4
Р Е Ш Е Н И Е №26
гр. София, 13 април 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 49/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимата А. А. Д. срещу решение от 23.11.2015г. на Софийски Апелативен съд, НО, 8-ми състав по внохд № 620/2015година.
В жалбата се претендират касационните основания по чл. 348 ал.1, т. 1 - т.3 НПК, като се аргументира неправилна оценка и анализ на доказателствените източници по делото, в резултат на което въззивният съд е обосновал изводите си по фактите относно обективната и субективната съставомерност на деянието на базата на предположения. Като последица въззивният съд е приложил неправилно материалния закон и е наложил несправедливо наказание. Конкретни оплаквания във връзка с дадената от апелативния съд интерпретация на съдържанието на показанията на отделни свидетели се посочват в допълнение към касационната жалба. Иска се отмяна на атакуваното решение и при условията на алтернативност- оправдаване на подсъдимата или връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане поради допуснати процесуални нарушения.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа доводите, изтъкнати в касационната жалба, като поставя акцент на възражението относно липсата на субективна страна престъплението по чл. 248а, ал. 3, пр. 2 във връзка с ал. 2 от НК, за което подс. Д. е била призната за виновна и осъдена. В контекста на това уточнява, че мотивите на въззивния съдебен състав не отговарят на процесуалните изисквания, като процесуалното нарушение може да бъде отстранено чрез оправдаване на подсъдимата. Поддържа се алтернативно искането и за връщане на делото на контролираната инстанция.
Прокурорът намира касационната жалба за неоснователна, а решението- предмет на касационна проверка - за правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:
С атакуваното пред ВКС решение на САС по внохд № 620/2015г. е потвърдена присъда на СГС, НО по нохд № 3214/14г., с която подсъдимата А. Д. - П. е призната за виновна по предявеното й обвинение да е извършила престъпление по чл.248а, ал.3, пр.2 във връзка с ал.2, пр.1 НК, наложено й е наказание при условията на чл.54 НК - 1г. и 6 м. лишаване от свобода, като на осн. чл.66 НК изпълнението му било отложено с изпитателен срок от 3 (три) години. На подсъдимата е наложено и кумулативно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди ) лева.
Касационната жалба е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На първо място необходимо е да се посочи, че предвид очертаната от инстанциите фактология на деянието, включително и приетото, че подсъдимата е действала с пряк умисъл, съзнавайки, че декларира неверни данни относно това, че използва и обработва земеделски земи, които отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, искането за оправдаването й от касационната инстанция не може да бъде уважено. Известно е, че като инстанция по приложение на правото за ВКС не съществува процесуален регламент, позволяващ приемането на нови фактически положения, тъй като по този начин би се стигнало до подмяна на вътрешното убеждение на инстанциите по същество, в чиито суверенни правомощия се включват и тези по установяване на правно-значимите факти. Щом, в конкретния случай съдът е приел за доказано, че подсъдимата е действала със знанието, че представя неверни сведения и на базата на това от правна страна е заключил наличието на субективна съставомерност на деянието при форма- пряк умисъл, касационната инстанция разполага единствено с правомощие да провери законосъобразния начин на формиране на този извод, но не и да го променя по същество.
При посоченото по-горе във връзка с правомощията на касационната инстанция основателни са възраженията на защитата относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценяването на доказателствения материал, а оттам и при мотивиране на собствените му изводи досежно субективната съставомерност на престъплението по чл. 248а, ал.3 във връзка с ал. 2 НК, за което е осъдена подсъдимата Д..
Съдът е провел съдебно следствие, при което е изслушал показанията на св. Д., св. Н., обясненията на подсъдимата и е приобщил писмени доказателствени източници- договор за аренда между [фирма] и [фирма], и договор за отдаване под наем на земеделска земя от 20.12.2009г. между „Р. т.- А. Д.” и [фирма]. Съгласил се е с приетите от първия съд факти относно това, че подсъдимата като [фирма] заявила пред св. М. С. (служител в ОСЗ - [населено място] ) и св. В. И. (служител в ОЗС-с. К.) границите на парцели, предмет на обработване, по отношение на които е щяла да заяви субсидия по Схемата за единно плащане на площ, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и по Мерките за плащания за площи с природни ограничения (НП), финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Именно подсъдимата положила и подписите си под таблиците за използваните парцели към заявленията и задължителните при участие по схеми и мерки за подпомагане, базирани на декларирани площи декларации. Приел е също, че на 11.05.2010г. подсъдимата се явила пред св. И. К. (ОСЗГ-О. купел, [населено място]) и представила издадените от ОЗС-с. К. и [населено място] баня заявления за входяща регистрация, ортофотокарти, след което подала и инкриминираното заявление за подпомагане за 2010г., като подписала и придружаващите го таблица за използвани парцели и декларации за подпомагане. На базата на показанията на св. Н., св. Х. и заключението на агротехническата експертиза е прието, че заявените за подпомагане площи – 7 бр. парцели, не са били обработвани от търговеца (шест от парцелите са били необработвани, а един от тях е бил обработван от друг земеделски стопанин- св. Т. П. от [населено място]).
Така, на основата на проявената от подсъдимата изпълнителска дейност, свързана с подаване на заявлението за подпомагане и подписване на придружаващите го таблици и декларации, инстанциите по същество са приели наличието на обективните и субективните признаци на престъплението по чл.248а, ал.3 във връзка с ал.2 НК.
Обсъжданото престъпление е ситуирано в раздел ІV ”Престъпления против паричната и кредитната система” и е с обект на защита обществените отношения, свързани с пълното и правилното информиране на държавните органи, компетентни да извършват разпоредителни действия със средства от еврофондовете. Формите на изпълнително деяние и липсата на предвиден престъпен съставомерен резултат определят престъплението като такова на формално извършване – с факта на представянето на неверните сведения или с факта на „премълчаването” на сведенията, интересуващи държавните органи, за да се получат средствата от фондовете, принадлежащи на ЕС и предоставени от ЕС на българската държава, деецът реализира съответното престъпно поведение. Субективното измерение на състава се разкрива чрез конкретно обективираното от дееца поведение, което обаче е с по-широк обхват от начина на реализиране на изпълнителното деяние. Щом субектът, подобно на този при невярното деклариране по чл. 313, ал.1 НК, е пристъпил към заявяване на опредена информация, която не отговаря на действителността, за ангажирането на наказателната му отговорност е необходимо да се установи с положителни данни, че той е съзнавал неистинността на заявените от него обстоятелства или сведения. В противен случай изводите за наличието на вината биха се свели единствено до изтъкването на обстоятелства относно изпълнителската дейност на дееца, а оттам и до възможност за реализиране на наказателна отговорност и при проявена от дееца непредпазливост, а деянието по чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.2 НК (с оглед предвидената цел на дееца) може да бъде извършено единствено при условията на пряк умисъл.
В конкретния случай прегледът на мотивите на атакувания съдебен акт позволява да се заключи, че изводите по отношение субективната страна на деянието са основани на предположения, като съдът не е изпълнил задължението се за цялостна проверка и оценка на събрания по делото доказателствен материал. Обосноваването на знанието на подсъдимата относно неистинността на заявените от нея обстоятелства( че парцелите са ползвани/обработвани от нея в качеството й на търговец) е аргументирано основно с доводи за авторството на деянието и в частност с обстоятелството, че именно подсъдимата е подписала заявлението за подпомагане и придружаващите го таблици и декларации.
По делото не е изследвана въобще противоречивата информация относно това кой е обработвал и стопанисвал заявените за подпомагане площи, а оттам останало неизяснено и действителното представно съдържание на подсъдимата. Без коментар са останали заявените от служителите при съответните земеделски служби, че подсъдимата, при подаване на съответните документи, е била придружавана от баща си - св. Д.. Така св. В. И. е посочила, че при подаване на първото заявление за регистрация в ОЗС - К. през 2009г. подсъдимата е била придружавана от баща си. В показанията на св. М. С. се съдържа информация относно това, че „А.(подсъдимата) винаги върви с баща си, затова казах „те” дойдоха. Двамата показваха кои земи да се очертаят”. Не е проследена и корелацията на заявеното от тези свидетели с показанията на св. Д. (баща на подсъдимата Д.), депозирани в хода на въззивното съдебно следствие, и заявеното категорично от него, че той й е помагал при попълване на документите, като съвместно са посещавали земеделските служби, като основно той се е занимавал с ходенето „по тези места” и я придружавал „за да можем да посочим нотариалния акт, масива, парцела”.
Формален е и подходът към представените пред САС от защитата договори, като същите са кредитирани, без да е обсъдено конкретното им значение за релевантната за процеса фактология, включително и в контекста на възражението на защитата, че подсъдимата не е знаела фактическите обстоятелства по отношение на обработването на площите и следователно не е имала умисъл за извършване на престъплението. По силата на сключения договор за аренда (л.26 от внохд № 620/15г. на САС) от 2009г. [фирма]( арендодател) предоставил на [фирма](арендатор) за временно и безвъзмездно ползване 230 дк. земеделска земя в землището на [населено място] махала, общ. К.. Същевременно съдът не е придал каквото и да е значение на договора за отдаване под наем на земеделска земя от 20.12.2009г. със страни „Р. Т.- А. Д.” (наемодател) и А. Д., като представител на [фирма]( наемател), част от клаузите на който касаят предоставяне за ползване срещу наем на земеделски площи- парцели в землището на [населено място], общ К., [населено място], [населено място] с площ 35,12 хектара. Доколкото в обсъждания договор за наем площите (предоставени на наемателя за ползване- [фирма]) са описани като „.”, а обвинението срещу подсъдимата касае заявяване за подпомагане на земеделски площи - 7 бр. парцели, 4 от които с №№ 73451, необходимо е да се изследват обстоятелствата във връзка с начина на ползване и обработване на земите, както и участието на подсъдимата като търговец в тези дейности чрез всички допустими доказателствени способи, включително и чрез допълнителен разпит на св. А. Д. (при съгласие същият да депозира свидетелски показания предвид разпоредбата на чл.121 НПК).
Като не е изпълнил задължението си да обсъди наличните по делото противоречиви доказателствени източници и да изясни важни въпроси относно значимата за производството фактология, съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 НПК, тъй като е изградил фактическите си изводи, а оттам и правните такива на основата на предположения. При новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд следва да се съберат, проверят и оценят доказателства относно разпределението на площите между [фирма] и [фирма], уговорените между тях начин на ползване/обработка на заявените за подпомагане площи и в зависимост от тях да се направят изводи относно субективната съставомерност на деянието по чл.248а, ал.3 във връзка с ал.2 НК, за което е осъдена с първоинстанционния съдебен акт подс. А. Д..
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с ал.1, т.4 във връзка с чл.348, ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 391/23.11.2015г. по внохд № 620/2015г. на Софийски Апелативен съд, НО и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг състав, от стадия на заседанието по чл. 327 НПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |