Р Е Ш Е Н И Е N 65 София, 15.04.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети март....................................... две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря......................................….….................................................... в присъствието на прокурора .............……........................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 1254/2012 година. Производство по чл.290 ГПК. [фирма], София, чрез пълномощника адв. А. Д. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение № 4348 от 18.06.2012 г. по гр.д. N 6888/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.05.2011 г. по гр.д. № 34374/2010 г. на районен съд – София, 54 състав и вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на А. М. А. от София срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 2306 от 30.09.2011 г. на управителя и прокуриста на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на длъжността “главен комисионер” в Централен склад – [населено място] и за заплащане на обезщетение в размер на 5544, 12 лв. /след направена компенсация с насрещни вземания на работодателя/, ведно със законната лихва и разноските по делото - искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. В касационната жалба и с писмени бележки са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът А. М. А. от София, чрез пълномощника си адв. Т. В. от АК-София, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Депозира и писмени бележки. Счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да се потвърди въззивното решение. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на обжалването Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 499 от 19.04.2012 г. като е приел, че следва да отговори на следните въпроси, които имат значение за правилното решаване на делото: 1. Има ли задължение въззивният съд да извърши нов доклад по делото, респективно да даде нови указания на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои от твърдените от страните факти те не сочат доказателства, при положение, че въззивният съд не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд? 2. Може ли въззивният съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение и да го отмени въз основа на пороци, непосочени във въззивната жалба? 3. Какви са границите, в които следва да се установява сходство или липса на сходство на длъжностите, измежду които работодателят има задължение да извърши подбор по чл.329 КТ? След постановяването на тълкувателно дело № 1/2013 г. ОСГТК следва да се дадат отговори на процесуалните въпроси, които съответстват на приетото в неговите т.т. 1 и 2. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото въззивният съд не следи служебно. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълното или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. По отношение пределите на въззивната проверка се прие, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Този извод е обоснован с разпоредбата на чл.5 ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато трябва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Материалноправният въпрос не търпи еднозначен отговор, защото границите на подбора във всеки случай е различна и зависи от конкретните данни по делото. Проверката за законосъобразното му упражняване зависи от въведените в исковата молба оплаквания. С ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК бяха дадени подробни указания относно изискванията за законосъобразно извършване на подбора и границите на съдебния контрол при неговата проверка. В мотивите му е посочено, че при задължителност на подбора работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работа или в по-широк кръг, чрез включване и на работници или служители, заемащи близки или сходни длъжности. По съществото на спора. Въззивният съд е постановил решение, с което е отменил първоинстанционното такова и вместо него се е произнесъл по съществото на спора, като е уважил исковете на А. М. А. от София срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 2306 от 30.09.2011 г. на управителя и прокуриста на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на длъжността “главен комисионер” в Централен склад – [населено място] и за заплащане на обезщетение в размер на 5544, 12 лв. /след прихващане с насрещни вземания на работодателя/, ведно със законната лихва и разноските по делото. За да стигне до този резултат въззивният съд е приел, че намаляването на щатните длъжности, което е послужило като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на заеманата от ищеца длъжност „главен комисионер” и фактическото им премахване, без да е извършен подбор между лицата със сходни длъжности /всички посочени като административен персонал в дружеството/, води до извода за незаконност на уволнението. С влизането в сила на длъжностното разписание от 01.10.2011 г. са посочени щатните длъжности и е намален числения състав, като липсва заеманата от ищеца длъжност, но при липса на длъжностни характеристики за целия административен персонал следва да се приеме, че не е доказано реалното им премахване. От приложените писмени доказателства се установява, че не е извършен подбор между служителите след намаляване числеността на персонала в щатното разписание, поради което заповедта за уволнение е незаконна и следва да се отмени. Решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, които са от съществено значение за изхода на делото. В исковата си молба А. М. А. е обосновал незаконността на уволнението с липсата на действително/реално съкращаване на заеманата длъжност „главен комисионер”. Посочил е, че на тази длъжност са работили трима човека, като той и още един работник са били уволнени, а третият е продължил да изпълнява същата работа, макар и преназначен на длъжността „складов работник”, т.е. поддържал е оплакване, че трудовите функции не са прекратени, а са преминали към друга длъжност с различно наименование. Така е изготвен доклада по делото и са удовлетворени исканията на ищеца за представяне на длъжностните характеристики за двете длъжности /„главен комисионер” и „складов работник”/, което е изпълнено от ответника по делото. На тази основа е постановено и първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени. Пред въззивния съд е направена констатация по трудовата книжка на ищеца, че няма отбелязвания да е започнал работа по трудово правоотношение. Други обстоятелства, съответно доказателства не са въведени в предмета на спора, а и това е недопустимо по силата на чл.266, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е отклонил от предмета на разглеждане, като е обосновал изводите си за незаконност на уволнението с основание, което не е поддържано в производството /р. по чл.290 ГПК № 503/05.01.2012 г. по гр.д. № 77/2011 г., ІV г.о./. Действително съдът прилага служебно императивни материалноправни норми, но само ако те са относими към основанието на иска, в случая за незаконност на уволнение поради липса на реално съкращаване на щата. Съдът не може да обоснове извод за незаконност на уволнение поради липса на доказателства за обстоятелства, които са извън предмета на делото, съответно за които не е необходимо и не са събирани доказателства. Същевременно съдът не е изложил съображения за правилността на решението на основанието, което е въведено в производството и по което се е произнесъл районния съд. Тъй като в случая не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия Върховният касационен съд ще се произнесе по съществото на спора по силата на правомощията, дадени му с разпоредбата на чл.293 ГПК. Наличието на реално съкращаване на щата не буди съмнение в производството с оглед обосновката на това твърдение, дадена от ищеца в исковата молба и събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че съкращаване на щата има както при премахване на някоя трудова функция, така и при запазването й с прехвърляне на работата на друга длъжност, или при разпределението й между други длъжности, с цел оптимизиране на трудовия процес. Съвместяването на трудовите функции е една от целите на съкращението /р. по чл.290 ГПК № 498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г., ІV г.о.; № 184/02.06.2011 г. по гр.д. № 803/2010 г., ІV г.о.; № 17/31.01.2013 г. по гр.д. № 1168/12 г., ІV г.о. и др./. От данните по делото се установява, че длъжността „складов работник” е различна както по естество на изпълняваната работа, така и по образователни и квалификационни изисквания от длъжността „главен комисионер”, заемана от ищеца, и двете щатни бройки на която са премахнати поради съкращаване на щата. Изложеното налага след отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд да отхвърли исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. При този изход на делото ищецът ще заплати разноските за всички съдебни инстанции съобразно данните за направата им. По изложените съображени и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 4348 от 18.06.2012 г. по гр.д. N 6888/2012 г. на Софийски градски съд в уважената част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на А. М. А. от София срещу [фирма], София, за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 2306 от 30.09.2011 г. на управителя и прокуриста на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, за възстановяване на длъжността “главен комисионер” в Централен склад – [населено място] и за заплащане на обезщетение в размер на 5544, 12 лв./след прихващане/, ведно със законната лихва и разноските по делото - искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. ОСЪЖДА А. М. А. от София да заплати на [фирма], София, направените разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1740, 88 лева /хиляда осемстотин и четиридесет лева и 88 ст./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.