Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 16 април 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 386/2013г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Ч. срещу решение №456/21.01.2013г. на Апелативен съд-София, по внохд №998/2012г., с което е потвърдена присъда от 25.07.2012г. на Софийски градски съд, по нохд №140/2008г. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати процесуални нарушения, за несъблюдаване на материалния закон и за явна несправедливост на наложената наказателна санкция. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се предлагат съображения за ограничения на правото на защита на Д. Ч. в съдебната фаза на производството, чрез препятстване на личното му участие пред въззивната инстанция. Излагат се фрагментарни доводи и за липса на убедителни доказателства, обезпечаващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното престъпление и неговото авторство, предпоставило постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения. Поставя се акцент на неправилното кредитиране на относимите към основния факт в наказателния процес показания на служителите на ГД ”БОП”-МВР /Б. А., Ц. Ф., Ц. П., П. Й., С. Д., В. Г./ и на недопустимото приобщаване на протокол за оглед от 17.08.2007г. - негодно писмено доказателствено средство, поради изготвянето му без поемни лица. Обръща се внимание и на налична непълнота в доказателствения материал, изразяваща се в отказ да се приложи към делото видеозапис за проведената на инкриминираната дата полицейска операция, излъчен официално по БНТ в телевизионното предаване „Акция”. Декларира се и прекомерна завишеност на определеното за престъпното деяние по чл.354а, ал.2, изр.1, вр. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК наказание- четири години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При условията на алтернативност се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и въззивно решение, и оправдаване на Д. Ч. по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1, вр. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК или връщане на делото за ново разглеждане от Софийски АС, респективно ревизия на обжалвания съдебен акт в санкционната му част, чрез редуциране размера на индивидуализираното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и правоприлагане на института на условното осъждане. В съдебно заседание на 09.04.2012г., подсъдимото лице и неговият договорен адвокат се явяват лично пред настоящата инстанция, и поддържат подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №233 от 25.07.2012г., обявена по нохд №140/2008г., Софийски градски съд е признал Д. Й. Ч., за виновен в това, че на 17.08.2007 година, в гр.София, държал с цел разпространение,без надлежно разрешение, високорискови наркотични вещества, в голямо количество-14,540 кг амфетамин, на обща стойност 417 165, 60 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1, вр. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим и 10 000 лева ГЛОБА,като го оправдал за придобиване на инкриминирания наркотик. Със същия съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.304 от НПК, подсъдимото лице е оправдано и по първоначално повдигнатите обвинения по чл.354а, ал.3, т.1 и чл.325, ал.2, пр.1 от НК. С решение №456 от 21.01.2013г., по внохд №998/2012г., в производство, инициирано по жалба на Д. Ч., Апелативен съд - София потвърдил първоинстанционната присъда, упражнявайки правомощията, възложени от разпоредбата на чл.338 от НПК. Жалбата на подсъдимото лице е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществената съдебна проверка настоящият състав не констатира очертаните нарушения на процесуалните правила. Конституционно установеното право на защита, регламентирано и в императивните норми на чл.15 и чл.55, ал.1 от НПК, предвиждащи осигуряване на съответни способи и обезпечаване на юридически гаранции за неговото ефективно упражняване, не е накърнено чрез претендираното от Д. Ч. лишаване от възможността да присъства лично в съдебното производство пред въззивната инстанция. Видно от приобщените материали, насрочените на 24.10.2012г. и 14.11.2012г. открити съдебни заседания за разглеждане на наказателното дело, са отложени, поради служебна ангажираност на упълномощения защитник на подсъдимия и настояването на явилия се Ч. да бъде процесуално представляван от адвокат А.. На поредната, определена от въззивния състав, дата на съдебно заседание - 28.11.2012г. е констатирано, че страните, надлежно уведомени не са посочили уважителни причини за отсъствието им, поради което на основание чл.329, ал.2 от НПК е даден ход на делото. Твърденията, че подсъдимото лице се е намирало пред съдебната зала и не е допуснато да участва във въззивното производство, което възпрепятства депозирането на искания и предоставянето на допълнителни доказателства, са голословни и несериозни. Ограничения на процесуалните права на Д. Ч. не предпоставя и дейността на контролирания решаващ орган по анализ и оценка на доказателствената съвкупност. Софийски апелативен съд не е дерогирал императивните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното си убеждение за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК - извършване на инкриминираното престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, вр. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК и авторството. С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм подробно са обсъдени показанията на участвалите в организираната специализирана акция служители на ГД ”БОП” - МВР, като компетентно, при съобразяване на тяхната конкретика и съответствието им с останалия доказателствен материал е изведено заключение за процесуалната стойност на съдържимите се в тях фактически данни, значими за повдигнатото обвинение. Полицаите Б. А., Ц. Ф., Ц. П., П. Й., С. Д., В. Г. добросъвестно, еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови възприятия от инкриминирания ден /17.08.2007г./, при реализираните мероприятия за задържане на Д. Ч., по повод подаден сигнал и събрана оперативна информация, че лицето се занимава с разпространение на наркотични вещества. Разпитаните свидетели коректно описват забелязания на визираната дата, в района на пазара „Красно село”, Д. Ч., който поставил на задната седалка на управлявания от него автомобил „Ауди” с ДК №С 0190 НК кашон и хронологически точно пресъздават последващите си наблюдения в хода на динамиката на проведеното преследване на подсъдимия по бул.”Гоце Делчев” и бул.”Цар Борис III”, в посока към изхода на гр.София. Те са категорични и по отношение на видяното вблизост до отбивката на пътя, водещ до с.Владая, на около 100 метра след комплекса „Черния кос”, където Д. Ч. преустановил движението на процесното моторно превозно средство – лицето се приближило до края на уширението на платното, след което започвал стръмен склон и било разположено коритото на В. река, и хвърлило държания от него кашон в дерето. Кашонът паднал вдясно на коритото, в полупразна локва върху камъни, скъсал се и намиращите се в същия 19 броя полиетиленови пликове с кремави /мръсно бели/ хапчета с логото на каптагон, се изсипали на земята. Във взаимовръзка с коментираните доказателствени източници са волеизявленията на Р. Л. и В. Л., сочещи на местонахождението на подсъдимия на 17.08.2007г., на неговото придвижване по бул.”Цар Борис III” и установяването му в уширението, вляво от пътното платно, по посока с.Владая, непосредствено преди задържането; депозираното от Г. Д. /автоконтрольор към ОПП-КАТ-СДВР/ досежно предупреждението за спиране на преследваната лека кола „Ауди” с ДК №С 0190 НК, получено по време на дежурство на КПП - Владая, на инкриминираната дата; и разказът на поемните лица Г. Т. и Г. Д., пресъздаващ фактологията при извършения оглед през месец август на 2007г. и очертаващ откритите при процесуално-следственото действие вещи, идентични с превозваните и изхвърлени от Д. Ч.. Заявеното от полицаите намира доказателствена опора и в приложения по делото протокол от 17.08.2007г. /т.I, л.50-51 от д.п.№75/2007г. и фотоалбум към него /т.I, л.53-60 от д.п.№75/2007г./ В разисквания смисъл несъстоятелни са възраженията за процесуална негодност на писмения документ, словно материализиращ използвания в инкриминирания ден способ за доказване. Съставянето на визирания протокол за оглед на местопроизшествие е съобразено с правните предписания на чл.155 - чл.156 от НПК. На 17.05.2007г., през деня, в присъствието на поемни лица, внимателно е изследвана фактическата обстановка в дерето на река В., където подсъдимият Ч. изхвърлил процесния кашон. Р. от компетентния орган е обективирано в писмен документ с изискуемата се форма и нужните реквизити – дата и място на процесуално-следственото действие; имената, личните данни и подписите на участващите; и подробно описание на местността и установените наркотични вещества - амфетамин, съдържащи се в 19 броя полиетиленови пликове, инкорпорирани по наказателното дело. В този аспект и за пълнота на съображенията е необходимо да се обърне внимание на акцентираното от Д. Ч. обстоятелство, за осъществен в отсъствие на поемни лица оглед, доказано чрез депозираните от тях пред първостепенния съд твърдения. Обективна е преценката на съдебните инстанции за привидна противоречивост на свидетелските показания на Г. Т. и Г. Д., обяснима с непознаване на използвания от надлежните органи способ за доказване, със спецификите в индивидуалните способности на всеки човек да отразява и възпроизвежда фактите от действителността и с изминалия продължителен период от време. След твърденията, че не са участвали при извършване на процесуално действие по разследване и пред тях не са изземвани вещи, разпитаните лица правдиво предлагат възприятията си за факти, съставляващи извършения оглед и с необходимата яснота очертават намерените таблетки, съответно реда по събирането и опаковането им, с което преодоляват сугестираните от Ч. съмнения за тяхното присъствие при визирания способ за доказване. В контекста на изложеното, безспорната доказателствена обезпеченост на обвинителната теза не се разколебава от схематично поднесеното и житейски алогично отрицание на подсъдимия пред първостепенния съд, че не е превозвал инкриминирания наркотик на 17.08.2007г. и не е изхвърлил същия в реката до с.Владая, при преустановяване на движението на управлявания от него автомобил. Компетентно първостепенният съд и въззивен състав са отчели процесуалният статус на Д. Ч. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателното производство и правната природа на обясненията като гласно доказателствено средство - източник на доказателства и способ за защита. Обстойна е аргументацията за процесуалната стойност на изявленията на Ч., интерпретирани при съблюдаване на тяхната конкретика и на липсата на корелация с останалия доказателствен материал, категорично опровергаваща лансираната от подсъдимия версия. Последната се подкрепя единствено от изолираните, предубедени и изтъкани от вътрешни противоречия показания на В. Л.. Разказът на разпитания свидетел компетентно е анализиран и ценен предвид отношенията му с подсъдимото лице, предпоставящи заинтересованост и с оглед на наличната промяна при описание на релевантните за изясняване на фактологията обстоятелства, които не кореспондират с обективните данни по делото за времевите и пространствени измерения на инкриминираното престъпно деяние, и индицират на недостоверност на заявеното. На касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на Д. Ч. за престъпно посегателство по чл.354а, ал.2, изр.1, вр. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК не сочи и претендираната непълнота в доказателствата, поради отказа на Софийски градски съд да приложи по делото видеозапис за проведената на 17.08.2007г. полицейска операция, излъчен официално по БНТ в телевизионното предаване „Акция”. Предметът на доказване, лимитиран в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и неговият автор, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и обсъждане на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по обвинението. При формирано убеждение за неговата доказаност, ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за инкорпориране на фактически данни по наказателното дело или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно че са налице доказателства без процесуална стойност.При съществуващи съмнения и колебания на компетентния съд по отношение на престъпното деяние и съпричастността на подсъдимото лице, санкционните последици за представителя на обвинителната власт, при доказателствена непълнота или негодни доказателствени средства, се обективират в обявяването на оправдателна присъда. Разглежданият казус очертава доказателствена обезпеченост на тезата на прокурора за осъществено на 17.08.2007г. престъпление против народното здраве и за участието на Д. Ч. в него. Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, свидетели, приложената писмена документация и изслушаните съдебни експертизи, обосновават повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1, вр. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК и мотивират заключение за отсъствие на процесуална необходимост от преодоляване на очертаните „пропуски” в доказателствената маса. В. видеоматериал, заснет от свидетеля Г. за нуждите на оперативната работа и обучение на служителите, предоставен на Специализирана административна дирекция ”Пресцентър и връзки с обществеността”- МВР, за обработка във формат „телевизионен репортаж” и тиражиран за излъчване от електронните медии в страната, не отразява реализирана дейност по наказателно разследване. Същият не би допринесъл за разкриване на обективната истина по делото и поради категоричните волеизявления на задълженото да филмира акцията лице, че спирането на управлявания от Д. Ч. вблизост до комплекса „Черния кос” и действията по изваждането на процесния кашон и хвърлянето му в река В. не са заснети, поради по-късното пристигане на колата с втория екип от полицаи на местопроизшествието, когато вече било започнало преследването на подсъдимия в дерето на реката, при опита за бягство. Правилно, при доказаните с изискуемата се степен на интензитет фактически положения, е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Д. Ч. се субсумира от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1, вр. чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК. По справедливост е диференцирана и наказателната отговорност на подсъдимото лице за извършеното престъпно деяние. Отмерените при условията на чл.54 от НК и към предвидения минимум санкции - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при строг режим и 10 000 лева ГЛОБА в полза на държавата, са съобразени с обекта на посегателство /обществените отношения, свързани с човешкото здраве/; и с тежестта на престъплението, оценена с оглед индивидуализиращите го обективни признаци - време, място, форма на изпълнително деяние, количествените и качествени параметри на инкриминираните високорискови наркотични вещества /14, 540 килограма амфетамин, на обща стойност 417 165, 60 лева/, и предвид особеностите на умисъла като форма на вина и на специалната цел. Отчетена е и личната опасност на Д. Ч., интерпретирана при съблюдаване на неговите предходни осъждания и на здравословното му състояние /подсъдимият страда от шизофрения-параноиден тип, характеризираща се с фундаментални отклонения в мисленето и възприятията, с несъответен афект/. Мотивиран от изложеното настоящият състав констатира отсъствие на релевираните в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания акт. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №456 от 21.01.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №998/2012г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.