Р Е Ш Е Н И Е                                            № 693                                София, 23.09.2009 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в съдебно заседание на 17 септември 2009 г. в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   при секретаря Емилия Петрова                                                                                изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 3314/ 2008 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.303 и сл. ГПК. С решение от 21.03.2007 г. по гр.д. № 9712/ 2002 г. на Софийски районен съд, 32 състав, оставено в сила с решение от 15.01.2008 г. по гр.д. № 1551/ 2007 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ- а състав е отхвърлен иска, предявен от К. И. Б. против “П” АД- София за заплащане на сумата 450 лв., предявен като частичен иск от пълния размер от 150 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от неправомерни действия на служители на банката. Решението на въззивния съд е необжалваемо и е влязло в сила в деня на постановяването му- 15.01.2008 г. На 13.05.2008 г. ищецът е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като поддържа, че е налице противоречие с друго решение между същите страни и със същия предмет, а именно решение от 13.11.2006 г. по гр.д. № 3782/ 2005 г. на СРС, 75 състав, влязло в сила на 12.12.2006 г. Моли за отмяна на решението по гр.д. № 9712/ 2002 г., което счита за неправилно. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Второто от двете противоречиви според молбата решения е влязло в сила на 15.01.2008 г. Съгласно чл. 305, ал.1, т.4 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна, която е с основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е тримесечен и тече от влизане в сила на последното по време решение- т.е. от 15.01.2008 г. и е изтекъл на 15.04.2008 г. Молбата за отмяна е подадена на 13.05. 2008 г.- след изтичане на срока, който е преклузивен и затова е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Независимо от това следва да се посочи, че тя е неоснователна и по същество, тъй като решенията, на които се позовава молителят, не са постановени по идентични спорове и липсва тъждеството, което се има предвид в чл.303, ал.1, т.4 ГПК.. Молителят е получил няколко кредита от “П”, които обезпечил чрез ипотека и залог на движими вещи. Тъй като престанал да изплаща погасителните вноски банката насочила изпълнението върху заложените вещи- трактори и друга селскостопанска техника. Решението, чиято отмяна се иска е постановено по претенцията на молителя, че при уреждане на тези отношения длъжностни лица от банката са извършили неправомерни действия и му дължат обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Като такива неправомерни действия е уточнил изземване на един трактор, който не бил заложен, налагане на ограничение да излиза от страната по Закона за българските документи за самоличност, подаване на молба за изпълнителен лист за събиране на кредита и откриване на производство по несъстоятелност. От представеното решение от 13.11.2006 г. е видно, че молителят е водил и друго дело срещу банката по чл.49 ЗЗД във връзка със същите кредити, като по него искът е уважен за 2 000 лв.,/ при пълен размер на претенцията 29 350 щ.д./ и сумата представлява имуществени вреди от това, че банката се забавила да продаде иззетия трактор, което довело до получаване на по- ниска цена - 20 000 щ.д. вместо 49 350 щ.д. и претенцията представлява разликата между тези две суми. Според молителя по въпроса дали има противоправно действие от страна на банката, изразяващо се в наложеното ограничение да напуска страната по заповед на началника на Н. “ Д. за самоличност и паспортен режим”, между двете решения има противоречие, тъй като с решението по гр.. № 3782/ 2005 г. било прието наличието на противоправно деяние от страна на банката, докато настоящото решение е, че такова не е извършено. В това молителят вижда и основанието за отмяна по чл.303, т.4 ГПК на неправилното решение по гр.д. № 9712/ 2002 г. При съпоставката на двете решения обаче се установява, че такова противоречие не съществува, тъй като липсва и обективно тъждество между делата. По гр.д. № 3782/ 2005 г. въобще не е бил въведен като предмет на спора въпросът дали от страна на банката е подадена молба да се откаже издаването на паспорт на молителя и дали след като тази молба е уважена това представлява противоправно действие от страна на служител на банката, което да ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД. Както се вижда от мотивите към приложеното решение присъдените имуществени вреди се дължат на други действия на банката, а именно закъснение да се продаде един от иззетите трактори- “Урсус 34 ДРН 2692 ЕА , което довело до по- ниска продажна цена и съответно намаляване на кредита с по- малка сума от тази, която е могла да се получи при своевременна продажба на вещта. Не е предмет на уважения иск за имуществени вреди и обстоятелството, че тракторът не бил сред заложените вещи, за да се приеме, че противоречието между двете решения е именно по този въпрос, въпреки че в молбата за отмяна няма позоваване на него. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на закона да допускане на отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, поради което същата следва да се остави без уважение. По делото е постъпила и друга молба за отмяна, но на различни основания- чл.303, ал.1, т.2 и 3 ГПК, която освен това не е администрирана, поради което не може да се разгледа съвместно с настоящото производство. По тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от София, кв. Драгалевци за отмяна по чл.303, т.4 ГПК на влязлото в сила решение от 21.03.2007 г. по гр.д. № 9712/ 2002 г. на Софийски районен съд, 32 състав, оставено в сила с решение от 15.01.2008 г. по гр.д. № 1551/ 2007 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ- състав. След влизане в сила на настоящото решение делото да се изпрати на Софийски районен съд за администриране на молба за отмяна вх. № 1254/ 9.02.2009 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: