Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
София,12.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1581 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. Ж. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 12.07.2010г. по гр.д.№917/2010г.
С определение №379/12.04.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за възможността да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,който е застроен със законни сгради.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че правото на собственост може да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ,след като по делото е доказано,че в имота законно са построени сгради и са налице няколко прехвърлителни сделки. Поддържа също така, че ищците не са доказали,че имотът е бил собственост на техния наследодател преди включването в ТКЗС,както и че решението на ПК е незаконосъобразно,тъй като имотът се намира в строителните граници. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените срещу него искове бъдат отхвърлени изцяло като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Я. Д. Я. и Д. Д. М. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират заплащане на направените по делото разноски, като правят възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски според приложения списък.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Я. Д. Я. и Д. Д. М. са предявили срещу Ц. Й. Ж. иск за предаване владението върху имот с площ от 1000кв.м.,попадащ в границите на к.к.”Ч.”-част от имот *, идентичен с имот * по КП на к.к.”Ч.” от 1990г.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният иск е уважен като Ц. Й. Ж. е осъден да предаде владението на имота по реда на чл.108 ЗС.
Прието е,че в полза на наследодателя на ищците Д. Я. Д. е завършила реституционна процедура като с решение №627/08.07.1999г. е възстановено правото на собственост върху имота в стари реални граници.Прието е,че решението съответствува на изискванията,установени в разпоредбата на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ,т.3, действуваща към момента на издаването му-имотът е индивидуализиран в решението по КП от 1956г.,както и по КП от 1990г., посочени са границите му и ограниченията върху имота,с оглед на което скица за произвеждане на окончателния реституционен ефект не е необходима.
Прието е,че не са налице пречки за възстановяване на собствеността, тъй като по делото не е установено имотът,даден в замяна по реда на ЗТПС на праводателя на ответника В. А. /н.а.№*/1962г./ да е идентичен с процесния. Поради това е прието,че извършените с описания в н.а.№*/1962г. имот разпоредителни сделки не сочат на пречка за възстановяване по смисъла на чл.18з,ал.1 ППЗСПЗЗ.
Доводите за наличие на застрояване в имота не са обсъдени.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика по въпроса за значението на законното застрояване на имот,заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
В решение №410/15.05.2000г. по гр.д.№1504/1999г. на ІV ГО на ВКС,решение №857/07.10.2008г. по гр.д.№3008/2007г. на ІІІ ГО на ВКС и решение №1084/12.11.2008г. по гр.д.№4506/2007г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ пречка за възстановяване на собствеността е всяко застрояване на имота,а разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ визира случаите на имоти,включени в строителните граници на населените места и изисква законност на строителството.
В решение №289/06.03.2001г. по гр.д.№1530/2000г. на ІV ГО на ВКС пък е прието,че възстановяването на земеделски земи в реални граници /стари или нови/ е недопустимо при наличие на законна постройка върху земята, независимо от нейния застроителен план,а в решение от 12.01.2007г. по гр.д.№2210/2005г. на ІV”А” ГО на ВКС е прието,че фактът на застрояването на имота,включен в строителните граници на населеното място,представлява пречка за възстановяване на собствеността в реални граници.
По реда на чл.291,т.1 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката,съдържаща се в решение №410/15.05.2000г. по гр.д.№1504/1999г. на ІV ГО на ВКС, решение №857/07.10.2008г. по гр.д.№3008/2007г. на ІІІ ГО на ВКС,решение №1084/12.11.2008г. по гр.д.№4506/2007г. на ІІ ГО на ВКС,решение №289/06.03.2001г. по гр.д.№1503/2000г. на ІV ГО на ВКС и решение от 12.01.2007г. на ВКС, V”А” ГО по гр.д.№2210/2005г. като съображенията за това са следните:
По реда на ЗСПЗЗ подлежат на възстановяване само земеделски земи,като законът предвижда,че право на собственост върху земи, включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, определени с подборен устройствен план или с околовръстен полигон,в които при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица и законно разрешеният строеж към 01.03.1991г. е започнал не се възстановява в реални граници. Извършеното при спазване на всички нормативни изисквания застрояване следователно по смисъла на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ представлява пречка за възстановяване на собствеността в реални граници,като обстоятелството дали имотът е бил или не предмет на извършена по реда на ЗТПС замяна е ирелевантно. За да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ трябва да са налице предвидените в чл.10 ЗСПЗЗ предпоставки,вкл. да не са налице пречките, които са изрично установени,като по отношение на имоти,намиращи се в границите на урбанизираните територии или на околовръстния полигон на съответното населено място,определящо е наличието на извършено при спазване на всички нормативни изисквания строителство. Приложение в тази хипотеза следва да намери разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ /.
След като по делото е установено,че в процесния имот при спазване на всички нормативни изисквания преди 01.03.1991г. са построени жилищна и стопанска сграда,неправилно въззивният съд е приел,че правото на собственост може да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ на лицето,което е притежавало правото на собственост върху имота преди включването му в ТКЗС. Извършеното след кооперирането на имота при спазване на всички законови изисквания застрояване представлява такава промяна на имота,която законодателят възприема и квалифицира като пречка за възстановяване на собствеността.
Неоснователни са доводите на ответниците по касационна жалба,че строежите не са извършени законно и не са били построени до 01.03.1991г.
Констатацията за законността и момента на извършване на строителството следва от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.П. П. от 21.06.2010г.,в която изрично е посочено,че жилищната сграда под №1 е построена въз основа на разрешение за строеж №868/21.10.1986г.,архитектурен проект и е отразена в КП на к.к.”Ч.” през 1990г.,а сграда №2 е построена въз основа на разрешение за строеж №75/04.06.1990г.,виза за проектиране, архитектурен проект и разрешение за ползване ,отразена в КП през 1990г. Строежът е бил завършен преди датата на отразяването на сградата в кадастралния план,т.е. преди 01.03.1991г. Тези констатации на експерти не са били оспорени,нито е установено да са неверни,като по делото не са представени доказателства,които да установяват различна дата на завършване на строителството от така възприетата. В подобна хипотеза обстоятелството дали имотът,находящ се в строителните граници на населеното място,е бил предмет на замяна,извършена по реда на ЗТПС, е ирелевантно.
Изводите на въззивния съд,че от значение в подобна хипотеза е само наличието,респ. липсата на идентичност с имота,предмет на извършена по реда на ЗТПС замяна,но не и факта на застрояването на имота при спазване на установените в нормативните актове изисквания за законност са неправилни,а оттам неправилен е и изводът,че по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост върху застроения имот може да бъде възстановено.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Я. Д. Я. и Д. Д. М. ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на касатора Ц. Й. Ж. следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Според настоящия състав възражението на ответниците по касационна жалба за прекомерност на претендираните разноски следва да се приеме за неоснователно,тъй като се претендира сума в размер на 2411.94лв.,която касае не само производството пред настоящата инстанция,но и производството пред първоинстанционния и въззивния съд.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 12.07.2010г. по гр.д.№ 917/2010г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Я. Д. Я.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Д. Д. М.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”М.”,[жилищен адрес] против Ц. Й. Ж.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ ПИ №* с площ от 1000кв.м.,а по скица 904кв.м.,находящ се в к.к.”Ч.” на [населено място],при граници:ПИ №*,№* и път при твърдения за придобиване от ищците на собствеността на основание завършила реституционна процедура с решение №627/08.07.1999г. на ПК-В. в качеството им на наследници по закон на Д. Я. Д.,починал на 31.08.2003г.
ОСЪЖДА Я. Д. Я. и Д. Д. М. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на Ц. Й. Ж. сумата 2411.94лв /две хиляди четиристотин и единадесет лева и 94ст./, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|