в същата съображения за недопустимост, евентуално - неправилност на въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване негова част.
С определение № 60423/29.06. 2021 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Какво следва да се разбира под понятието „ знание за неплатежоспособност „ в хипотезиса на чл. 59 ал. 3 ЗБН ?
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК , въз основа доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното :
Няма спор, че всички останали елементи от фактическия състав на чл. 59 ал.3 ЗБН, освен субективния елемент от хипотезиса на нормата , в случая са налице.
За да уважи предявените искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, с качество на евентуални спрямо отхвърлените главни , с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН, въззивното решение в която част е влязло в сила, с недопускането му до касационно обжалване, въззивният съд е счел, че под „ знание за неплатежоспособност„, по смисъла на чл. 59 ал. 3 ЗБН, не следва да се разбира знание за предпоставките за неплатежоспособност, съгласно чл. 36 ал. 2 т. 1 или т. 2 от ЗБН, в частност – че собственият капитал на банката е отрицателна величина, каквото е основанието за последващо отнемане на лицензията на „КТБ” АД за банкова дейност, а представата на средностатистическия гражданин за неплатежоспособност, като знание за спиране плащанията към кредитори, т.е. знанието за неизпълнение на изискуеми задължения на банката. В този смисъл предпоставките за „опасност от неплатежоспособност „, като основание за поставяне банката под специален надзор, се припокриват с предпоставките за неплатежоспособност, обосноваващи знание на средностатистическия гражданин за неплатежоспособност, изводима от спиране на плащанията към кредиторите, съгласно презумпцията на чл. 608 ал.3 ТЗ. Това знание въззивният съд е обосновал с публичното оповестяване на актовете на БНБ за поставяне на „КТБ „ АД под специален надзор, като мярка по чл. 115 ал. 1 ЗКИ , налагана в случаи на опасност от неплатежоспособност, респ. за удължаване срока на тази мярка с 3 месеца, които решения на БНБ са обявени в търговския регистър съответно на 23.06.2014 г. и 18.09.2014 г..
По правния въпрос:
Отговор на поставения правен въпрос е даден с решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 161/17.12.2020 г. по т.д.№ 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 131/21.12.2020 г. по т.д.№ 751/2019 г. на ВКС, І т.о., решение № 130 от 15.01.2021г. по т.д. № 2597/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 21.01.2012г. по т.д. № 1904/2019г. на ВКС, II т.о., решение по т.д.№ 2387/ 2018 г. на ІІ т.о. на ВКС. Съгласно така формираната практика, вкл. на настоящия състав, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл. 36 ал. 2 ЗКИ / редакция преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59 ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, чрез всички допустими доказателствени средства.
Тук въведените от касатора доводи - за тълкуване понятието „неплатежоспособност„ в хипотезиса на чл. 59 ал. 3 ЗБН, като „опасност от неплатежоспособност„ , проявима за обикновения гражданин и търговец със „спиране на плащанията„ - са съобразени и съответно несподелени в мотивите на решение по т.д.№ 1920/2018 г. на настоящия състав, възпроизвеждането на които е ненужно.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело, неправилен е изводът на въззивния съд, че към момента на придобиване на активните вземания от страна на ответника у него е съществувало знание за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, обосновано със знание на общоизвестните факти за спиране на плащанията по чл.116 ал.2 т.2 ЗКИ и за поставянето на банката под специален надзор,съгласно чл.115 ал.1 ЗКИ, с решение от 20.06.2014г. на УС на БНБ, предмет на масово и продължително огласяване в медиите. Нито публикациите в медиите, отразяващи изявления и мнения на различни лица, вкл. служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ. По същите съображения - авторството – не е съобразим факта на публично оповестения одиторски доклад за анализа и оценка на активите на „КТБ” АД от 22.10.2014 г. В прессъобщението на БНБ от 22.10.2014 г., формираното въз основа на този доклад заключение обобщава установени пропуски в отчетността и документацията на „КТБ„ АД, вкл. обосновали сезиране на Прокуратурата, но не е формиран недвусмис лен извод за отрицателен собствен капитал на банката или изрично становище за неплатежоспособност, като негова последица. Не може да се вмени в тежест на гражданина / търговеца да анализира количествените показатели в анализа, за остойностяване на собствения капитал , съобразно разпоредбите на Регламент № 575/2013 г. , към които чл.36 ал.4 ЗКИ изрично препраща. Впрочем, видно от представения по делото Протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ / стр. 241 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело /, анализа и оценката на активите на банката, извършен от одиторски фирми, е само необходимата подготвителна стъпка за установяване състоянието на собствения капитал на „ КТБ „ АД – според Регламент № 575/2013 г., както изрично сочи чл. 36 ал.4 от ЗКИ. Така на стр. 6 от протокола изрично е упоменато, че след приемане на докладите на одиторските фирми за анализ и оценка на активите , в срок до 31.10.2014 г. е указано предприемане необходимите действия, съобразно приложимите Международни стандарти за финансова отчетност, за осчетоводяване в баланса на банката резултатите от тази оценка, дадени към 30.09.2014 г. и представяне в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ, съгласно Регламент за изпълнение /Е/ № 680/2014 г. на Комисията от 16.04.2014 г. за определяне, в съответствие с Регламент / ЕС № 575/2013 г. на ЕП и Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи .... Тези финансови и надзорни отчети са представени с писмо вх.№ БНБ 127892 на 04.11.2014 г.. Вярно е, че в същия протокол надзорните и финансови отчети са посочени като база за установяване на собствения капитал на банката. Доколкото, обаче, недвусмислено изявление за непреодолимо състояние на неплатежоспособност формално би било заявено от надзорния орган и впоследствие се окаже потвърдено от компетентно преценените факти, без значение за санкционирането на недобросъвестни действия на кредитори, на основание чл. 59 ал. 3 ЗБН , би било дали към датата на обективирането му Централния орган е разполагал с цялата необходима му информация и доколко към същия момент преценката му е била законосъобразно документално обоснована. В този смисъл, несъстоятелен е довода на ответника, че преди 04.11.2014 г. БНБ е била в обективна невъзможност да формира становище за неплатежоспособност на „КТБ„ АД, поради отрицателен собствен капитал, след като в публично достъпния доклад на БНБ от 27.10.2014 г., изготвен за информация на народните представители от 43-то Народно събрание на Република България, във връзка с предприети действия по казуса „КТБ„ АД и ТБ „Виктория„ ЕАД, действително е включено становище недвусмислено указващо на окончателно установена неплатежоспособност, доколкото би могло да бъде избегната единствено по законодателен път, т.е. извън финансовите ресурси на банката и механизми на рекапитализиране и преструктуриране. В касационната си жалба, обаче, синдиците на „КТБ„ АД /н./ не са се позовали на оповестяването на доклада на УС на БНБ от 27.10.2014 г., като на общоизвестен факт, от който е изводимо „знание за неплатежоспособност” на банката у ответното дружество. Не са го въвели, като доказателствен факт, в хода на цялото производство пред първа и въззивна инстанции, упоменавайки го едва в писмената си защита в касационна инстанция. Доколкото преценката на ВКС относно правилността на обжалвания акт е лимитирана от направените оплаквания в касационната жалба, настоящият състав на ВКС не може да вземе предвид обстоятелства, на които касаторите се позовават след изтичане на законоустановения едномесечен преклузивен срок по чл.283 ГПК и които не са били предмет на въззивното производство / така и в решение по т.д.№ 1721/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС /.
Цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ„ АД, на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети,. Не подлежи на санкциониране точно проявлението на нормалната грижа за собствените работи / на гражданина / , респ. на грижата на добрия търговец, да минимализират риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59 ал. 3 ЗБН / виж мотиви по т.д.№ 1920/2018 г. на І т.о. ВКС /.
Несъстоятелен е довода на касатора, че даденото тълкуване на чл. 59 ал. 3 ЗБН, досежно „знание за неплатежоспособност„ прави неприложима разпоредбата, тъй като компетентния за установяването й орган – БНБ - го обективира в самия акт за отнемане лиценза за банкова дейност. В постановените решения по чл.290 ГПК изрично е направено разграничение между „становище„, съдържащо преценка за неплатежоспособност / каквото впрочем съставлява и изготвения доклад на УС на БНБ, адресиран до Народното събрание, оповестен на 27.10.2014 г. / от акта за отнемане лиценза за банкова дейност.
С оглед на това, че обжалваното решение в допуснатата до касационен контрол част е постановено в противоречие с отговора на поставения правен въпрос, същото следва да бъде отменено и постановено отхвърляне на исковете по чл. 59 ал. 3 ЗБН.
В съответствие с правния резултат и предвид отправено до приключване на устните състезания по делото надлежно искане, следва да се възмездят на ответника понесените в производството разноски, припадащи се за отхвърляне на исковете по чл. 59 ал.3 ЗБН, съответно : за въззивна инстанция - 125 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение и за касационна инстанция - 803 330 лева - заплатена държавна такса. Няма доказателства за понесени разноски в първоинстанционното производство, както и различни, освен заплатената държавна такса – в касационното.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 2309/09.11.2017 г. по т.д.№ 3541/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта му , с която е потвърдено решение № 831/02.05.2017 г. по т.д.№ 3147/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са уважени предявените от синдиците на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / против „ Аркус„ АД искове, с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, за обявяване за относително недействителни по отношение кредиторите на „КТБ „ АД / в несъстоятелност / извършените от „Аркус„ АД 12 бр. прихващания, с изявления в периода 22.07.2014 г. – 30.10.2014 г., вкл. в частта по присъдена в тежест на „ Аркус „ АД държавна такса от 405 661,78 лева за първоинстанционното производство и държавна такса от 803 330,114 лева - за въззивното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл. 59 ал. 3 ЗБН , от синдиците на „КТБ„ АД / н. / против „Аркус „ АД искове , за обявяване за относително недействителни по отношение кредиторите на „ КТБ „ АД / н./ извършените от „Аркус„ АД прихващания, с изявления до „ КТБ „ АД , както следва : вх.№ 7499/22.07.2014г. ,вх.№ 7500/22.07.2014 г. , вх.№ 7501/22.07.2014 г. , вх.№ 7854/07.08.2014 г., вх.№ 9415/17.10.2014 г. , вх. № 9622/22.10.2014 г. , вх.№ 9633/22.10.2014 г., вх.№ 9634/22.10.2014 г., вх.№ 9697/23.10.2014 г., вх.№ 9699/23.10.2014 г., вх. № 10214/30.10.2014 г. и вх.№ 9417/17.10.2014 г. .
Решението е постановено в участието на трето лице – помагач на „Аркус „ АД - „ Първа инвестиционна банка „ АД .
ОСЪЖДА „КТБ„ АД / н./ , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на „Аркус„ АД понесените в производството разноски, както следва : в размер на 125 000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция и в размер на 803 330 лева - заплатена държавна такса в касационна инстанция.
ОСЪЖДА „КТБ„ АД / н. / да заплати по сметка на ВКС , от масата на несъстоятелността, в полза на бюджета на съдебната власт държавни такси, както следва : 1 606 660 / един милион шестстотин и шест хиляди шестстотин и шестдесет / лева - за първа и по 803 330 / осемстотин и три хиляди триста и тридесет / лева – за въззивна и касационна инстанции .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|