Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * съкращаване на щата * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * колективен трудов договор * закрила при уволнение

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

417

 

 

 

София, 12.07.2010 година

 

 

 

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети май две хиляди и десета година в състав:

 

                                               Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                      Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                          ВЕСКА РАЙЧЕВА

 

            при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 788 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 1071 от 14.08.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 78 от 05.03.2009 година по гр.д. № 68/2009 година на Великотърновски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от К. Д. Н. от гр. В. против “Водоснабдяване и к. Йовковци” ООД, гр. В. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 50 от 21.05.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “оператор въвеждане данни в компютър” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 956 лева.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато поради наличие на противоречива практика по приложението на чл. 333, ал.4 КТ и в частност по въпросите: могат ли страните по Колективен трудов договор да уговарят ред за даване на съгласие за уволнение от синдикалното ръководство, различен от предвидения в закона, както и как трябва да бъде обективирано писменото съгласие на синдикалното ръководство за уволнение на работник. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за точното приложение на чл. 260, т. 6 ГПК вр. с чл. 266, ал.3 ГПК – допустимо ли е страната да поиска с въззивната жалба доказателства за установяване истинността на документи, които не са били оспорени от насрещната страна.

В обжалваното въззивно решение е прието, че страните по колективен трудов договор не могат да уговарят ред за даване на предварително съгласие от синдикалното ръководство за уволнение на работник, различен от предвидения в чл. 333, ал.4 КТ. Прието е, че уговорената клауза за мълчаливо съгласие, предвиждаща, че синдикалното ръководство взема решение за съгласие или отказ в петдневен срок от писменото искане на работодателя, а липсата на отговор се счита за мълчаливо съгласие, е недействителна поради противоречието и с чл. 333, ал.4 КТ, предвиждащ предварително писмено съгласие от компетентния синдикален орган. Прието е, че когато уведомлението до работодателя за предварително съгласие за уволнение на работник е подписано само от председателя на синдикалната организация, то не съставлява доказателство за валидно дадено съгласие, тъй като синдикалното ръководство по смисъла на §1, т. 6 ДРКТ включва председател и секретар.

В противоречие с това становище в решение № 298 от 04.09.2003 г. по гр.д. № 4898/2002 г. на Софийски градски съд е прието, че разпоредбата на чл. 333, ал.4 КТ е диспозитивна, тъй като предвидената в нея закрила не произтича от закона, а от волята на страните по колективния трудов договор, а очертаните от законодателя предели на договорната автономия на съконтрахентите са чрез изчерпателното и ограничително изброяване на уволнителните основания, при които е допустимо уговаряне на предварителна закрила – основанията по чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ и т.3 КТ.

В противоречие с възприетото във въззивното становище относно валидността на уведомлението за даване на съгласие от синдикалното ръководство, в решение № 375 от 01.06.1988 г. по гр.д. № 267/1988 г. на Трето отделение на Върховния касационен съд е прието, че в производството по иска с правно основание чл. 344, ал.1 КТ, съдът няма задължение да контролира даденото от синдикалното ръководство писмено съгласие, както по отношение на съображенията, които са го мотивирали, така и по отношение спазването на установената процедура по приемането му.

По така констатираната противоречива практика на съдилищата, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:

Съгласно чл. 50 КТ, колективния трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работника от установените в закона или в колективен договор, с който работодателят е обвързан. В КТ не е предвидено задължение за писмено съгласие на синдиката при уволнение на редови синдикален член, но се предвижда възможност такова задължение да бъде уговорено в КТД - чл. 344, ал.4 КТ. Когато такова задължение е предвидено в КТД, доказването на изпълнението му е чрез установяване на факта, че решението на синдикалното ръководство е било обективирано в писмен документ, който е достигнал до работодателя. Законът обаче не въвежда ограничения за уговаряне на друг ред за даване на съгласие или уговаряне за задължение за даване на съгласие само в определени хипотези. Няма законова пречка, да се уговори и срок за даване на съгласие от синдикалното ръководство, след което липсата на отговор да се счита за мълчаливо съгласие.

Синдикалното ръководство по смисъла на §1, т. 6 ДРКТ включва председател и секретар. Въпросът за представителните им права пред трети лица обаче се урежда според устава на съответната синдикална организация. Съгласието за уволнение при 344, ал.4 КТ се взема от синдикалния орган, а въз основа на взетото от колективния орган решение, представляващияг организацията, когато това е предвидено, уведомява работодателя писмено.ведомлението, изходящо от председателя не удостоверява едноличното му решение, а волята на синдикалния орган, чието решение както по отношение на съображенията, които са го мотивирали, така и по отношение спазването на установената процедура по приемането му не подлежи на съдебен контрол в производството по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ.

По приложението на чл. 260, т. 6 ГПК и чл. 266 ГПК:

Съгласно чл. 260, т.6 ГПК, във въззивната жалба се посочват новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция. Нови доказателства по смисъла на чл. 260, т.6 ГПК са доказателствата за нововъзникнали обстоятелства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, както и новооткрити доказателства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, в който случай жалбоподателят излага причините, които са му попречили да ги посочи или представи своевременно. Нови доказателства са и тези, които не са били събрани поради процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд – чл. 266, ал.3 ГПК. Когато първоинстанционният съд не е зачел доказателствената сила на документ, който не е бил оспорен от насрещната страна, без в доклада по делото да е указал, че страната, представила документа не сочи годни доказателства за установяване на твърдения факт, доказателствата за истинността на документа следва да бъде събрани във въззивния съд. В тази хипотеза са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК – въззивния съд следва да допусне доказателства, които не са били събрани поради допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство.

В обжалваното решение на Великотърновски окръжен съд е прието, че трудовото правоотношение между К. Д. Н. и ООД “Водоснабдяване и к. Йовкавци”, гр. В., е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнената служителка е била член на синдикалната организация на КНСБ в предприятието, страна по Колективен трудов договор от 2006 г. В чл. 66 от колективния трудов договор е било предвидено, че уволнения поради съкращаване на щата или намаляване обема на работата на работници и служители, членове на синдикална организация, ще се извършва след предварително писмено съгласие на ръководството на синдиката. което в петдневен срок от писменото искане на работодателя взема решение за съгласие или отказ, а липсата на отговор се счита за мълчаливо съгласие. Прието е, че уволнението на ищцата К е било извършено в нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ вр. с чл. 66 КТД при липса на съгласие на синдикалното ръководство на организацията в предприятието; че представеното по делото писмо № 7 от 22.04.2008 г. не съставлява валидно дадено съгласие за прекратяване на трудовия договор с К. Д. , тъй като е подписано само от председателя на синдикалната организация, а синдикалното ръководство по смисъла на §1, т. 6 ДРКТ включва председател и секретар, а клаузата за мълчаливо съгласие, уговорена в чл. 66, изр. посл. КТД е недействителна поради противоречието и с чл. 333, ал.4 КТ, предвиждащ предварително писмено съгласие от компетентния синдикален орган. Въведеното с въззивната жалба искане на “Водоснабдяване и к. Йовковци” ООД за издаване на съдебно удостоверение с оглед снабдяване с препис от протокола от събранието, на което е взето решение на синдикалния орган за даване съгласие за уволнението на К. Д. е оставено от въззивния съд без уважение с определение от 26.01.2009 г. като процесуално недопустимо предвид разпоредбата на чл. 266 ГПК.

В касационната жалба против решението на Великотърновски окръжен съд, постъпила от “Водоснабдяване и к. Йовковци” ООД, гр. В. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 333, ал.4 КТ и в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал нови доказателства, които не са били събрани по вина на първоинстанционния съд.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни.

Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 333, ал.4 КТ, изводите на въззивния съд за недействителност на клаузата на чл. 66 от КТД от 2006 г. е неправилен. Разпоредбата на чл. 333, ал.4 КТ е диспозитивна. Предвидената в нея предварителна закрила произтича от волята на страните по колективния трудов договор, която е ограничена до уволнителните основания, при които е допустимо уговаряне на предварителна закрила.говореният от страните начин за вземане на съгласие от синдикалното ръководство не е в противоречие със закона, поради което при доказване, че съгласие от синдикалното ръководство е поискано и не е дадено в определения в договора срок, не е налице нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като задълженията на работодателя по КТД са изпълнени.

Неправилен е и изводът, че представеното по делото писмо № 7 от 22.04.2008 г. не доказва валидно дадено съгласие за прекратяване на трудовия договор с К. Д. , тъй като е подписано само от председателя на синдикалната организация. Видно от съдържанието на документа, съгласието за прекратяване на трудовия договор със служителя К. Д. е дадено от ръководството на синдикалната организация, след запознаването и с обстоятелствата, довели до съкращаване на длъжността, направения подбор и това, че на служителката е било предложено друго свободно работно място. Писмото уведомление до работодателя е подписано от председателя на СО на КНСБ в съответствие с правомощията му на представляващ организацията, но удостовереното в него съгласие за уволнението е на синдикалното ръководство, с което изискванията на чл. 333, ал.4 КТ са изпълнени.

В нарушение на чл. 266, ал.3 ГПК е и отказът на въззивния съд да допусне доказателства, установяващи факта на вземане на решение за съгласие на синдикалния орган за уволнението на К. Д. Истинността на представеното в първоинстанционното производство от работодателя писмо № 7 от 22.04.2008 г. не е оспорена от ищцата, нито в определението на съда по доклада на делото е указано, че ответникът не сочи доказателства за взето предварително съгласие на синдикалното ръководство – чл. 146, ал.2 ГПК, поради което исканите от въззивника доказателства са били допустими на основание чл. 266, ал.3 ГПК. Допуснатото нарушение обаче, предвид изложените изводи относно доказателствената сила на документа, установяващ дадено предварително съгласие от синдикалното ръководство за извършване на уволнението е без значение за изхода на делото.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.

Трудовото правоотношение с К. Д. Н., изпълняваща длъжност “оператор, въвеждане на данни в компютър” при ООД “Водоснабдяване и к. Йовкавци”, гр. В., е било прекратено от работодателя със заповед № 50 от 21.05.2008 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ.волнението е било извършено след промяна на щатното разписание, считано от 17.04.2008 г., въз основа на заповед № 335 от 6.04.2008 г. на управителя на дружеството, с която е съкратена една от щатните бройки за длъжността “оператор, въвеждане на данни в компютър”. Трудовият договор е прекратен след провеждане на подбор между служителите, изпълняващи длъжността, за която се съкращава щатна бройка. При извършване на подбора, след констатация, че всички служители, изпълняващи длъжността притежават необходимото образование и квалификация, работодателят е съобразил нивото на справяне с работата и е определил за съкращаване служителката Д. предвид предходно дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Въведеният от ищцата довод за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 329, ал.1 КТ е неоснователен. При извършване на преценката по чл. 329, ал.1 КТ кой от служителите работи по добре, работодателят е свободен да прецени и отношението им към трудовата дисциплина, което е част от проявните форми на справяне с работата.

Така установените факти обуславят извод, че трудовият договор с ищцата К. Д. Н. е прекратен при наличие на предпоставките по чл. 328, ал.1, т.2 КТ – след реално извършено съкращаване на щата и при спазване изискванията на чл. 329, ал.1 КТ и чл. 333, ал.4 КТ, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението е неоснователен. Предвид обусловения им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на касатора, ответник по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 1168, 24 лева, в т.ч. 228,24 лева внесени държавни такси и 940 лева, изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ от 01.09.2008 г. с адвокат И от 10.12.2008 г. и от 03.04.2009 г. с адвокат В от адвокатска колегия гр. В..

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 78 от 05.03.2009 година по гр.д. № 68/2009 година на Великотърновски окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Н. от гр. В. против “Водоснабдяване и к. Йовковци” ООД, гр. В. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 50 от 21.05.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “оператор въвеждане данни в компютър” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 956 лева.

ОСЪЖДА К. Д. Н. от гр. В., с ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и к. Йовковци” ООД, гр. В. сумата 1168, 24 (хиляда сто шестдесет и осем лв и 24 ст.) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: