ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 172 гр. София, 19.05.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 119 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. І. Образувано е по частна жалба на ответника „Маг Инвест Груп“ ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение на Софийски градски съд за спиране на производството, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът „Къпфи“ ООД оспорва жалбата. ІІ. 1. Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Къпфи“ ООД срещу „Маг Инвест Груп“ ЕООД искове по чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54в ЗПД вр. чл. 19(1) от Регламент (ЕО) 6/2002 относно промишления дизайн на Общността. 2. Ищецът е изложил твърдение, че притежава права върху промишлени дизайни, регистрирани в Службата на ЕС за интелектуална собственост (съгласно сертификати № №[ЕИК]-0001,[ЕИК]-0002,[ЕИК]-0003,[ЕИК]-0004 и[ЕИК]-0005, всички от 12.02.2018 г.) на ядлива вафлена чаша за топли и студени напитки. Изложени са и подробни твърдения за осъществявано от ответника производство и предлагане на пазара на продукт със същия дизайн без съгласието на ищеца, представляващо нарушение на правата на ищеца върху регистрираните дизайни. С тези твърдения са обосновани искания за: - установяване на нарушението на правата върху регистрираните дизайни; - преустановяване на нарушението;Върховен касационен съд, І т. о., определение по ч. т. д. № 119/2020 г., стр. 6/6 - изземване и унищожаване на произведените продукти и на средствата за производството им; - заплащане на разходите за разгласяване на решението. 3. Ответникът е оспорил исковете, предявявайки и насрещни искове за недействителност на дизайните на основания по чл. 25 от Регламент (ЕО) 6/2002 г. 4. С отговора на насрещната искова молба ищецът, позовавайки се на чл. 86, ал. 3 от Регламента е направил искане да се покани ответникът да предяви насрещните си искове пред Службата. 5. В съдебно заседание ищецът е поддържал искането си с аргументите, че въпросът за недействителността на дизайните следва да се реши по реда на предвиденото в Регламента производство пред Службата, доколкото именно пред Службата в производството по регистрация е извършено необходимото обследване на дизайните. Възраженията си срещу искането ответникът е аргументирал със забавянето на производството и значителните разноски. 6. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че единствената хипотеза, в която е възможно производството по насрещните искове за недействителност да се развие пред националния съд, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността е липсата на искане на ищеца по чл. 86, ал. 3 от Регламента. Съдът е съобразил и т. 27 от Преамбюла на Регламента, приемайки, че възможността за отнасяне на спора пред Службата е предвидена именно за постигане на посочената в преамбюла цел да се избегнат разходи на време и средства и намеса на различни национални съдилища. III. Жалбата на ответника въззивният съд е намерил за неоснователна, излагайки съображенията, че иск за обявяване на недействителност на промишлен дизайн съгласно регламента е допустимо само като насрещен в производство за нарушение и не е налице предвиденото изключение по чл. 86 вр. чл. 25, ал. 1, б. „г“ от регламента предвид липсата на въведени от ответника твърдения в тази насока. Приел е също, че са неоснователни доводи на жалбоподателя, че в регламента не са дефинирани правила за насрещния иск, неговата допустимост при оттегляне на иска за нарушение, както и че при наличието на изрични разпоредби на регламента, които разглеждат същия само при условията на насрещен иск, нямат връзка с допустимостта на предявения иск като самостоятелен изложените доводи, че ако се уважи насрещният иск за недействителност, се обявява промишленият дизайн за недействителен, което надхвърля рамките на конкретното производство. IV. Допускането на касационно обжалване е обосновано на първо място с доводи за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, изразяваща се в необсъждането на изложените от жалбоподателя доводи и потвърждаването на първоинстанционното определение на различно основание, извън поддържаните от жалбоподателя доводи. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне в противоречие с цитирана практика на ВКС, вкл. задължителна, по въпроса допустимо ли е въззивният съд, без да обсъди доводите за неправилност на обжалваното определение, да го потвърди на основание, което не е заявено и не е обосновано от фактите по делото. Накрая, въведено е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е въпросът длъжен ли е съдът, произнасящ се по промишлените дизайни на Общността да спре делото на основание чл. 86, ал. 3 от Регламент (ЕО) 6/2002 при поискване от една от страните или трябва/може да продължи производството, след като от решението по насрещния иск зависи изцяло решението по първоначалния иск, тъй като насрещният иск е единственият начин на защита на ответника за оборване на презумпцията за действителност на регистрираните дизайни, както и въпросът диспозитивна или императивна е нормата на чл. 86, ал. 3 от регламента в контекста на предвиденото в ал. 4 изпращане до Службата на влязлото в сила решение на националния съд. V. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От мотивите на обжалваното определение се установява, че въззивният съд, след като правилно е определил предмета на частното производство и релевантните за това въпроси, а именно предпоставките по чл. 86, ал. 3 от Регламент (ЕО) 6/2002 за спиране на производството по предявен насрещен иск за недействителност на регистриран дизайн на Общността, и е възпроизвел съдържанието на някои разпоредби от регламента, е изложил изцяло неотносими съображения в смисъл, че иск за недействителност на дизайн на Общността може да бъде предявен само като насрещен в производство по иск за нарушение, явяващо се предпоставка за допустимост на насрещния иск. Излагането на неотносими към спора правни съображения при пълна липса на относими такива представлява очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. VI. По същество обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение са неправилни. Неправилно е съображението на първоинстанционния съд, че насрещен иск за недействителност на дизайн на Общността може да бъде разгледан от националния съд само при липса на направено от ищеца искане по чл. 86, ал. 3 от Регламент (ЕО) 6/2002. Този извод противоречи на буквалния прочит на разпоредбата, според която съдът „може ... да спре производството ...“, а не „спира производството“ или „е длъжен да спре производството ....“. По-съществено значение за тълкуването на чл. 86, ал. 3 от регламента обаче има останалата част от разпоредбата, според която съдът се произнася по спирането след изслушване на страните. Ако се приеме тълкуване в смисъл, че при направено от ищеца искане съдът винаги следва да спре производството, то предвиденото изслушване на страните остава лишено от всякакво значение. Поради това и доколкото правните норми не могат да бъдат тълкувани, изцяло или отчасти, по начин, който да ги лишава от съдържание, разпоредбата следва да бъде тълкувана в смисъл, че при направено от ищеца искане по чл. 86, ал. 3 от регламента и след преценка на изтъкнатите от страните доводи, националният съд може да спре производството, но не е задължен във всички случаи да стори това. Възможно е, съобразно предвидените в регламента правила, въпросът за действителността на регистриран дизайн на Общността да е от значение едновременно по множество спорове пред национални съдилища по чл. 80 от регламента в различните хипотези на международна юрисдикция (чл. 82-84 от регламента) и във връзка с възможностите по чл. 91 за продължаване на производства при наличие на особени причини за това. Това разкрива и критериите, които следва да бъдат съобразявани от националния съд при произнасяне по искане по чл. 86, ал. 3 от регламента, а именно във връзка с конкретния дизайн налице ли са обстоятелства, с оглед на които да се приеме, че пред съдилищата на други държави-членки са вече образувани или може да бъдат образувани съответните съдебни производства, напр. когато страните осъществяват дейност или дизайнът се ползва на територията на повече от една страна-членка и т. н., или когато в производството пред Службата би било улеснено доказването на релевантните за действителността на дизайна обстоятелства, и др. под. Именно в тези случаи централизираното разглеждане на искането за недействителност се явява от особено значение за спестяване на средства и време съобразно разяснението по т. 27 от преамбюла на регламента. В конкретния случай страните не са изтъкнали каквито и да било обстоятелства, с които да се обоснове подобна необходимост от произнасяне на Службата по действителността на процесните дизайни. Спорът се води между търговски дружества, регистрирани и осъществяващи дейност на територията на България и липсват твърдения, според които процесните дизайни да са от значение, по какъвто и да било начин и за каквито и да било отношения извън територията на страната, или да са възможни затруднения в доказването в настоящото производство. С оглед изложеното следва да се приеме, че в конкретния случай ищецът не е обосновал необходимост съгласно чл. 86, ал. 3 от регламента насрещните искове да бъдат предявени пред Службата, поради което не е налице и основание за спиране на производството. Въпросът за разноските не следва да се обсъжда, доколкото не се приключва исковото производство. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на определение № 3302/09.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1903/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Отменя определение № 3302/09.10.2019 г. по ч. гр. д. № 1903/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 12.02.2019 г. по т. д. № 1362/2018 г. по описа на Софийски градски съд за спиране на производството на основание чл. 86, ал. 3 от Регламент (ЕО) 6/2002, и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: