О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 29.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,
ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
юни две хиляди и десета година в състав:
Председател:
ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА
БОНЕВА
изслуша
докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 176 по описа за 2010 год., и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274,
ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 1* от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 1006/2009 г. на Пловдивски апелативен съд е отменено определение № 2* от 24.07.2009 г. по гр.д. № 1464/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение искане за изменение на решение № 993 от 04.06.2009 г. в частта му за съдебните разноски и при условията на чл. 278, ал.2 ГПК, дължимите от К. А. Т. и М. И. Т. и ООД “Кавеант” на Г. П. Й. съдебни разноски са намалени от 20524,25 лева на 10098,42 лева.
Срещу определение № 1* от 03.11.2009 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е определена държавна такса в размер на 10098,42 лева е постъпила частна жалба, подадена от К. А. Т. и М. И. Т., двамата от гр. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като разрешеният в определението въпрос: какъв е редът за определяне цената на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, съответно на държавната такса по иска – основата, върху която се изчислява е по чл. 69, ал.1, т.4 ГПК или върху ¼ от цената на иска по смисъла на чл. 71, ал.2 ГПК е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Определението на Пловдивски апелативен съд е обжалвано изцяло и от Г. П. Й. от гр. П.. Изложени са доводи, че обуславящия изхода на спора въпрос относно определяне на държавната такса по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Частните жалби са постъпили в срок, редовни са и допустими съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1464/2008 година на Пловдивски окръжен съд е образувано по искове молба, предявена от Г. П. Й. против К. А. Т. и М. И. Т. и ООД “Кавеант”, гр. П.. Претендира се прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1* дело 796/2007 г. на нот. с рег. № 461 с район на действие Пловдивски районен съд. В постановеното по делото решение № 993 от 04.06.2009 г., съобразно изхода на делото, съдът е постановил ответниците да заплатят на ищцата държавна такса в размер на 20524,24 лева, в т.ч. държавна такса и адвокатско възнаграждение. С определение № 2* от 24.07.2009 г. по гр.д. № 1464/2008 г., Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение искането за изменение на решение № 993 от 04.06.2009 г. в частта му за съдебните разноски.
С определение № 1* от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 1006/2009 г., Пловдивски апелативен съд е отменил определение № 2* от 24.07.2009 г. по гр.д. № 1464/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение искането за изменение на решението в частта му за съдебните разноски и при условията на чл. 278, ал.2 ГПК дължимите от К. А. Т. и М. И. Т. и ООД “Кавеант” на Г. П. Й. съдебни разноски са намалени от 20524,25 лева на 10098,42 лева. Въззивният съд е приел, че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се определят съобразно доказателствата за изплатено на пълномощника възнаграждение, както и че държавната такса по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД се определя по реда на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. Приел е, че разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като предмет на предявения облигационен иск е действителността на договор – делото не е с предмет право на собственост или други вещни права върху имот.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд, тъй като въпросът за определяне държавната такса по иск за унищожаване на договор с предмет вещни права върху имот е от значение за точното приложение на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК вр. с чл. 71, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, размерът на цената на иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е стойността на договора, т.е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно чл. 71, ал.2 ГПК, когато цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, дължимата държавна такса е ¼ от тази цена или правилото на чл. 71, ал.2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарна цена на вещното право, в т.ч. и по искове за прогласяване недействителност на договори, имащи за предмет вещни права върху имот.
В обжалваното въззивно определение, в нарушение на закона, съдът се е произнесъл относно размера на държавната такса по предявения иск. Частната жалба, с която е сезиран въззивния съд е срещу определение за дължимите по делото разноски. Въпросът за държавната такса не може да бъде пререшаван по повод въпроса за отговорността за разноски по делото. Разноските са тези, които страната е заплатила по указание на съда като държавна такса, поради което в нарушение на закона съдът е преизчислил държавната такса по делото. Ответникът, който счита, че държавната такса по делото е неправилно определена е следвало да обжалва акта на съда за определяне цената на иска – чл. 70 ГПК, което не е било сторено в определения от закона срок, поради което въпросът за размера на държавната такса не може да бъде пререшаван.
Определението е неправилно и в частта му досежно съдебните разноски, включващи адвокатско възнаграждение. Действително, в представеното към исковата молба копие от договор за правна защита № 0* от 23.05.2008 година, разноските за адвокатско възнаграждение са уговорени, без да се изплатени. В представения обаче на л. 106 от първоинстанционното производство копие от същия договор, уговорените разноски са изплатени от доверителя, поради което са дължими от ответниците на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че представеното копие не удостоверява плащане е неправилен. При съмнение, че представеното копие от договора не съответства на оригинала, намиращ се в държане на пълномощника, съдът е следвало да изиска оригиналния документ. Представеното копие от договор не е оспорено, поради което удостоверява извършено в хода на процеса плащане на адвокатско възнаграждение, дължимо като разноски по делото на основание чл. 71, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, въззивното определение следва да бъде отменено и при условията на чл. 278, ал.2 ГПК следва да бъде постановено ново определение, с което искането за изменение на решението в частта му за присъдените разноски се остави без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 1006/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 1* от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 1006/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение № 2* от 24.07.2009 г. по гр.д. № 1464/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение № 993 от 04.06.2009 г. в частта му за съдебните разноски при условията на чл. 278, ал.2 ГПК, дължими от К. А. Т. и М. И. Т. и ООД “Кавеант” на Г. П. Й..
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: