2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 46 гр. София, 20.01.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4888 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. И. С. и Н. Х. Т. (ЕГН [ЕГН]) срещу определение № 2921/16.08.2016 г., постановено по частно гр. дело № 2714/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено протоколно определение от 21.03.2016 г. по гр. дело № 18476/2014 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е прекратено производството по същото първоинстанцинно гр. дело, образувано по искове на двамата жалбоподатели. Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Ответникът Х. Н. Т. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Ответницата Р. Н. Т. не е подала отговор на жалбата. Обстоятелствата по делото са следните: Пред първоинстанционния съд жалбоподателите-ищци са предявили срещу ответниците установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 6, ведно с принадлежащите му избено помещение № 14, таванско помещение № 6 и 1.881 % идеални части от общите части на сградата и правото на стоеж върху държавна земя (по-натам – процесния имот), както следва: 1) положителни установителни искове, че двамата касатори-ищци са собственици на процесния имот, евентуално – само Н. Т. – на ½ идеална част от него, на следните основания: а) по силата на договор за продажба, сключен от тях с Н. П. Н. и Р. К. Н., обективиран в нотариален акт № 151/22.12.2010 г.; б) евентуално – по давност – чрез 5-годишно добросъвестно владение, евентуално – чрез 10-годишно владение, присъединявайки това на праводателите им по договора; 2) отрицателни установителни искове, че двамата ответници не са собственици на процесния имот, евентуално – на ½ идеална част от него. С протоколното определение от 21.03.2016 г. СГС е прекратил производството на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, като е приел, че е налице влязло в сила решение, с което е допусната съдебна делба на процесния имот между същите страни, чиято сила на пресъдено нещо следва да зачете и не следва да пререшава спора. Страните по делото са представили писмени доказателства за следните релевантни обстоятелства: С влязло в сила решение от 25.05.1992 г. по гр. дело № 2890/1989 г. на III-ти районен съд – [населено място] (III-ти СРС) е допусната съдебна делба на процесния имот между: Н. Х. Т. (ЕГН [ЕГН] – съименник на жалбоподателя-ищец с ЕГН [ЕГН]), ответниците Х. Т. и Р. Т. и жалбоподателката-ищца Ц. С.. С влязло в сила решение от 30.06.1993 г. на III-ти СРС по същото дело, на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.) процесният имот е поставен в дял на жалбоподателката-ищца Ц. С. и тя е осъдена да заплати парични уравнения на дяловете на останалите трима съделители. Това влязло в сила решение е обезсилено на основание чл. 288, ал. 8 от ГПК (отм.) с влязло в сила решение от 24.04.1995 г. на СРС по същото дело. Междувременно, с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 82/07.12.1994 г., жалбоподателката-ищца Ц. С. е продала процесния имот на Н. П. Н.. С решение № 543/24.08.2009 г. по гр. дело № 2877/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е оставено в сила решение № 46/27.02.2008 г. по гр. дело № 1352/2006 г. на САС, а с последното, като е оставено в сила решение от 30.03.2006 г. по гр. дело № 942/2001 г. на СГС, са отхвърлени, предявените от Н. Т. (ЕГН [ЕГН]) и ответниците Х. Т. и Р. Т. срещу жалбоподателката-ищца Ц. С., Н. П. Н. и съпругата му Р. К. Н., искове по чл. 26 и чл. 135 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради симулация и евентуално – за относително недействителен на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 82/07.12.1994 г. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 151/22.12.2010 г., Н. П. Н. и Р. К. Н. са продали процесния имот на жалбоподателите-ищци Ц. С. и Н. Т. (ЕГН [ЕГН]). С решение от 20.03.1998 г. по гр. дело № 2890/1989 г. на СРС, на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.) процесният имот е поставен в дял на ответника Х. Т. и той е осъден да заплати парични уравнения на дяловете на останалите трима съделители. Това решение не е влязло в сила, а е обезсилено по реда на въззивното обжалване с решение от 17.05.1999 г. по гр. дело № 544/1999 г. на СГС, като делото е върнато на СРС за приключване на делбеното производство. С решение от 20.11.2015 г. по възз. гр. дело № 2134/2014 г. на СГС, като е оставено в сила решение № II-57-17/05.11.2012 г. по гр. дело № 957/2000 г. на СРС, процесният имот е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 7, изр. 2 от ГПК (отм.). Съделителят по това дело Н. Т. (ЕГН [ЕГН]) е починал на 06.11.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон ответниците Х. Т. и Р. Т.. При тези обстоятелства по делото, в мотивите към обжалваното въззивно определение САС е приел, че съгласно трайно установената и безпротиворечива съдебна практика, установителен иск за собственост е недопустим, ако е влязло в сила решение за допускане на делба между същите страни за същия имот. С оглед това, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че страните по настоящото производство са страни и във висящото производство за съдебна делба на същия имот, като е приел, че жалбоподателят-ищец Н. Т. (ЕГН [ЕГН]) се легитимира като частен правоприемник, придобил имота по време на висящото делбено производство (в тази връзка е посочена т. 3 от тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС), по което със силата на пресъдено нещо са установени правата на страните върху същия имот. В частната касационна жалба и в изложението към нея, като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, се съдържат множество формулировки на материалноправни и процесуалноправни въпроси, като жалбоподателите-ищци изтъкват, че те съвпадат със следните два въпроса, по които с определение № 276/04.05.2016 г. по гр. дело № 1482/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС е допуснато касационното обжалване на посоченото по-горе решение от 20.11.2015 г. по възз. гр. дело № 2134/2014 г. на СГС, с което процесният имот е изнесен на публична продан, а именно: ако към решението за обезсилване на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., в редакциите на текста до ЗИДГПК с ДВ бр. 64/1999 г.) съделителят, комуто неподеляемото жилище е било възложено с влязло в сила решение по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), го е продал на трето лице: 1) обезсилването на решението за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) засяга ли вещноправния ефект на договора с третото лице и 2) какво е следващото развитие на делбеното производство. В отговора на частната касационна жалба, също се изтъква, че тези правни въпроси са от значение по настоящото дело. Настоящият съдебен състав също намира, че цитираните два правни въпроса са от обуславящо значение за правните изводи на САС в обжалваното въззивно определение. С решение № 186/09.12.2016 г. по същото гр. дело № 1482/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС е отменено решението от 20.11.2015 г. по възз. гр. дело № 2134/2014 г. на СГС, с което процесният имот е изнесен на публична продан, и делото е върнато за ново разглеждане от СГС. В решението си съставът на ВКС, който го е постановил, е дал следните отговори на двата правни въпроса: 1) По материалноправния въпрос: Ако към момента, в който е влязло в сила решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., в редакцията на текста до ЗИДГПК с ДВ бр. 64/ 1999 г. ) съделителят, комуто неподеляемото жилище е било възложено, го е продал на трето лице, обезсилването на решението за възлагане не засяга вещно-транслативния ефект на договора. Третото лице не придобива права, ако договорът е сключен при основание за нищожност; вещните права на третото лице по договора отпадат и при влязло в сила конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД. В тази връзка съставът на ВКС се е позовал на т. 6, б. „д“ от ППВС № 7/ 28.11.1973 г., като е приел, че този тълкувателен акт е със запазено, задължително за съдилищата, действие за онези решения за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), които са постановени до 19.07.1999 г., когато е въведен режимът за обезсилване по право, тъй като до посочената дата тези решения легитимират съделителя, комуто неподеляемото жилище е възложено, като негов собственик, и тъй като към тази дата законодателят не предвижда изрично вписване на исковата молба по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., в обсъжданата редакция), като актовете, които подлежат на вписване, са посочени в закона и е недопустимо разширяването на техния кръг по аналогия от закона. 2) По процесуалноправния въпрос: Делбеното производство се възобновява с решението за обезсилване на решението по възлагане и в хипотезата, в която съделителят е продал неподеляемото жилище до влизане в сила на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., в редакцията до ЗИДГПК с ДВ бр. 64/ 1999 г.). Производството приключва с решение, с което делбеният съд осъжда съделителят, извършил разпореждането, да заплати стойностно уравнение на дяловете на останалите съделители на база на действителната (пазарната) стойност на имота, определена към момента на възобновеното производство. В тази връзка съставът на ВКС е изложил следните съображения: Разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., в редакцията до ЗИДГПК с ДВ бр. 64/ 1999 г.) предвижда самостоятелно исково производство за обезсилване на решението по възлагане на неподеляемото жилище, което не е продължение (стадий) от делбеното производство. В периода на висящност на производството по молбата за обезсилване делбеното производство е приключило, а третото лице не следва да се квалифицира като приемник в правото на съдебна делба. Правото на обезсилване на решението по възлагане, което се осъществява в производството по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) е различно, а чл. 121 ГПК (отм.) не може да намери приложение. Следователно конститутивното действие на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., в обсъжданата редакция) не поражда действие за приобретателя на имота. Законът също така не предвижда договорът, сключен с третото лице, да има действие за съделителите, на които имотът не е възложен със съдебното решение по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.). За тези съделители той е res inter alios acta (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Следователно фактът по сключването на договора е неотносим за правото на обезсилване на решението за възлагане, което е предвидено в чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., в обсъжданата редакция). Установяването на този факт не изключва съществуването на съдебно упражненото право на обезсилване на решението по възлагане. Следователно конститутивното действие на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм., в обсъжданата редакция), се изчерпва с възстановяване на производството по съдебна делба, но делбеното производство е недопустимо да приключи чрез някои от способите за извършване на делбата, предвидени в ГПК (отм). Това е така, защото извършеният разпоредителен акт легитимира приобретателя като собственик на неподеляемото жилище, доколкото той е придобил абсолютното вещно право от неговия титуляр. От друга страна, договорът с третото лице не представлява и предвидена от закона процесуална пречка за иска за делба. Във възобновеното делбено производство въззивният съд е длъжен да отчете връзката между материално право и граждански процес и да проведе принципа на забрана за неоснователно обогатяване, който е основен в обективното ни материално право и законодателят го провежда последователно (аргумент от чл. 59 ЗЗД). Притезанието на дял в съсобствеността с титуляри съделителите, на които неподеляемото жилище не е било възлагано, се трансформира в парично притезание за стойностно уравнение на този дял. Длъжник по него е съделителят, извършил разпореждането с имота преди решението по възлагане да бъде обезсилено. Производството по съдебна делба следва да завърши с осъдително решение. Настоящият съдебен състав споделя така възприетото разрешение на двата правни въпроса. Касационното обжалване по настоящото частно гр. производство следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като в противоречие с това разрешение, въззивният съд е приел, че при установените по делото обстоятелства, правата на страните върху процесния имот са вече установени със силата на пресъдено нещо във висящото производство за съдебна делба, както и че жалбоподателят-ищец Н. Т. (ЕГН [ЕГН]) се легитимира като частен правоприемник, който е придобил имота по време на това висящо производство. Тези изводи на въззивния съд са и неправилни – приети в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновани, което е довело до неправилност и на крайния му извод за недопустимост на първоинстанционното производство, образувано по установителните искове на жалбоподателите за правото на собственост върху процесния имот. Действително, със силата на пресъдено нещо на решението от 25.05.1992 г., с което е допусната делбата на процесния имот, са установени вещните права върху него на жалбоподателката-ищца Ц. С. и ответниците Х. Т. и Р. Т., които са съделители по това делбено дело, като последните двама са и наследници по закон на починалия впоследствие съделител Н. Т. (ЕГН [ЕГН]). Съгласно възприетото по-горе разрешение обаче, влязлото в сила решение от 30.06.1993 г., с което процесният имот е поставен в дял на жалбоподателката-ищца Ц. С., е легитимирало същата като собственик към датата на сключването на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 82/07.12.1994 г., а вещно-транслативният ефект на този договор не е бил засегнат от последващото влязло в сила конститутивно решение от 24.04.1995 г., с което е обезсилено възлагателното решение; като също с влезли в сила решения са били отхвърлени и исковете по чл. 26 и чл. 135 от ЗЗД за недействителност на този договор. Също съгласно възприетото по-горе разрешение, възобновеното, вследствие на това обезсилване, делбено производство вече няма за предмет ликвидирането на съсобствеността върху процесния имот, респ. – няма за предмет вещни права върху него, а единствено облигационните претенции между съделителите на плоскостта на неоснователното обогатяване по повод разпореждането с имота. При това положение, всички обстоятелства, на които жалбоподателите-ищци основават предявените по делото установителни искове за собственост – договорът за продажба от 22.12.2010 г., респ. – предхождащият го такъв от 07.12.1994 г., както и давностното владение след 22.12.2010 г., са все обстоятелства, настъпили след влезлите в сила решения от 25.05.1992 г. и от 30.06.1993 г. по допускането и извършването на съдебната делба, поради което не са обхванати и не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на първото от тези решения, а конститутивното решение от 24.04.1995 г. за обезсилването на второто от тях, както вече беше изяснено, също няма действие по отношение на така твърдяните от жалбоподателите-ищци, факти, представляващи основания на исковете им. При това положение, нито силата на пресъдено нещо на решението по допускането на съдебната делбата, нито висящността на производството по нея, имащо за предмет само облигационни претенции, са процесуални пречки за воденето на предявените установителни искове – по отношение на страните, които са и страни в това делбено производство – жалбоподателката-ищца Ц. С. и ответниците Х. Т. и Р. Т., нито пък жалбоподателят-ищец Н. Т. (ЕГН [ЕГН]) е частен правоприемник, който да е придобил имота по време на това висящо производство – в смисъла, изяснен в т. 3 от тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, на която въззивният съд необосновано се е позовал. По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, потвърждаващо преграждащото производството по делото първоинстанционно определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на предявените установителни искове за собственост. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2921/16.08.2016 г., постановено по частно гр. дело № 2714/2016 г. на С. апелативен съд; ОТМЕНЯ същото определение № 2921/16.08.2016 г., постановено по частно гр. дело № 2714/2016 г. на С. апелативен съд, с което е потвърдено протоколното определение от 21.03.2016 г. по гр. дело № 18476/2014 г. на С. градски съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанцинно гражданско дело; ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.