Р Е Ш Е Н И Е № 253 С., 14.12.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 30 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Геновева Николаева при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1892/2016 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 2148 от 25.03.2016г. на Н. П. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 5 от 26.02.2014г. по гр. дело № 4544/2013г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, с което е отменено въззивно решение № 19 от 01.02.2013г. по в.гр.дело № 176/2011г. на Ловешки окръжен съд, поправено за допусната в него фактическа грешка с решение № 30 от 15.02.2013г. и вместо него е признато за установено по предявения от Х. Ц. Кметски, Й. Ц. П., С. В. Ш., И. В. П., М. И. Д., Ц. М. Д. и П. М. Х. срещу И. К. Ц., Ц. К. Ч., Ц. М. С., Т. М. П., В. Я. Я., В. И. Д., Е. Н. Х., Ц. Н. Д., В. Ц. С. и Н. П. С. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З., че към момента на одобрение на К. карта на [населено място], м. „Д.”, със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007г. на Изпълнителния директор на А., всички горепосочени наследници на Ц. М. Д., починал на 12.06.1958г., са били собственици на следния недвижим имот: овощна градина от 5 412 кв. м, осма категория, находяща се в землището на [населено място], махала „Дрянка”, при посочени граници по кадастрална карта, който имот е означен с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 219, 500, 14, 14, 16, 17, 18, 19, 441, 468, 896, 895, 26, 20, 21, 22, 24, 23 на скица към допълнително заключение на вещото лице В. П., която се намира на лист 390 от гр. дело № 81/2010г. на Троянски районен съд и представлява неразделна част от настоящето решение, както и че е налице грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007г. на Изпълнителния директор на А., изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен и отразяването му като част от няколко други поземлени имоти. В молбата за отмяна се твърди, че е възникнало ново обстоятелство документирано с Решение № 19563 от 27.01.2016г. на ОСЗ [населено място], с което е отменено предходно решение на Поземлената комисия с дата на издаване 04.10.2007г. Доказателството не се намира в кориците на делото и невключването му в доказателствения материал, според молителката, не се дължи на процесуално нарушение на съда, или на процесуална небрежност на страната, но ако това ново доказателство се е намирало по делото, индивидуализацията на спорния имот би била друга и би се установило, че се касае за „овощна градина”, която е възстановена по земеделската реституция и не би се стигнало до подмяна на спорния обект. Следват обяснения, че общият наследодател на страните е притежавал в махала „Д.” няколко имота в размер на около 5.500 дка, от които само един е имал селищен характер, тъй като е представлявал част от единствения жилищен имот на общия наследодател - двор на стара къща с плевня и навеси, построени преди повече от 100 години и съдът, като е уважил иска по отношение на този селищен имот и „овощната градина”, който не е бил предмет на земеделска реституция е „смесил имотите”, вместо да разгледа иска по отношение на имота, чието право на собственост е възстановено на всички наследници на общия наследодател, със сега представеното решение на поземлената комисия № 19563 от 27.01.2016г., с което е отменено предходно решение на комисията от 04.10.2007г. Ответникът С. В. Ш., чрез пълномощник адв. В. А. Л. адвокатска колегия в писмен отговор поддържа, че представеното писмено доказателство е новосъздадено, не е съществувало по време на разглеждане на делото до приключване на устните състезания и не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Прави искане за присъждане на съдебни разноски. Ответниците Ц. М. Д. и М. И. Д. чрез пълномощник адв. С. С. Л. адвокатска колегия в писмен отговор оспорват молбата за отмяна. Излагат съображения за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като представеното решение на ОСЗ [населено място] е издадено в изпълнение и на основание решение № 47/16.02.2015г. по гр. дело № 357/2007г. на Троянския РС за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по същото дело, което е било предмет на разглеждане, като ново писмено доказателство по друго проведено производство за отмяна на същата молителка по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, приключило с отхвърляне на молбата - решение по гр. дело № 2669/2015г. на ВКС, четвърто г. о., представено към писмения отговор. Правят искане за присъждане на съдебни разноски. Ответниците Х. Ц. Кметски, Й. Ц. П., Х. М. Х., М. Х. М., И. В. П., В. Ц. С., В. И. Д., Е. Н. Х., Ц. Н. Д., И. К. Ц., Ц. К. Ч., Ц. М. С., Т. М. П., В. Я. Я. и Я. Й. Я. не са взели становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо, писмените доказателства да притежават характеристиката на новооткрити доказателства - да удостоверяват факти, които спрямо спорното правоотношение имат значението на юридически или доказателствени факти, да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги представи, поради обективна невъзможност, въпреки положена грижа за добро водене на делото и да са от съществено значение за делото в смисъл, че ако са били известни на решаващия съд би се променил извода му за основателност на иска. Молителката се позовава на решение № 19563 от 27.01.2016г. на ОСЗ, с което в изпълнение на решение № 47 от 16.02.2015г. по гр. дело № 357/2007г. на Троянски районен съд и на основание чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено право на собственост на наследниците на Ц. М. Д. в съществуващи (възстановими) стари граници върху „овощна градина от 5.500 дка, осма категория, находяща се в землището на [населено място], местността „Д.”, при граници: В. Б., Х. М., В. И., Ц. М. и път”. Представеното писмено доказателство не носи характеристиките на ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Решението от 27.01.2016г. на ОСЗ е издадено в изпълнение на решение № 47 от 16.02.2015г. по гр. дело №№ 357/2007г. на Троянски районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 319 от 26.06.2007., постановено по същото дело, с което в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато право на Й. П. и П. Х. (част от ищците по иска по чл. 53, ал. 2 З.) да поискат след изтичането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ възстановяване на собствеността върху „овощна градина и ливада от 5 500 дка в местността „Д.” землището на [населено място], останало в наследство от Ц. М. Д. починал на 12.06.1958г., при граници по решението за поправка: В. Б., Х. М., В. И., Ц. М. и път”, така както са били посочени в молбата за поправка подадена от молителката С., като пълномощник на нейната майка. Съдебното решение е постановено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Решението на ОСЗ възпроизвежда съдебното решение и съставлява новосъздадено писмено доказателство, което материализира обстоятелства, възникнали едновременно с тяхното издаване. Решението не удостоверява обстоятелства, които са съществували при предявяването на иска и разглеждане на делото до приключване на устните състезания, нито удостоверява обстоятелство, което е било известно и твърдяно от страната пред съда, но не е могло да бъде удостоверено с писмен документ по обективни причини. Представеното решение не е от значение за делото. Предмет на иска по чл. 53, ал. 2 З. е бил недвижим имот, който не е внасян в ТКЗС от общия наследодател Ц. М. Д.. В представената опис - декларация за притежаваните от него полските имоти, подлежащи на групиране в кооперативните блокове на ТКЗС е констатирано, че няма описан имот овощна градина с площ 5.500 дка в махала Д. на [населено място], извод потвърден от извършения оглед на място, разпитаните по делото свидетели и от изслушана съдебно - техническа експертиза. Имотът е бил част от единствения жилищен имот на наследодателя - двор на старта къща с плевня и навеси, построени преди повече от 100 години. По делото не е имало спор между страните, че имотът в границите посочени от свидетелите при извършения оглед на място, е бил собственост на общия наследодател на страните, не е имало и твърдения, че общият наследодател е притежавал друг имот в същата местност, при различни граници (съседи) от процесния имот, който да е подлежал на земеделска реституция. В този смисъл твърденията в молбата за отмяна за извършена подмяна в предмета на спора и „смесване” между имота със селищен характер с този подлежащ на земеделска реституция, предмет на представеното решение от 27.01.2016г. на ОСЗ, чрез което молителката обосновава значението на представеното писмено доказателство, като съществено за изхода на делото, не се оправдават от фактическа и правна страна. В мотивите си съдът изрично е посочил, че за иска по чл. 53, ал. 2 З. без правно значение е дали ищците са доказали правото си на собственост на основание влязъл в сила административен акт по ЗСПЗЗ (съдът не се е позовал на решението на поземлената комисия от 04.10.2007г., отменено със сега представеното решение), щом са доказали другото посочено от тях придобивно основание - наследяване от бившия собственик на имота - след смъртта на общия наследодател между наследниците не е имало делба, имотът не е бил отчуждаван и придобит от трети лица. Това е дало основание на съда да приеме, че всички наследници на Ц. Д. следва да бъдат признати за собственици на имота по наследствено правоприемство към датата на одобряването на кадастралната карта на [населено място] - 20.04.2007г. Имотът не е бил заснет и нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, поради съществуващ спор за собственост, което е обусловило правния интерес от предявяването на иска за отстраняване на грешка в кадастралната карта с предметният обхват - установяването на спорното право на собственост и на неточното отразяване на обема на това право. Сега представеното решение с посочените граници на имота не е съществувало при разглеждане на делото до приключване на устните състезания, не е имало и твърдения за съществуването на такъв имот при тези граници от страна на молителката, поради което не се касае нито до новооткрито писмено доказателство, нито до доказателства от съществено значение за делото, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна на предявеното отменително основание следва да се остави без уважение. При този изход на делото, молителката ще следва да заплати на С. В. Ш. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК и на Ц. М. Д. и М. И. Д. съдебни разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата Н. П. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 5 от 26.02.2014г. по гр. дело № 4544/2013г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение. ОСЪЖДА Н. П. С. да заплати на С. В. Ш. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение и на Ц. М. Д. и М. И. Д. съдебни разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ