1 Р Е Ш Е Н И Е № 511 София, 26 януари 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2311/2011 година. Производството е образувано по искане на осъдения Д. Н. Г. за възобновяване на внохд № 688/2010 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 37 от 25.02.2011 год., с което е потвърдена присъда № 315 от 21.10.2010 год. по нохд № 1100/2010 год. на РС-Пазарджик. С присъдата Д. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 25.04.2007 год. в [населено място] дол, обл. Пазарджишка, при условията на повторност, чрез използване на МПС и техническо средство е отнел чужда движима вещ на обща стойност 132.00лв. от владението на кметство [населено място] дол, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение отложеното на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години наказание от две години лишаване от свобода наложени на Г. по влязлата в сила на 07.04.2005 год. присъда по нохд № 911/2001год. по описа на РС-Пазарджик, като е постановено отделното му изтърпяване при първоначален „Строг” режим в затвор. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските, които присъдил в тежест на осъдения. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на правото на защита, изразяващо се в неточно формулиране на обвинението, касаещо собствеността на инкриминираната вещ - дали кметството на [населено място] дол, което не е юридическо лице, е собственик на предмета на престъплението? Така че, според защитата въпросът за собствеността и владението е останал неизяснен, поради което осъждането почива на ненадеждна доказателствена основа и на недоказано по надлежния ред обвинение. Твърди се, че в нарушение на чл. 177 от НПК са ползвани събрани веществени доказателствени средства, изготвени въз основа на използвани срещу Г. СРС по друго производство. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове и осъденият да бъде оправдан. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането, в каквато насока са и доводите й в представените писмени бележки. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество е неоснователно. Не са налице релевираните от искателя основания за отмяна на постановените съдебни актове по реда на възобновяването. Въззивният съд е осъществил възложената му от закона проверка, съответно на изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК. Изпълнението на задължението по чл. 339, ал. 2 НПК не е формално. Отделните възражения, направени от подсъдимия и защитата му, са анализирани внимателно, свързано със събрания доказателствен материал, като оценката не се основава на превратност, изопачаване на който и да било от елементите на доказателствената съвкупност, още по-малко в нарушение на правилата на формалната логика. Всички съображения на съда по същество, дали му основание да отхвърли възраженията на подсъдимия като неоснователни, изцяло се възприемат от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. Към тях може да се добави това, че при установеното времеизвършване на инкриминираното деяние, с оглед на характеристиките на неговия предмет, повече от очевидно е, че за отнемането на вещите е използвано моторно превозно средство, обстоятелство, което е намерило опора и в данните, произтекли от осъщественото специално разузнавателно средство. Възприетото за доказано от съдилищата обвинение е формулирано съобразно процесуалните изисквания и не нарушава правото на защита. Формулировката на обвинението, а именно: отнемане на инкриминираната вещ-шестдесет и шест метра метално оградна мрежа на стойност сто тридесет и два лева от владението на кметството [населено място] дол, Пазарджишка област, без съгласие на ръководството, съдържа съществения елемент от обективната съставомерност на деянието, какъвто е владението върху вещта. Изпълнителното деяние на престъплението кражба изисква прекъсване на владението, упражнявано от владелеца на вещта и установяване на свое владение, като в наказателноправен смисъл, държането е приравнен случай на владение. Деянието е съставомерно, както когато се отнема вещ от владението на нейния собственик, така и когато се отнема от владението на лицето, което я владее или държи. Затова, в случая, е ирелевантно дали кметството на [населено място] дол е собственик на вещта. Същественият елемент на състава, касаещ владението, е индивидуализиран чрез посочване на владелеца на вещта / в случая, кметският наместник на кметството, [населено място] дол, поради което не може да бъде споделен доводът за нарушение на правото на защита, както и не може да бъде възприет доводът, че въпросът за собствеността е останал неизяснен. Наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се претендира и при следните съображения: най-общо - осъждането не се основава на доказателства, а на предположения, а в детайли - допуснато е нарушение на чл. 177 НПК, тъй като недопустимо/според защитата/, събраните данни и изготвените веществени доказателствени средства не са в резултат на разкриване на обстоятелствата по конкретното наказателно дело, а са по искане от съответния ръководител на органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС, във връзка със събирането на данни спрямо Г. за друга престъпна дейност по чл. 346, ал. 1, ал. 2, т. 4 и ал. 3; по чл. 195, ал. 1, т. 4 и по чл. 354а, ал. 1, във вр. чл. 321, ал. 2 от НК. Възражението е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от НПК, съгласно която за доказване на тежко умишлено престъпление /престъплението по чл. 195, ал. 1, т.т. 4 и 5 от НК безспорно е такова, и е включено между изброените в чл. 172, ал. 2 НПК/ могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по искане от орган по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС. Не е допуснато съществено процесуално нарушение и при оценката на доказателствената съвкупност. Инстанциите по същество са подложили на обстоен анализ отделните доказателствени източници, посочвайки на кои от тях дават вяра и защо. Мотивирано е отхвърлена тезата на подсъдимия, че не той, а свидетелят С. Г. Г. е автор на кражбата, подкрепена от показанията на последния, с които той е направил самопризнания. Правилно е становището, че се касае за защитна версия, опровергана от другите доказателствени източници, при чиято съвкупна преценка се формира система от косвени доказателства, обвързваща подсъдимия с извършеното престъпление. В тази насока са показанията на свидетеля И. В.-н-к сектор „Криминална полиция” в РПУ-Пазарджик, дал подробно описание на ситуацията, която възприел при проведения между Г. и свидетеля Г. разговор по отношение организацията, подготовката и набавянето на средства за извършване на кражбата на оградната мрежа, както и вещественото доказателствено средство изготвено в тази насока чрез използване на СРС-оперативен способ „подслушване”, на мобилния телефонен апарат ползван от Г. в деня на инкриминираното деяние, както и протоколите за оглед на местопроизшествието и на лекотоварният автомобил м. „Мерцедес”, рег. [рег.номер на МПС] , в който бил открит предметът на престъплението при задържането на водача му-свид. Г.. По тези съображения настоящата инстанция констатира, че законът е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да обуслови необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не може да бъде уважено и искането за отмяна на съдебните актове и оправдаване на осъдения, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице. Изложеното дотук налага извода за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и на основание чл. 424 НПК, ВКС, ІІI-во наказателно отделение, Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. Н. Г. за възобновяване на внохд. № 688/2010 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: