Р Е Ш Е Н И Е № 367 Гр. София, 16 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1171 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. С. А., чрез повереника му адвокат Х. Б., против нова присъда № 32 от 06.02.2012 год. по в.н.о.х.д. № 4797/ 2011 год. на Софийски градски съд, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Обжалващите страни останали недоволни от постановената оправдателна присъда, считайки я за неправилна и постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Изразяват становище, че въззивната инстанция превратно възприела показанията на пострадалия и на част от свидетелите като недостоверни и неубедителни. Подсъдимият П. А. Р. и жалбоподателят Д. С. А. не вземат становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи и настоява за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Повереникът на жалбоподателя Д. С. А. – адвокат С. С. (преупълномощен от адв. Б.) счита атакуваната нова присъда за неправилна и предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Защитата на подсъдимия (адв. И. А.) изразява становище, че не са допуснати претендираните в протеста и в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърденията на касаторите оценява като неоснователни и предлага оправдателната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда без номер от 17.02.2011 год. по н.о.х.д. № 6443/ 2009 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 102 състав, подсъдимият П. А. Р. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, с отложено изпълнение за изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66 от НК. Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец Д. С. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието в размер на 2 500 лева, заедно със законната лихва от 03.05.2008 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част за разликата до 6 000 лева искът бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото, както и държавна такса върху уважената част на гражданския иск. С присъда № 32 от 06.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 4797/ 2011 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 10 състав, първоинстанционният съдебен акт бил отменен изцяло и с постановената нова присъда подсъдимият П. А. Р. бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК и признат за невинен в това, че на 03.05.2008 год., в гр.София, на Околовръстен път, преди разклона за кв. Др., да е причинил на Д. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието да е било извършено по хулигански подбуди. Въззивният съд изцяло отхвърлил гражданско-правните претенции на ищеца. Касационните жалба и протест с предявено правно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са основателни. Въззивната инстанция е постановила съдебния си акт при съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на оправдателната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Софийският градски съд е пренебрегнал задължението си да изложи възприетите от него факти по случая. Вместо това, той е заместил празнотата с буквален препис на фактическата обстановка и подкрепящите я доказателства, изрично отбелязвайки, че това е приетото от първоинстанционния съд. Какво е приела въззивната инстанция не е ясно по делото. Липсата на описание на събитията препятства установяването на действителната воля на решаващия съдебен състав, до който е отнесено разглеждането на делото. Въззивният съд е втора по ред и последна съдебна инстанция по фактите. Затова и законът й възлага правомощието да установява нови фактически положения и да допуска всички възможни доказателства, разрешени в наказателния процес. Отсъствието на фактически констатации, самостоятелно изложени във въззивния съдебен акт, не позволява разкриването на решаващите изводи на съда по действително проявените събития и по доказателствените източници които ги установяват. По този начин, Софийски градски съд не е посочил какви факти по делото счита за доказани и въз основа на кои доказателства. Не е изложил и съображения кои от доказателствените средства възприема с доверие и кои от тях отхвърля, при забелязаните от него противоречия. Нарушението е съществено, тъй като не е изразена волята на съда. Неясно за страните, а и за касационната инстанция, остават съображенията на въззивния съд за предприетия обрат по делото и защо е оправдал подсъдимия – поради липса на извършено престъпление, поради неучастие на подсъдимия в деянието или поради други съображения. Съдът изцяло е пренебрегнал задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Отсъствието във въззивния съдебен акт на установените от тази инстанция факти и обстоятелства по делото, на доказателствените материали и на изводи по взетото решение представляват по същество липса на мотиви, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. І от НПК. Тази липса на мотиви е основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от фазата на въззивното производство, където е допуснато нарушението. Софийският градски съд не е обсъдил задълбочено доказателствата и не ги е подложил на самостоятелна преценка. Но е упрекнал първата инстанция по въпроси, които сам е бил длъжен да обсъди и разреши. Събирането на доказателства, тяхната проверка и съпоставка е задължение и на въззивната инстанция. Тя не може да укорява първостепенния съд за слабости в доказателствения анализ, тъй като може сама да ги отстрани. Въззивният съд е последна инстанция по фактите и по доказателствата. Затова законът й предоставя суверенна преценка кои от поисканите от страните доказателства да допусне, а също така вменява и правомощие за процесуална активност при събиране на нови доказателства, разпит на подсъдимия и повторен разпит на свидетели и вещи лица, изслушани от предходната инстанция (чл. 327 от НПК). Софийски градски съд е провел повторен разпит на пострадалия и в мотивите си е приел, че има несъответствия между показанията му с тези от първоинстанционното съдебно следствие. Не е предприел допълнително предоставените му от закона механизми за преодоляване на тези несъответствия, като например по реда на чл. 281 от НПК, и изразяване на личното отношение на разпитания по констатираните фактологични отклонения. Извършената съпоставка на показанията на Д. А. с други доказателствени средства е повърхностно извършена и противоречията на пострадалия са представени по неубедителен начин. Изначално е придадена предварително обвързваща сила на показанията на „незаинтересования” свидетел Ц. В., докато изложенията на К. (майка на пострадалия) и А. (негова съпруга) безкритично са оценени като заинтересовани и затова – като неправдиви. Хаотичното и непоследователно според съда изложение на свидетелката П. К. е могло да бъде преодоляно чрез провеждането на повторен разпит, каквато процесуална активност градският съд си спестил. Усилията са били насочени към незначителни за делото различия по факти, несвързани пряко с деянието (около пътния инцидент между двамата водачи), но за самото деяние и дали подсъдимият П. Р. е нанесъл удар по лицето на пострадалия А., от което са проявени медицинските находки (притваряне на дясната очна цепка, отток, кръвонасядане и охлузване на лицето – на горния и долен клепач на дясното око, дясната скулна област и дясната буза), съдът не е дал категоричен отговор. Поради липсата на приети от второинстанционният съд факти по делото неясно остава и съдебното становище кога в поредицата от събития е било причинено телесното увреждане на пострадалия и причините, поради които поведението на подсъдимия не е противообществено. Съдът е пренебрегнал задълженията си по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК и не е предприел всички мерки за осигуряване на обективната истина, като решението си да вземе по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства делото. Върховният касационен съд намира, че въззивната съдебна инстанция не е изпълнила своите задължения по изготвянето на законосъобразен съдебен акт. При повторното разглеждане на делото следва да бъде извършена с необходимото внимание подробна и задълбочена проверка на всички доказателства, като резултатите от извършения доказателствен анализ следва да бъдат изложени с необходимите логични връзки и зависимости. Софийският градски съд е допуснал съществени процесуални нарушения, чието отстраняване налага отмяна на обжалвания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 32 от 06.02.2012 год. по в.н.о.х.д. № 4797/ 2011 год. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 10-ти въззивен състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.