Р Е Ш Е Н И Е №253/2011
гр.София, 09.01.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1149/2010 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 437 от 02.05.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 735 от 04.06.2010 год. по в.гр.дело № 735/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 599 от 09.03.2009 год. по гр.дело № 7837/2007 год. на Варненския районен съд, 21-ви състав, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Х. Т. Т. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на имот № * с площ * кв.м. по ПНИ на СО”М.”, землище В., [община], с граници: имоти №№ *, *, *, *, * и *, представляващ реална част от новообразуван имот с нов идентификационен № *, очертан на скицата на л.66 от делото.
С жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Ответникът по касация Х. Т. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с постановеното по реда на чл.290-чл.293 ГПК решение № 426 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2713/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. С последното е прието, че при специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползвател на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ за възстановяване, респ. признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или на неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота. Допускането на касационно обжалване е обосновано и с оглед необходимостта от изясняване на съотношението между решение № 426 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2713/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. и тълкувателните актове на ОСГК на ВКС, на които се е позовал въззивният съд, а именно: т.4 от тълк.решение № 6/2005 год. и т.2 от тълк. решение № 4/2009 год.
Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че след като искът по чл.108 ЗС изисква на първо място установяване на активната материалноправна легитимация на ищците по делото /без оглед на соченото от тях придобивно основание/, ответникът може да оспорва материалноправните предпоставки на земеделската реституция, дори и да не заявява собственически права върху недвижимостта-предмет на ревандикация. Съдът е приел, че този въпрос е разрешен с тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. на ОСГК на ВКС по тълк.гр.дело № 6/2005 год., т.4, което според него, не държи сметка за това дали ответникът противопоставя на претендираното от ищеца право на собственост свои собственически права. Според въззивния съд, не са налице основания за изоставяне на даденото с тълкувателното решение разрешение предвид позоваването на решение № 426 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2713/2008 год. на ВКС, ІІ г.о.
С оглед на това, съдът е приел, че ищците/сега касатори/ не са провели успешно доказване на предпоставките за осъществяване на земеделската реституция в тяхна полза, в частност-притежаване на вещното право от посочения в решението на поземлената комисия техен наследодател Г. П. Д.: последният починал на 28.11.1948 год., т.е. преди внасяне на имота в ТКЗС от наследниците му; не била установена идентичността на възстановения със земеделската реституция имот с този, който е внесен в ТКЗС съобразно представената опис-декларация; не било установено и че Г. П. Д. е придобил имота въз основа на твърдяната придобивна давност.
В. решение противоречи на материалния закон.
Настоящият състав на ІІ г.о. на ВКС споделя разрешението, възприето с решение № 426 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2713/2008 год. на ВКС, ІІ г.о., заради противоречие, с което е и допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Цитираното решение е последвано от поредица решения на състави на гражданската колегия на ВКС, постановени по реда на чл.290-чл.293 ГПК, в които последователно се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респ. ОСЗГ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент /срвн. решения № 595 от 04.12.2009 год. по гр.дело № 3474/2008 год., ІІ г.о., № 329 от 27.04.2010 год. по гр.дело № 927/2009 год., І г.о., № 185 от 28.05.2010 год. по гр.дело № 65/2010 год., ІІ г.о., № 540 от 13.07.2010 год. по гр.дело № 1837/2009 год., І г.о. и № 365 от 15.10.2010 год. по гр.дело № 1493/2009 год., ІІ г.о./. Тази практика следва да намери приложение и за настоящия спор. Щом ответникът не заявява собственически права по отношение на спорния имот към момента на колективизацията на земеделските земи, той не разполага по предявения срещу него ревандикационен иск с възражението, че не е било доказано основанието, на което е придобита собствеността от наследодателя на ищците. Ответникът може да противопоставя само собствени права, които изключват правата на ищците. Ето защо, като е приел, че не е установено наследодателят на ищците Г. П. Д. да е придобил имота по давност за периода от 1944-45 год. до неговата смърт през 1948 год., въззивният съд е нарушил материалния закон, което съставлява основание за отмяна на обжалваното решене по чл.281, т.3, предл.първо ГПК.
В. съд неправилно е приел и че решението на поземлената комисия е порочно с оглед чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, доколкото с него правото на собственост било възстановено в полза на наследниците на Г. П. Д./починал на 28.11.1948 год./, при условие, че към момента на внасянето на имота в ТКЗС негови собственици били К. Д. П./съпруга, починала на 14.12.1977 год./, Е. Г. П./дъщеря, починала на 12.02.1985 год./, Й. Г. П./син, починал през 1971 год./ и ищцата М. Г. Ш.. Предвид изложеното относно ограничения характер на възраженията, които ответникът може да противопоставя по предявения срещу него ревандикационен иск, когато не заявява собственически права върху имота към момента на образуване на ТКЗС, следва да се приеме, че с оглед идентичността на наследниците на Г. П. Д./съгласно удостоверенията за наследници/ с лицата, в полза на които би следвало да се възстанови собствеността /чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ/, евентуалният порок на решението на поземлената комисия в тази насока не е от естество да доведе до нищожност на административния акт по реституцията, а оттам и до липса на активна материалноправна легитимация по претенцията за собственост.
Косвеният съдебен контрол на актовете на органите на поземлена собственост се осъществява в рамките на правилата на специалния закон, регламентиращи доказване на собствеността преди обобществяване на земята /т.е. по документите по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ/, установяване на идентичност на заявените за възстановяване имоти към настоящия момент в административното производство чрез издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл.13, ал.4 и скици по ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл.13а ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. На доказване подлежи спазването на особените правила и процедури, предвидени в специалния закон за установяване на собствеността и идентифициране на старите граници на имота. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и има комплексен характер, като се извършва за цяла местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. В рамките на един гражданскоправен спор трудно би могла да се извърши подобна комплексна преценка от назначена по делото съдебнотехническа експертиза, като се има предвид и че сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същи момент и при съпоставяне на актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти, които документи не винаги са били приети като доказателства по делото, доколкото касаят трети лица.
В случая, с решение № 745 от 11.10.2000 год. на ПК-В. на наследниците на Г. П. Д. е било признато правото на собственост върху имоти и части от имоти, сред които по т.7 – нива от четири декара, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м.”М.” на кв.В., представляваща по плана на старите имотни граници имот пл.№ *, заявен с пореден № * от заявлението и установен с т.* от опис-декларация от 1949 год. /л.74 от гр.дело № 7837/2007 год. на В., 21-ви състав/. В опис-декларацията имотът е описан в т.22 като фондова нива от * декара и граници: гора, Д. П. и Г. А.. Посочено е, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
Със заповед № 0667 от 07.09.2005 год. на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила ПНИ е наредено възстановяване на правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П. Д.-М. Г. Ш., С. Й. П., К. Й. Т., Г. С. Д. и Д. С. Д. върху новообразуван имот в м.”М.”, землището на В., кадастрален район № *, с идентификационен № *, с площ * кв.м. при граници: пл.№№ *, *, *, * и *, реална част от който имот е предмет на ревандикационния иск.
Безспорно е, че ищците/сега касатори/ са наследници по закон на починалия на 27.11.1948 год. Г. П. Д., а по реда на чл.109, ал.4 ГПК/отм./ е прието за ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ответникът владее спорната реална част от имот пл.№ * по ПНИ, така както е очертана на скицата на л.32 от делото в първоинстанционния съд.
От съдебнотехническите експертизи е установено, че изготвеният за местността ПНИ е влязъл в сила по отношение на имот № *, в който изцяло попада имот пл.№ 83 по КП от 1997 год., като съвпадащата реална част е обозначена на скицата на л.66 от делото с жълт цвят. Експертизата показва, че имот пл.№ * по КП от 1997 год. е идентичен с имот по П. с № *, по който съседи на процесния имот са имоти № *-на наследници на Д. Т. Д., № *-неидентифициран, № *-записан на наследници на Н. Я. К., № *-записан на наследници на П. К. С. и № *-неидентифициран. Вещото лице Д. Р. П. в допълнителното заключение /л.115 от делото/ е заявило, че при така определените чрез анкета собственици на имотите по плана на старите граници и липсата на гора като граница, не може да се установи идентичност на имота, признат за възстановяване с решение № 745/2000 год. с този, заявен като фондова нива с площ * дка и граници по опис-декларация: гора, Д. П. и Г. А.. Експертът е обяснил устно в заседанието на 13.02.2009 год. и че за процесната територия няма изработен стар кадастрален план и разписни листи и П. е образуван по аерофотоснимки, които са дигитализирани и са образувани границите на имотите към момента на образуване на ТКЗС.
В допълнителната техническа експертиза във въззивното производство, вещото лице В. И. А., изхождайки от преписки по възстановяване собствеността на имоти, съседни на процесния № *, както и от регистъра към помощния кадастрален план, послужил за изработка на ПНИ за м.”М.”, стига до заключение за липса на идентичност между внесения с опис-декларацията от наследниците на Г. П. имот с този, предмет на решение № 745/2000 год. с пл.№ * по П., като изводът е формиран след сравняване границите на описаните в опис-декларациите към заявленията за съседните на процесния имоти.
Като е възприел изводите на техническите експертизи относно липсата на идентичност на възстановения със земеделската реституция имот, с имота, внесен в ТКЗС, въззивният съд е постановил решението при наличие и на основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.последно ГПК-необоснованост на съдебния акт. Доколкото по делото не е било установено, че при идентифициране на старите реални граници на имота са допуснати нарушения на административната процедура или грешки при определяне на границите, следва да се приеме, че възражението на ответната страна за липса на идентичност между имота, внесен в ТКЗС и възстановения с реституцията по ЗСПЗЗ имот е неоснователно.
Предвид на изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено друго за уважаване на предявения ревандикационен иск, като ищците бъдат признати за собственици на имот пл.№ * с площ * кв.м. по ПНИ на СО”М.”, землище „В.”, [община], с граници: имоти №№ *, *, *, *, * и *, представляващ част от новообразуван имот с нов идентификационен № *, както е очертан в жълт цвят на скицата на л.66 от гр.дело № 7837/2007 год. на В., 21-ви състав, която да се счита неразделна част от решението, а ответникът бъде осъден да им предаде владението върху гореописания имот.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по делото в размер на 944,60 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 735 от 04.06.2010 год. по в.гр.дело № 735/2009 год. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС, Х. Т. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.Вл.В.”, [жилищен адрес] да предаде на М. Г. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Г. С. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.41, К. Й. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] С. М. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на Д. С. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], владението на собствения им недвижим имот пл.№ * с площ от * кв.м. по ПНИ на СО”М.”, землище на „В.”, [община], с граници: имоти №№ *, *, *, *, * и *, представляващ част от новообразуван имот с нов идентификационен № *, както е очертан в жълт цвят на скицата към заключението на вещото лице на л.66 от гр.дело № 7837/2007 год. на Варненския районен съд, 21-ви състав, която да се счита неразделна част от настоящото решение.
Осъжда Х. Т. Т., с посочен адрес, да заплати на М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д., с посочени адреси сумата 944,60 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ |