2 Р Е Ш Е Н И Е № 60279 гр. София, 08.12.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1116 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД против решение № 260009/19.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 390/2020 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато по правен въпрос, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. Горното разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС. Прието е от състава на въззивния съд, че процесното СТИ не отговаря на изискванията на НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (изм., бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.), като съгласно чл.662 ал.1 електромерът трябва да има показващо устройство – електромеханичен регистър или електронен дисплей. Посочено е че при изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябва да се задържа за минимум 5 s; съгласно ал.5 натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия трябва да е невъзможно да се промени. С обжалваното решение, съдът е приел, че целите на наредбата са потребителят да е в положение на известност относно потребената от него енергия, докато процесното начисление е извършено на база на регистър, който не се показва на дисплея, а съдържанието на тази памет не е било известно на ищеца. Допустимо е операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В исковата молба не е наведен довод, че не се дължи сумата поради обстоятелство, че не „Електроразпределение Север“ АД е страна по правоотношението за доставка на ел.енергия, напротив, това обстоятелство е посочено като безспорно между страните в първоинстанционното решение, като довод в противен смисъл не е направен във въззивната жалба, а подобен довод се прави едва пред ВКС, в хода на устните състезания, като на това основание доводите не следва да се обсъждат, доколкото този довод не е въведен в спора по допустимия процесуален ред, като обсъждането му за пръв път от ВКС с решение по същество би довело до нарушаване правото на защита на противната страна, тъй като тя не би била в състояние да представи доказателства във връзка с направеното оспорване. Въпреки това, по изложените по-горе съображения, е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер Съдът не е обсъдил данните от заключението на вещото лице, че е налице софтуерна намеса в отчитащото устройство, въпреки че е отбелязал в мотивите си, че вещото лице дава подобно заключение. Поставената задача на вещото лице е непълна, доколкото не му е поставена задача да провери наличието на софтуерна намеса и как тя се е отразила на отчитането на потребената електроенергия. Изясняването на тези факти са от съществено значение за изхода на спора по същество, като постановеното съдебно решение е при неизяснена фактическа обстановка и настоящият състав не е в състояние да прецени основателността на предявения иск. Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне повторна техническа експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, със задачите, посочени в отговора на исковата молба, както и следните допълнителни въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа Т4 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната "външна намеса в тарифната схема" на СТИ; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход. Водим от горното, състав на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260009/19.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 390/2020 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Русе. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.