Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 01.04.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Р. П., изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1035 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1374 от 06.10.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение от 24.02.2009 година по гр.д. № 4051/2007 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от В. Р. В. от[населено място] против [фирма],[населено място] за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № РД-22-4 от 27.10.2005 г. и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 437,50 лева. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ относно необходимостта обясненията от работника да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че уволнението е било извършено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, тъй като обясненията на уволнения работник не са взети в рамките на започнало дисциплинарно производство за извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина. В противоречие с това становище, в решение № 205 от 08.04.2004 г. по гр.д. № 1235/2002 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е прието, че чл. 193 КТ, въвеждащ задължение за приемане на обяснения от работника преди налагане на дисциплинарно наказание, не предвижда провеждане на „дисциплинарно производство” като регламентирана в закона процедура. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 747 от 18.02.2011 г. по гр.д. № 735/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав, каквото дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, той не е длъжен да уведоми работника за “висящото дисциплинарно производство”, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В обжалваното въззивното решение на Софийски градски съд е прието, че трудовото правоотношение между ищеца В. Р. В., изпълняващ длъжността “продавач консултант” в бензиностанция № 4101 на [фирма] в[населено място] е било прекратено от работодателя със заповед за дисциплинарно уволнение № РД-22-4 от 27.10.2005 г. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че по време на нощна смяна на 01.10.2005 г. срещу 02.10.2005 г. служителят не е положил дължимата грижа за опазване и съхранение на имуществото на работодателя, в резултат на което е допуснал неизвестно лице да отнеме намиращи се в търговската част на обекта стоки на стойност 988,14 лева. На 02.10.2005 г. работодателят е изискал от работника да даде обяснения за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в липса на масла съгласно констативен протокол № 87 от 02.10.2005 г. Същия ден ищецът е дал обяснения относно извършената през нощта кражба на масла от обекта. Прието е, че не е установено дали работникът е бил запознат с отразеното в протокол № 87 от 02.10.2005 г., както и че дадените обяснения са поискани по повод дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание с процесната заповед, поради което уволнението е извършено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона и поради това, че в длъжностната характеристика на служителя липсва задължение по охрана на обекта, поради което не е налице нарушение по чл. 187, т.9 КТ. Независимо от това, прието е и че текста на чл. 187, т.9 КТ има предвид само увреждащи имуществото на работодателя действия, извършени лично от работника; че за ищеца е било невъзможно да пази цялото имущество на работодателя, а дори и да е допуснато нарушение, то същото не е от естество, което да влече налагането на най-тежко наказание. В касационната жалба против въззивно решение на Софийски градски съд, постъпила от [фирма] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 193, ал. 1 КТ и в нарушение на чл. 188 ГПК (отм.) не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, формирайки неправилни изводи за незоконност на дисциплинарното уволнение. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 193, ал.1 КТ за основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 193 КТ, неправилни са изводите на въззивния съд, че работникът е следвало да бъде запознат предварително с протокола за констатираните липси, както и че обясненията му е следвало да бъдат поискани в рамките на дисциплинарна процедура. Работодателят е поискал обяснения за обстоятелствата, при които е допусната липсата на масла, с което нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника начин, а обясненията са дадени именно във връзка с допуснатото нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание – неполагане на дължимата грижа за опазване и съхранение на имуществото на работодателя. Основателно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) при преценка на доказателствата, касаещи извършването на дисциплинарното нарушение. Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля И. Г., от които се установява, че по време на дежурството на ищеца В. Р. В. е било осигурено осветление и видимост от работното му място, изключващи възможността да не бъде забелязано лице, извършващо кражби от стилажите пред обекта; че липсващите стоки са били разположени на четири стелажа; че пренасянето им от района на бензиностанцията до паркиран в близост автомобил би отнело поне 20 минути, тъй като не е могло да бъде извършено с еднократно действие, поради броя на опаковките и тежестта им – вкл. до 4 литра, а доближаването на автомобил до стелажите, без да бъде забелязан от дежурния служител е изключено. Така установените факти, съпоставени с констатациите за липсващи масла на стойност 988,14 лева, сочат за недостоверност на дадените от уволнения служител обяснения, съгласно които, когато е забелязал непознато лице в близост до колоната за зареждане, излязъл е навън от помещението, а лицето е побягнало, е констатирал липсващите от стелажите масла. Установените факти сочат, че служителят се е отклонил от задължението си да следи за повереното му имущество за продължително време, което е дало възможност да бъде отнето имущество на работодателя; че не е изпълнил задължението си по чл. 126, т.8 КТ да пази грижливо всяко имущество на работодателя, което е в досег с изпълнение на възложената му работа, с което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 187, т.9 КТ. Неправилен е и формираният в решението извод, че допуснатото дисциплинарно нарушение не е от естество, което да влече налагането на най-тежко наказание. Съдът не е съобразил тежестта на нарушението – отклоняване от задължението да проявява дължимата грижа за опазване на имуществото на работодателя, което му е било изцяло поверено по време на дежурство, както и данните за предходни дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, сочещи за трайно установеното отношение на служителя към трудовата дисциплина. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск за отмяна на дисциплинарното уволнение се отхвърли като неоснователен. Предвид обусловения му характер, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора – ответник по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 314 лева, в т.ч. 114 лева държавни такси, 50 лева внесен депозит за разпит на свидетел и 150 лева възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 29.05.2006г. с адвокат С. К. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 24.02.2009 година по гр.д. № 4051/2007 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от В. Р. В. от[населено място] против [фирма],[населено място] за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № РД-22-4 от 27.10.2005 г. и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 437,50 лева. ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Р. В. от[населено място], [улица], с Е. [ЕГН] против [фирма],[населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение № РД-22-4 от 27.10.2005 г. и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 437,50 лева. ОСЪЖДА В. Р. В. от[населено място], [улица] с Е. [ЕГН] да заплати на [фирма],[населено място] сумата 314 (триста и четиринадесет) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: