1 РЕШЕНИЕ № 309/13 г. - 20.02.2014 В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 742 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] чрез пълномощника му адв.Т. М. срещу решение от 28.6.2011 г на Софийски градски съд, ГК, Втори „А” въззивен състав по гр.дело № 3048/2008 г в частта, с която е оставено в сила решението на СРС, 28 състав, с което е прогласена на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 171, т.2, рег.№ 24028, дело 310/2001 г на нотариус Р. Р. № 104 от НК. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът не е взел становище по касационната жалба. Третото лице-помагач на страната на ответника „С.”-Е. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното : Касационната жалба е допустима : подадена е от легитимирано лице в срока, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 448 от 10.9.2013 г. С определение № 448 от 10.9.2013 г по гр.дело № 742/12 г Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпросите : 1/ След като в Устава не са предвидени различни правомощия на управителния съвет на АД да се разпорежда с недвижими имоти на дружеството това означава ли, че единствено Общото събраните на акционерите разполага с това правомощие, макар устава да не съдържа изрични указания за това. 2/ Липсата на такова решение на Общото събраните води ли до нищожност на разпоредителната сделка.3/ Акционерното дружество-ищец явява ли се трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК /чл.145 от ГПК отм./ което може да се позове на недостоверност на датата на Управителния съвет на акционерното дружество. Предявеният е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. На 21.12.2001 г е сключен договор за продажба, видно от който [фирма] чрез прокуриста на дружеството е прехвърлило на [фирма] правото на собственост върху недвижим имот представляващ 4000/18 176 ид.части от югоизточната част на урегулиран поземлен имот с обща площ от 18 176 кв.м в [населено място], район „П.” на [улица], съставляващ по скица УПИ X за хлебозавод 2 в кв.9 при граници : изток-зелена площ, запад-магазин, север-зелени площи, [улица]и юг-Б., обективиран в нотариален акт № 171 т.2, рег.№ 24028, нот.дело № 310/2001 г на нотариус Р. Р., рег. № 104 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие СРС, който имот е включен в капитала на дружеството на основание Протокол № 20, решение № 32 на Столичния общински съвет от 20.12.1996 г и е актуван с акт за частна общинска собственост № 0279 от 20.6.1997 г. на кмета на район П..При съставянето на акта е представен като доказателство протокол от заседание на Надзорния съвет на [фирма] от 14.12.2001 г.Цитирания протокол съдържа данни, че на посочената в него дата е проведено заседание на Надзорния съвет на [фирма], на което е взето решение за продажбата на имота, собственост на акционерното дружество и е упълномощен прокуриста му да сключи договора и подпише нотариалния акт от името на продавача за покупната цена от 72 000 лв. Съгласно представения устав на ищцовото акционерно дружество, приет на общо събрание на акционерите, състояло се на 5.11.1999 г и действащ към 2001 г, дружеството е с двустепенна система на управление и негови органи са Общото събрание на акционерите, Надзорния и Управителния съвет.Съгласно Устава Общото събрание на акционерите увеличава и намалява капитала на дружеството, решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност от закона или устава, като всички които не са от неговата компетентност са от компетентността на Надзорния или Управителния съвет.Съгласно разпоредбата на чл.25 Надзорния съвет не участва в управлението на дружеството, той го представлява само в отношенията управителния съвет.Съгласно чл.27 Акционерното дружество се управлява от управителен съвет, който извършва дейността си под контрола на Управителния съвет.Той с одобрението на Надзорния съвет може да може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Представен е протокол от 14.12.2001 г от проведено заседание на Управителния съвет на „Х.-П.”-София АД, на което е взето решение за продажба на процесния имот при цена от 72 000 лв като предлага на надзорния съвет да упълномощи прокуриста И. М. за сключи договора за продажба и подпише нотариалния акт.Протоколът е оспорен с твърдение, че датата му не е достоверна.Разпитана в с.з. на 22.2.2010 г пред въззивната инстанция свидетелката В. Б.-тогавашен член на УС на ищцовото дружество е установила, че на 14.12.2001 г действително е проведено заседание на управителния съвет на което е присъствала свидетелката и другите посочени в протокола лица.Взето е решение за продажба на спорния имот и за упълномощаване на лице, което да представлява дружеството по сделката и подпише нотариалния акт. С решение от 4.7.2008 г, постановено по гр.дело № 12294/2006 г Софийски районен съд, Гражданска колегия, 28 състав е прогласил нищожността на договора за покупко-продажба, сключен между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] на недвижим имот представляващ 4000/18 176 ид.части от югоизточната част на урегулиран поземлен имот с обща площ от 18 176 кв.м в [населено място], район „П.” на [улица], съставляващ по скица УПИ X за хлебозавод 2 в кв.9 при граници : изток-зелена площ, запад-магазин, север-зелени площи, [улица]и юг-Б., обективиран в нотариален акт № 171 т.2, рег.№ 24028, нот.дело № 310/2001 г на нотариус Р. Р., рег. Под № 104 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие СРС като е отменил нотариалния акт на основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм/. Уважен е и ревандикационния иск с предмет описания по-горе недвижим имот. С въззивното решение СГС е отменил това на първоинстанционния съд в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е уважен и е отхвърлил същия.Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД. За да постанови обжалвания резултат въззивния съд е приел, че извършената покупко-продажба на 4000/18 176 ид.части е нищожна, тъй като решението за извършването й е дадено от Надзорния съвет, а не от Общото събрание на акционерното дружество, което единствено разполага с такава компетентност съгласно чл.25 от Устава на дружеството. Приел е, че съгласно Устава, не са предоставени пълномощия на Управителния съвет да се разпорежда с имуществото на дружеството, следователно разпореждането е от компетентността единствено на Общото събрание.Приел е също, че представения в хода на делото протокол от заседание на Управителния съвет е частен документ, съставен с оглед нуждите на процеса, който няма достоверна дата-отпреди атакуваната сделка, доколкото в нотариалния акт е вписано, че е представено единствено решение на надзорния съвет, а показанията на св.Б., че този протокол е съставен на 14.12.2001 г не са кредитирани поради нейната заинтересованост като член на Управителния съвет.Приел е, че доколкото липсва съгласие на общото събрание за извършване на процесната сделка същата е извършена при липса на съгласие, поради което и на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е нищожна. По касационното основание. Отговора на първите два въпроса е следния. Нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД прогласява за нищожни договорите, сключени без съгласие. Съгласието за сключване на договор за покупко-продажба изисква насрещни волеизявления на продавача и купувача на вещта. Когато страна по договора е търговско дружество, волеизявлението е на неговия представителен орган.Решението на общото събрание за продажба на имот, собственост на акционерното дружество не е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството продавач и третото лице купувач. Това решение - за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, има правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя. Решението на ОС няма правно значение в отношенията с трети лица, страни по прехвърлителна сделка с недвижим имот, нито за валидността на сключения договор. Отговор на третия въпрос. По него съществува задължителна практика, обективирана в решение по чл.290 от ГПК № 193 от 4.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 17682010 г на Второ ГО съгласно които „трето лице” по смисъла на чл.181 от ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнал при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.Следователно касае се за тези неучаствали в съставянето на лица, които черпят права от някой от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.Другите, неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.С оглед тези разяснения се налага извода, че Акционерното дружество-ищец не може да бъде трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК по отношение на частния документ, издаден от волеобразуващия му орган.За подобен извод следва да се имат предвид особеностите на органното представителство на юридическите лица, при които органите са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява пред трети лица.Органът на юридическото лице съвпада със самото юридическо лице, волята на органа се обявява за воля на юридическото лице, а действията на органа се обявяват за негови действия.При това положение е очевидно, че органът на юридическото лице, който се отъждествява със самото юридическо лице, не може да е трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК. По основателността на касационната жалба. Дадените от въззивният съд отговори на тези въпроси са в противоречие с материалния закон и в резултат на допуснато процесуално нарушение във връзка с приложение нормата на чл.181 от ГПК. Разпоредбите на Търговския закон относно Акционерното дружество както и Устава на ищеца не предвиждат изрични правни норми, вменяващи в изключителна компетентност на Общото събрание вземането на решения за сключване на разпоредителни сделки с имущество, собственост на търговското дружество. При дружеството с ограничена отговорност е налице изричната разпоредба на чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, съгласно която Общото събрание взема решение за разпореждане с недвижим имот, собственост на дружеството, но дори в този случай решението на Общото събрание не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка, сключена от представляващия дружеството орган-управител/управители./В този смисъл Тълкувателно решение № 3/2013 г на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2013 г./На още по-силно основание това се отнася до сделка, сключена без решение на Общото събрание на акционерното дружество, тъй като ТЗ не съдържа норма като тази по чл.137 ал.1 т.7. Следователно в този случай, правомощията на прокуриста /търговския представител на дружеството/ следва да произтичат от волеобразуващия орган- в случая Управителния съвет на дружеството. По принцип прокурист е този, който управлява предприятието и може да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие. За тях той представлява търговеца. Ограничение на правата му в чл. 22, ал. 2 от ТЗ се отнасят само до правото да отчуждава и да обременява е тежести недвижими имоти на търговеца, освен ако е специално упълномощен за това. Доколкото въведените от ищеца доводи за недействителност на сделката поради липса на упълномощаване на прокуриста от страна на волеобразуващия орган могат да се ценят като твърдения за сключване на сделката от лице без представителна власт, то същите са неоснователни, тъй като по делото е установено потвърждаване на сделката чрез издаване на решение на Управителния съвет.Но дори и да не беше налице решението на УС за упълномощаване на прокуриста за извършване на конкретната разпоредителна сделка с имот, собственост на дружеството, обективирано в нарочен документ, това решението не съставлява елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба на имота, поради което изводът за нищожност на сделката на това основание е неправилен. Според виждането на въззивния съд акционерното дружество-ищец в случая е трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК.С оглед отговора на третия поставен въпрос по който е допуснато касационно обжалване изводът е незаконосъобразен и противоречи на процесуалния закон. Издател на решението на Управителния съвет е самия управителен съвет-т.е. волеобразуващия орган на ищеца, поради което той не може да се нарече трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК.Датата на решението на управителния съвет е достоверна /в този смисъл показанията на св.В. Б. /бивш член на УС на ищеца /, тъй като в случая не може да се говори дори за хипотетична заинтересованост на лицето.Напротив същото би било заинтересовано твърдейки точно обратното с цел да се освободи от евентуална отговорност за вреди от същата тази сделка. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта му по исковете за прогласяване нищожност на договора от 21.12.2001 г и отмяна на нотариалния акт № 171, т.2, рег.№ 24028, дело № 310/2001 г на основание чл. 431, ал. 2 ЗЗД и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът по касация дължи на касатора направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 177 лв, разноски сторени пред въззивния съд в размер на 701, 30 лв-държавна такса, заплатена по иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, пред въззивната инстанция.Разноски сторени пред СРС за същия иск няма сторени и такива не се присъждат. По горните съображения, Върховният касационен съд ,Първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 28.6.2011 г на Софийски градски съд, ГК, Втори „А” въззивен състав по гр.дело № 3048/2008 г в обжалваната част, с която е оставено в сила решението на СРС, 28 състав с което е прогласена на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 171, т.2, рег.№ 24028, дело 310/2001 г на нотариус Р. Р. № 104 на НК. и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 171, т.2, рег.№ 24028, дело 310/2001 г на нотариус Р. Р. № 104 на НК. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски сторени във връзка с иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД в размер на 878, 30 лв. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника „С.”-Е.” Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.