О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр. София, 08.04.2022 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3921 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Х. Л. Г. и Р. Х. Г., чрез адв. В. П. от АК – В., обжалват с касационна жалба в срок въззивното решение № 994 от 1.06.2021 год. по гр. д. № 914/2021 год. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение от 12.12.2018 год. по гр. д. № 7525/2011 год. на Варненския районен съд в частта, с която на основание чл. 30, ал. 3 ЗС И. и Д. В. са осъдени да заплатят на Х. и Р. Г. сумата над предявените 5 000 лв. до непредявените 7 250.95 лв., представляваща съответна на дела им в съсобствеността част от стойността на разноските за извършените от Г. довършителни работи в общия имот – сграда с идентификатор *****, в частта му, с която е отменено същото първоинстанционно решение в частта, с която на същото правно основание И. и Д. В. са осъдени да заплатят на Х. и Р. Г. сумата над 1 000 лв. до 5 000 лв., представляваща съответна на дела им в съсобствеността част от стойността на разноските за извършени от Г. довършителни работи в същия имот и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на Х. и Р. Г. срещу И. и Д. В. за тази разлика от 4 000 лв., представляваща съответна на дела им в съсобствеността част от стойността на разноските за извършените от Г. довършителни работи в съсобствения им имот – сграда с идентификатор *****, както следва: направа на входна врата към ул. "Р.", на ограда и подход към сградата, направа на канализационно отклонение за сградата, изграждане на водопроводно отклонение на сградата, направа на шахта и присъединяване към ВиК мрежата, вътрешна ВиК инсталация в сградата на втори жилищен етаж и обзавеждане на баня, подови и стенни замазки, измазване на тавани, гипс картон, и външни изолационни замазки и боядисване на втори жилищен етаж, подови настилки, теракот, ламинат на втори жилищен етаж, вътрешни врати и ПВЦ дограма на втори жилищен етаж, прозорци, монтирани на тавански етаж.
Въззивното решение в останалите му части не е обжалвано /за касаторите Г. не е налице правен интерес от обжалване в потвърдителната му част/.
Касаторите поддържат становище за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение, като считат, че искането им за увеличаване на исковата претенция, направено в съдебно заседание на 17.09.2018 год. пред първоинстанционния съд, е прието с определение на съда и е обосновано от приетото допълнително заключение на експертизата относно стойността на претендираните довършителни работи. В останалата обжалвана част въззивното решение също е неправилно, тъй като претендираните от тях подобрения на съсобствения имот са доказани от събраните по делото доказателства, които въззивният съд неправилно не е съобразил, а за част от претенциите ответниците не спорят да са извършени от тях, за да е било необходимо касаторите да провеждат насрещно доказване. Искането на касаторите е за отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и вместо това исковете им бъдат уважени, с присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части, като считат, че процесуалноправният въпрос относно приетата недопустимост на решението по изменения размер на иска съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК е разрешен в противоречие с решение № 118 от 25.09.2018 год. по гр. д. № 4756/2017 год. на ІІІ г. о. на ВКС. В него е прието, че „решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, когато искът е квалифициран, а правният спор – решен по съображения от материалноправна норма, чийто предпоставки /източник, правопораждащи факти/, установени или изключени в решението, не произтичат от твърденията в исковата молба, а обсъдените от съда юридически факти са несъвместими с предпоставките на онази материалноправна норма, която съобразно твърденията в исковата молба е правен регулатор на спорното правоотношение“. В настоящият случай е налице своевременно направено искане от съделител в производство по делба, посочен е размерът на увеличението, съдът с определение е дал възможност на ищеца писмено да конкретизира искането, без това да е изпълнено, което обосновава според касаторите друг извод на поставения въпрос.
В противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, според касаторите, е и произнасянето по въпроса относно допустимостта въззивният съд да отмени първоинстанционното решение въз основа на пороци, които не се сочат във въззивната жалба, не са предмет на императивна норма и съдът не защитава интереса на някоя от страните. Представено е и решение № 11 от 11.03.2019 год. по гр. д. № 1016/2018 год. на І г. о. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба – И. П. В. и Д. К. В. не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав, при проверката за допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
Въззивното решение е постановено по няколко претенции по сметки, предявени от Х. и Р. Г. срещу И. и Д. В. за уреждане на отношенията им като съсобственици, съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Разпоредбата предвижда, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ищците Г. са поддържали, че в периода 02.2010 год. – 03.2015 год. са участвали с труд и материали в довършителните работи на втория етаж в съсобствената на страните сграда, съгласно твърденията им в молбата от 22.04.2016 год. / л. 295 от първоинстанционното дело/, без участието на ответниците. Поради това и последните следва да им заплатят претендираната сума за всяко от подобренията, съобразно частта им в съсобствеността. Уважена е една от претенциите – присъединяване на сградата към външно ел. захранване, ел. табло и направа на вътрешно ел. захранване на втори жилищен етаж, като ответниците В. са осъдени да заплатят на ищците Г. сумата 1 000 лв., представляваща тяхната част от стойността на извършеното подобрение съразмерно с дела им в съсобствеността. Въззивният съд приел ел. захравването да е извършено от Г. в твърдения от тях период, като размерът на претенцията е установен въз основа заключението на техническата експертиза и потвърдил първоинстанционното решение в тази му част.
За останалите претенции въззивният съд приел, че не е проведено пълно доказване на факта и момента на извършване на твърдените строителни и ремонтни работи, както и, че същите са извършени от Г. с техни средства. Събраните писмени и гласни доказателства не установяват релевантните факти.
Въззивният съд приел още, че общата сума на претенциите е в размер на 5 000 лв. /както са приети за разглеждане в с. з. на 18.04.2016 год./, поради което произнасянето на първоинстанционния съд за разликата над тази сума до 7 250.95 лв. е по непредявен иск и обезсилил същото в тази му част като недопустимо.
Като взе предвид изложените от въззивния съд съображения и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената касационна жалба срещу въззивното решение в обжалваните му части за недопустима и като такава същата следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. По настоящето дело са предявени обективно и субективно съединени искове за парични вземания, с цена на всеки от тях, определена въз основа на търсената сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК под посочения минимум, като последната е определяща за преценката за допустимостта на касационното обжалване, а не сборът от цените на всеки от исковете /в случая и той е под горния праг от 5 000 лв./.
Изводът за недопустимост на касационната жалба не би се променил и при допуснато изменение в размерите на исковете, каквото не е налице по делото. Въпреки предоставената възможност на ищците същите не са уточнили увеличените размери по отделните претенции, като цената на всяка от тях е останала така, както е посочена в цитираната молба от 22.04.2016 год.
Поради горните съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане и се върне, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, а производството по делото се прекрати.
Поради недопустимостта на касационното обжалване не следва да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
С оглед този изход по делото на касаторите не се дължат разноски, а такива не се претендират от ответниците, поради което и не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Х. Л. Г. и Р. Х. Г., двамата чрез адв. В. П. от АК – В., касационна жалба против въззивното решение № 994 от 1.06.2021 год. по гр. д. № 914/2021 год. на Варненския окръжен съд в обжалваните му части и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 3921/2021 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |