РЕШЕНИЕ № 60223 София, 21 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова в присъствието на прокурор Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 899/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на прокурор при Апелативна специализирана прокуратура и по касационна жалба на частните обвинители и граждански ищци А. Д. Н. и Е. А. Т., чрез повереника – адв. В. И. срещу нова въззивна присъда от 20.11.2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд,, постановена по ВНОХД №437/2018 г. по описа на същия съд. В касационния протест се изтъкват аргументи за това, че въззивната присъда е неправилна, тъй като въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение за оправдаване на подс. П. В. въз основа на непълна, необективна и едностранчива оценка на доказателствените материали. Според прокурора по този начини са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в разрез с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, довели до ограничаване правата на страните и нарушение на закона. В допълнението към касационния протест се изтъква, че от наличните по делото достоверни доказателствени средства по несъмнен начин се установява осъществяването на деянията, за които подсъдимият е обвинен, установява се авторството, времето, мястото и начина на извършването им. Сочи се, че въззивната инстанция се позовава предимно на показанията на дискредитирани свидетели или на такива, които не са очевидци на отношенията между подс. В. и пострадалата Н., като не се кредитират показания на свидетели, които са в полза на обвинителната теза. Развиват се съждения за недобросъвестното поведение на подсъдимия, който тайно е имал отношения и е живеел на семейни начала със св. Е. В., продължавайки паралелно такива отношения и с пострадалата Н.. От там се правят изводи и за користната цел, с която е действал подс. В.. По отношение на отправените заплахи прокурорът изразява виждането си кои свидетелски показания следва да бъдат кредитирани. Развиват се и съображения във връзка с това възникнало ли е у пострадалата Н. чувство на страх и как се е изразявало то. Излагат се и доводи относно недоказаността на размера на сумите и периода на част от предаваните от страна на св. Н. в полза на подс. В. суми. В заключение прокурорът счита, че вътрешното убеждение на въззивния съд се базира на погрешна оценка на доказателствата по делото, което е довело до съществено процесуално нарушение и нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен специализиран наказателен съд. В касационната жалба на на частните обвинители и граждански ищци А. Д. Н. и Е. А. Т., чрез повереника – адв. В. И. срещу новата въззивна присъда се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон – касационни основани по чл. 348, ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се съображения, че въззивният съд е направил погрешна оценка на доказателствата по делото и в частност на свидетелските показания, които са в подкрепа на обвинителната теза. Изтъква се, че и неправилно е ценена съдебно - психиатричната и психологична експертиза, като неподкрепяща обвинението, въпреки че тя кореспондира напълно с други доказателства. Подчертава се и че въззивната инстанция е нарушила изискването за обективност при оценката на показанията на пострадалата А. Д., като е подходил към същите с предубеждение. Отправя се искане атакуваната присъда на въззивния съд да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен специализиран наказателен съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят Върховна касационна прокуратура поддържа някои от оплакванията, залегнали в касационния протест. Сочи, че въззивният съд е проявил свръх взискателност и критичност към липсата на достатъчно точност и детайлност на данните, които св. Н. предоставя за дати, срещи, получени и предадени суми и съдържание на разговорите. Изтъква, че въззивната инстанция стъпвайки на отделни детайли от твърденията на пострадалата, черпи доводи за генерални обобщения, за липса на последователност и логика, като не отчита факта на особеното психично състояние, в което се е намирала тя. Прокурорът намира за прекомерни високи очакванията на съда към паметта на пострадалата и за ясен спомен за многобройни детайли относно дати, суми, срещи, разговори, употребени реплики и фрази и кореспондиращите им и обусловени от тях събития от преди години. Изразява съгласие с тезата в протеста и в касационната жалба на частните обвинители, че въззивният съд отдавайки приоритет на детайлите във финансовите отношения между подсъдимия и пострадалата, не е отчел като цяло начина, по който подсъдимия е въздействал, за да принуди пострадалата да му върне дълга, който тя самата доброволно пред него устно и писмено е била признала. Изтъква, че не е било отчетено и особеното състояние в което е попаднала пострадалата, докато е ангажирала родителите си да й помогнат при изплащането на претендираните от подсъдимия В. суми и да я мотивират да уреди прехвърлянето в полза на подсъдимия дори на къщата, в която постоянно живеели нейните дядо и баба. Намира за основателни доводите в касационния протест, че извършените от подсъдимия действия са проявени под формата на неправомерна, престъпна психическа агресия спрямо пострадалата и са изиграли ролята на принуда, пострадалата да мотивира майка си - частната обвинителка Т. да изготви пълномощно, с което подсъдимия да прехвърли наследствената фамилна селска къща в [населено място] на себе си. Счита, че аналитичната дейност на въззивния съд не отговаря на заложения в чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. З НПК стандарт и предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Апелативен специализиран наказателен съд за отстраняването на слабостите в анализа на доказателствения материал. Повереникът на частните обвинители, адв. И. поддържа касационната жалба. Излага съображения, че пороците в присъдата произтичат от погрешна концепция, тъй като при този вид престъпления не може да предполага наличието на звукозаписи, на видеозаписи, за да може съдът да бъде поставен пред факта, че следва да се анализират безспорни доказателства. Изтъква, че са игнорирани свидетелски показания и са омаловажени изразни средства, употребявани от подсъдимия спрямо пострадалата, които са представени, като нормални разговори, а в същото време същинската им цел е била единствено и само натиск с цел принуда. Сочи, че СПЕ е напълно подкрепена от свидетелските показания, които са игнорирани и се правят оплаквания във връзка с нейното назначаване и коментарите на съдебния състав. Отправя оплакване за наличие на тенденциозно отношение и отсъствие на обективност по отношение преценката на показанията на пострадалата А. Н.. Подчертава, че инкриминираното престъпление поначало се осъществява чрез въздействие на едно лице върху друго с цел да получи някаква имотна облага и дори съдебната практика точно на ВКС, съвсем логично счита, че изнудване е налице дори тогава, когато би имало реално задължение от страна на „тормозеното" лице към него, то пак начина и подхода да си върнеш законно установения дълг води до изнудване по простата причина, че нямаш основание да прибягваш до тези методи. Изразява и несъгласие с процесуалния подход на АСНС, тъй като в съдебното заседание приключло на 29 май 2019 г. съдебният състав, съобщил, че е ще се произнесе с решение. На 20.11.2020 г, т.е. 17 месеца след това последно заседание, съдебното следствие било възобновено, като следвало да бъдат приети и били приети две ССЕ, които не са били приети съгласно разпоредбите на НПК. Според защитника буди учудване и съмнение за пристрастност това, че данните от тези експертизи по никакъв начин не могат да повлияят на крайното решение на съда, така че да се стигне до постановяване на нова присъда, а това води и до съмнение за липсата на безпристрастност на съда. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия, адв. Г. оспорва касационния протест и касационните жалби на частните обвинители и моля да бъдат приети за неоснователни. Излага съображения, че това наказателно производство е типичен пример как частните обвинители се опитват да уредят финансовите си отношения с подсъдимия чрез полиция и прокуратура, при условие че има висящи незавършени граждански дела, за което има представени доказателства по делото. Развива доводи във връзка с поведението на пострадалата А. Н. и нейните родители. Подчертава, че по делото са били представени доказателства, че разследващия полицай е издал на частния обвинител Е. Т. документ с невярно съдържание, който да й послужи по едно от гражданските дела при условие, че към този момент тя не е имала процесуално качество и за това е била сезирана Районна прокуратура, но без резултат, а след това делото се оказало в специализираната прокуратура по незнаен начин. По повод на оплакванията, свързани със СПЕ, изтъква, че въззивният съд е изложил мотиви, защо не кредитира тази експертиза и тя се преценява заедно с другите доказателства по делото. Заявява, че показанията на пострадалата Н., депозирани в две от съдебните заседания са лъжливи и са опровергани с експертизи и документи. Сочи примери за недостоверността на показанията на пострадалата Н. във връзка с пощенската кутия, за която твърди, че е оставяла пари за подс. В., както и относно твърдението за закупен скъп часовник от подсъдимия, който всъщност е закупен от пострадалата Н.. Моли касационният протест да бъде приет за неоснователен, тъй като като не се установяват нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, а АСНС е направил подробен анализ на всички доказателства - писмени и гласни, както в тяхната съвкупност, така и по отделно и този анализ е отразен подробно в мотивите към постановената присъда. Счита, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 318 и чл. 320 НПК, тъй като и частните обвинители и повереника са самостоятелни страни в наказателния процес и е неправилно с една жалба да се отразяват позициите на две страни. Моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Подс. П. В. в лича защита поддържа изцяло казаното от защитника му. В последната си дума подс. П. В. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на въззивния съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. Касационният протест и касационната жалба са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С присъда от 03.07.2018 г., постановена по нохд № 1669/15 г. СНС, 7 състав, е признал за виновен подс. П. Б. В. за това, че в периода от неустановена дата в края на месец април 2009 г. до 31.05.2011 г. в [населено място] и [населено място], в условията на продължавано престъпление с деветнадесет деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага размер на 100 080,86 /сто хиляди и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева е принудил А. Д. Н., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята си и с това причинил значителни имуществени вреди на А. Д. Н. в размер на 80 080, 86 лв. /осемдесет хиляди и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки и на Е. А. Т. в размер на 20 000,00 лв /двадесетхиляди лева /, като деянието е придружено със заплаха за убийство, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. З, т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 и ал. З НК, му е наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв, като съдът го е признал за невиновен в това да е осъществил деянието чрез сила, както и да е причинил средна телесна повреда на А. Д. Н., изразяваща се в счупване на кост от лява ръка, причинила трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, и с деянието от 27.08.2010 г. да е целял и съответно да е причинил имотна вреда на Е. А. Т. за разликата от 26 403,70 лева до 20 000 лева, а именно за 6 403,70 лева - поради което го е оправдал по така повдигнатото му обвинение в този смисъл и за квалификацията на чл. 213а, ал. З, т. 1, пр. 1 НК. Същевременно съдът е признал подс. В. виновен и за това, че в периода от 19.07.2011 г. до 27.12.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е извършил пет деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага размер на 8 381,18 /осем хиляди триста осемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, принудил Е. А. Т., чрез заплашване да извърши нещо противно на волята си и с това причинил значителни имуществени вреди на Е. А. Т. в размер на 8 381,18 лв. /осем хиляди триста осемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, като деянието е придружено със заплаха за убийство, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. З, т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.З НК му е наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е наложил на подс. П. Б. В. едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години, като към така определеното общо наказание е присъединил наложеното наказание глоба в размер на 5 000 лева. Подс. П. В. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А. Д. Н. сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал. З, т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лева - за претендираните неимуществени вреди и за сумата от 80 080,86 лева – за претендираните имуществени вреди е отхвърлил гражданския иск, като неоснователен и недоказан. Подс. П. В. е осъден и да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Е. А. Т.: сумата от 8 381,18 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. З, т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. З, т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лева е отхвърлил гражданския иск, като неоснователен и недоказан. С посочената присъда подс. П. В. е осъден да заплати на държавата сумата от 1 673.84 лв. /хиляда шестотин седемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ разноски по делото /от тях по сметката на СНС, 1 253,96 лв. /хиляда двеста петдесет и три лева и деведесет и шест стотинки /; по сметка на СДВР 419,88 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/; също сумите от 400лв. /четиристотин лева/ и от 535,25 лв. /петстотин тридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ - 4 % държавни такси върху уважените размери на гражданските искове. С нова въззивна присъда от 20.11.2020 г. по ВНОХД № 437/2018 г. Апелативен специализиран наказателен съд, 5 състав е отменил присъда от 03.07.2018 г. на Специализиран наказателен съд, 7-ми състав, постановена по НОХД № 1669/2015 г. в частта, с която подсъдимият П. Б. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. З т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл.26 ал.1 НК, както и по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал. З, т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, като вместо това е постановил НОВА ПРИСЪДА, както следва: ПРИЗНАЛ е подс. П. Б. В. ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, живущ в [населено място] за НЕВИНОВЕН в това: в периода от неустановена дата в края на месец април 2009 г. до 31.05.2011 г. в [населено място] и [населено място], в условията на продължавано престъпление да е извършил деветнайсет деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага размер на 100 080,86 /сто хиляди и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята си и с това причинил значителни имуществени вреди на А. Д. Н. в размер на 80 080, 86 /осемдесет хиляди и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, и на Е. А. Т. в размер на 20 000,00 лева /двадесет хиляди лева/, като деянието е придружено със заплаха за убийство, както следва: - На неустановена дата в края на месец април 2009 г., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 5 000 лв. принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, заради теб ще пострадат много невинни хора!", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева; На неустановена дата през месец май 2009 г., в [населено място], в жилище намиращо се в [жк], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1 836,75 лв. принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, заради теб ще пострадат много невинни хора!", да извърши нещо противно на волята и /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на стойност 1 836,75 /хиляда осемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/; На неустановена дата в края месец юни 2009 г., [населено място] в жилище намиращо се в [жк], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1 836,75 лв. принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Мизернице , ще те размажа ако не ми донесеш парите веднага ", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 1 836,75 /хиляда осемстотин тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/; На неустановена дата в края на месец юли 2009 г., в [населено място], в жилище намиращо се в [жк], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2 336,75 лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, ще те размажа ако не ми донесеш парите веднага!", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 2336,75 лева/две хиляди триста тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/; На неустановена дата в края на месец август 2009 г., в [населено място], в жилище намиращо се в [жк], с цел да набави за себе си имотна облага, в размер на 2336,75 лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите " Малоумнице, заради теб ще пострадат много невинни хора, ако не ми донесеш парите веднага!", да извърши нещо противно на волята и /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 2336,75 лева/две хиляди триста тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/; На неустановена дата в края на месец септември 2009 г., в [населено място], в жилище намиращо се в [жк], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2336,75 лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, заради теб ще пострадат много невинни хора, на теб ще ти счупя главата!", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 2336,75 лева/две хиляди триста тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/; На неустановена дата в края на месец октомври 2009 г., в [населено място], в жилище намиращо се в [жк], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2336,75 лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, донеси парите веднага или ще ти се случи случка!", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 2336,75 лева/две хиляди триста тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/; На неустановена дата в края на месец ноември 2009 г., в [населено място], в жилище намиращо се в [жк], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2 336,75 лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите " Копеле, донеси парите веднага, да не се случи нещо на близките ти", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 2 336,75 лева/две хиляди триста тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/; На неустановена дата в средата на месец декември 2009 г., в [населено място], на бензиностанция "име" намираща се на [улица], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2 500 лв. принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, искам парите до няколко дни, за да няма пострадали!", да извърши нещо противно на волята и /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин лева/;. На 27 август 2010 г. в [населено място], в жилище намиращо се в[жк][жилищен адрес], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 20000 лева, принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Единственият начин да се отървеш от мен е да ми прехвърлиш къщата в /населено място/, нали знаеш, че няма къде да се скриеш ", да извърши нещо противно на волята й - да му прехвърли поземлен имот /№/ в кв. /№/, [населено място], [община], целия 1248 кв.м., в едно с едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 85,82 кв.м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ 54,48 кв.м. с пристройка към нея със застроена площ 34,14 кв.м., и на 27.08.20Юг. и с това причинил имотна вреда на Е. А. Т., в размер на 20000 лева /двадесет хиляди лева,/ който имот Н. му прехвърлила, чрез пълномощно издадено от Т.; На 07.02.2011 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 13 000 лв. принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, трябва да ми дадеш парите или искаш да гръмна някой от дъртаците ", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 13 000 /тринадесет хиляди лева/ като деянието е придружено със заплаха за убийство; На 08.02.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1 000 евро с левова равностойност 1 955,83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, трябва да ми дадеш парите или искаш да гръмна някой от дъртаците ", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 000 евро или левовата им равностойност 1 955,83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ като деянието е придружено със заплаха за убийство; На 08.02.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 8 000/осем хиляди лева/ принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, трябва да ми дадеш парите или искаш да гръмна някой от дъртаците ", да извърши нещо противно на волята и /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 8000 /осем хиляди лева/; На 11 февруари 2011 г., в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 19 000 лв. принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, трябва да ми дадеш парите или искаш да гръмна някой от дъртаците ", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 19 000 /деветнадесет хиляди/ лева; На 24 март 2011 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2 380 евро с левова равностойност в размер на 4 654,88 /четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, искаш ли да изхвърля баба ти и дядо ти от къщата", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това и причинил имотна вреда в размер на 2 380 евро с левова равностойност в размер на 4 654,88 /четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ лева; На 04.05.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1 000 евро с левова им равностойност 1 955,83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, искаш ли да изхвърля гнусните старци на улицата", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 000 евро или левовата им равностойност 1 955,83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева; На 19.05.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1 000 евро с левова им равностойност 1 955,83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, искаш ли да изхвърля гнусните старци на улицата", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 000 евро или левовата им равностойност 1 955,83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева; На 27.05.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2 915 евро с левова равностойност 5 701,24 /пет хиляди седемстотин и един лева и двадесет и четири стотинки/ лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Нещастнице, искаш ли да изхвърля гнусните старци на улицата", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 2 915 евро или левовата им равностойност 5 701,24 /пет хиляди седемстотин и един лева и двадесет и четири стотинки/ лева; На 31.05.2011 г., в [населено място], в кафе/заведение/в[жк], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1 000 /хиляда/ лева принудил А. Д. Н., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Ако не искаш да изхвърля гнусните старци от къщата ще ми дадеш пари", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 /хиляда/ лева, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО е ОПРАВДАЛ по обвинението в престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. З, т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. ПРИЗНАЛ е подс. П. Б. В. с посочената по-горе самоличност за НЕВИНОВЕН в това, в периода от 19.07.2011 г. до 27.12.2011 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление да е извършил пет деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага размер на 8 381,18/ осем хиляди триста осемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, принудил Е. А. Т., чрез заплашване да извърши нещо противно на волята си и с това причинил значителни имуществени вреди на Е. А. Т. в размер на 8 381,18 /осем хиляди триста осемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, като деянието е придружено със заплаха за убийство както следва: На 19 юли 2011 г., в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 500 евро с левова равностойност 977,92 /деветстотин седемдесет и седем лева/ принудил Е. А. Т., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Ако не си получа парите ще изхвърля старците от къщата", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 500 евро с левова равностойност 977,92 /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/; На 02 август 2011 г., в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 650 евро с левова равностойност 1 271,29 /хиляда двеста седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ лева принудил Е. А. Т., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Ако не си получа парите ще изхвърля старците от къщата", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 650 евро или левовата им равностойност 1 271,29 /хиляда двеста седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/; На 24.10.2011 г., в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1 100 евро с левова равностойност 2 151,41 /две хиляди сто петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ лева принудил Е. А. Т., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Ако не си получа парите като се върнеш от /държава/ родителите ти може да не са живи", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 100 евро с левова равностойност 2 151,41 /две хиляди сто петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, като деянието е придружено със заплаха за убийство; На 22.11.2011 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 990 евро с левова равностойност 1 936,72 /хиляда деветстотин тридесет и шест и седемдесет и две стотинки/ лева, принудил Е. А. Т., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Ако не си получа парите като се върнеш от /държава/ родителите ти може да не са живи", да извърши нещо противно на волята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 990 евро с левова равностойност 1 936,72 /хиляда деветстотин тридесет и шест и седемдесет и две стотинки/, като деянието е придружено със заплаха за убийство; На 27.12.2011 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1 045 евро с левова равностойност 2 043,84 /две хиляди четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ лева принудил Е. А. Т., чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки с думите "Ако не си получа парите като се върнеш от /държава/ родителите ти може да не са живи", да извърши нещо противно наволята й /да му даде пари/, и с това й причинил имотна вреда в размер на1 045 евро с левова равностойност 2 043,84 /две хиляди четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/,като деянието е придружено със заплаха за убийство, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО е ОПРАВДАЛ по обвинението в престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал.1, вр. чл. 21 За, ал. З, т. 2 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта, в която са уважени предявените граждански искове на гражданските ищци и частни обвинители А. Д. Н. и Е. А. Т. в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), в полза на първата от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 13 381,18 /тринадесет хиляди триста осемдесет и един лв. и осемнадесет стотинки/ в полза на втората от тях, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и ги е ОТХВЪРЛИЛ изцяло като неоснователни. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта, в която подс. П. Б. В. е осъден да заплати 4 % държавни такси върху уважените размери на гражданските искове (в общ размер 935,25 лв.). ОТМЕНИЛ е присъдата в частта, в която подс. П. Б. В. е осъден да заплати разноски по делото общо в размер на 3 347,68 лв. /три хиляди триста четирдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, присъдени от първоинстанционния съд, които на основание чл. 190 ал.1 от НПК да останат за сметка на държавата. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата част. Направените разноски във въззивното производство в размер на 43,60лв. /четирдесет и три лева и шестдесет стотинки/ са оставени за останат за сметка на държавата, на основание чл.190 ал. 1 от НПК. Оплакванията в касационния протест и в касационната жалба на частните обвинители и в допълненията към тях са свързани с основанията по по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационния протест и в касационната жалба се поддържа най-общо, че е направен неверен и тенденциозен анализ на доказателствените източници, като са игнорирани доказателства в полза на обвинителната теза, проявена е изключителна критичност към показанията на пострадалата Н. и като цяло оценката на доказателствените материали, направена от въззивната инстанция, е необективна и едностранчива. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че възприетата от Апелативен специализиран наказателен съд фактология е правилно установена и то след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и при критичен анализ на доказателствените източници, като така се е достигнало и до верни правни изводи. Съдилищата поначало дължат прецизно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съпоставянето им помежду им, както и пълноценно обсъждане на наличните противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели. Именно такъв е бил подходът на въззивния съд при разглеждането на делото, който с особено внимание, всеобхватност и критичност е обсъдил в детайли всички гласни и писмени доказателствени материали. Именно проявената изчерпателност и детайлност при анализа на доказателствата и доказателствените средства, стои в основата на обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Известно е, че пострадалият в качеството си на частен обвинител и граждански ищец е естествено заинтересован от изхода на делото и затова неговите показания, както и обясненията на подсъдимия, които имат двояка природа на доказателствено средство и средство за защита следа да бъдат анализирани подробно и прецизно. Въззивният съд не е проявил свръх взискателност към показанията на пострадалата Н., а се е отнесъл към тях с нужното внимание и критичност, тъй като именно те стоят в основата на обвинението, а се установява, че в тяхна подкрепа липсват категорични гласни или писмени доказателствени източници. Не са от съществена полза за обвинението показанията на свидетелите Е. Т. и Д. П. – родители на пострадалата Н., тъй като те пресъздават единствено това, което им е споделила тя и то частично и с известни разминавания в показанията им. В подкрепа на заявеното от пострадалата Н. за упражняван спрямо нея физически и психически тормоз в продължителен период от време от страна на подсъдимия, не са и показанията на св. Н. – братовчедка на пострадалата Н., при която пострадалата е живяла известен период от време, след като се разделила с подс. В.. Напротив св. Н. е дала показания, че пред нея не е имало нито крясъци, нито викове, нито удари или пък грубо отношение от страна подсъдимия към пострадалата Н.. Цитираната свидетелка не е чувала отправени от подс. В. заплахи, нито пък е била свидетел на нанесени удари. С основание е прието от въззивната инстанция, че показанията на пострадалата Н. са толкова колебливи, неточни, постоянно променящи се и съдържащи множество вътрешни противоречия, че са напълно негодни, да бъдат поставени в основата на обвинителната теза. За редица обстоятелства пък показанията на пострадалата Н. се опровергават от други доказателствени източници. Така например, показанията й във връзка с направените банкови преводи се опровергават от заключението на банковата експертиза, показанията й за наранената й ръка не са в съответствие с медицинската документация по делото. Показанията й за оставяни на подсъдимия пари в пощенска кутия или в нощно шкафче в жилище, в което подс. В. отдавна не живее, са напълно нелогични и лишени от правдивост, тъй като пострадалата Н. изобщо не може да посочи къде се е намирала тази пощенска кутия, нито пък в кой блок е живеел подсъдимия, при положение, че съобщава, че многократно е ходила там, за да оставя различни суми. Показанията на тази пострадалата са в разрез дори с обективното й поведение -въпреки заявеното от пострадалата Н. за упражняван от страна на подсъдимия спрямо нея физически и психически тормоз, то несъмнено е установено по делото, че тя е поддържала отношения с подс. В. и след раздялата им през 2009 година. За това обстоятелство дават показания свидетелите К. А., В. Х., Е. Т., Д. П., С. Х., които независимо един от друг описват различни случаи, при които подсъдимият и пострадалата Н. са посещавали различни заведения в [населено място], и са демонстрирали добрите си отношения. От друга страна убедително е констатирано, че пострадалата Н. нееднократно и доброволно е посещавала жилището на подсъдимия в града Видин. Едно такова поведение е напълно нетипично и противоестествено за човек, който в продължение на повече от една година търпи психически и физически тормоз, упражняван от страна на подсъдимия, според твърденията на тази пострадала. Такова поведение не може да бъде оправдано единствено с чувството на обич и привързаност, каквито доводи се съзират в тезата на повереника, защото един човек изпитващ страх и ужас от непрекъснатия тормоз напълно естествено изпитва и чувство за самосъхранение, а би споделил притесненията си с най-близките си хора, каквито в конкретния случай са родителите на пострадалата Н. и нейната братовчедка св. Н.. Пострадалата обаче дава откъслечни сведения на родителите си и то след почти две години от началото на упражнявания спрямо нея тормоз от страна на подсъдимия, според обвинението, а пък свидетелката Н. никога не е била свидетел на скандали и викове между пострадалата Н. и подс. В. или пък на грубо отношение от страна на подсъдимия. Тази свидетелка съобщава единствено, че пострадалата плакала по повод на раздялата си с подсъдимия. Безспорно е установено, че пострадалата Н. е дължала на подс. В. значителна парична сума, че доброволно е подписала запис на заповед, че на няколко пъти е възстановявала на подсъдимия незначителни суми, както и че тя и нейните родители са се срещали с подс. В., включително и по Коледа, когато подсъдимият е бил поканен в жилището на пострадалата и са правили съвсем нормали опити да уредят отношенията си. Липсват и несъмнени доказателства във връзка с обвинението за прехвърления имот в [населено място] на 27.08.2010 г., посредством отправени заплахи от страна на подсъдимия. В основата на това обвинение отново стоят показанията на св. Н. и нейните родители – свидетелите Т. и П., които поначало са противоречиви и неподкрепени от други доказателствени източници. Принципно информацията в показанията на свидетелите Т. и П. е производна, тъй като те възпроизвеждат казаното им от тяхната дъщеря - св. Н., а показанията на св. Т. са и непоследователни и вътрешнопротиворечиви, както основателно е заключил след анализа им въззивния съд. От друга страна показанията на цитираните свидетели за посоченото обстоятелство се опровергават от показанията на свидетелите Б. П., В. Х., Х., Н. В., Е. В. и от обясненията на подс. В.. В подкрепа на обвинителната теза не могат да бъда ползвани и показанията на св. Ф., които са обсъдени подробно от въззивния съд и са изложени съображения във връзка с тяхната информативност. С оглед на изложеното по-горе несъстоятелно е твърдението, че поведението на подсъдимия, който е живеел вече с друга жена, но едновременно с това е поддържал и отношения с пострадалата, сочи на изнудване, продиктувано от користни цели. Действително подс. В. е живеел с друга жена и не е споделял това с пострадалата Н., и действително е продължил да поддържа с нея добри отношения. Вярно е обаче и това, че пострадалата Н. му е дължала значителна парична сума, която е била в изключително затруднение да му възстанови, и че подсъдимият е действал с нужното търпение, за да успее по един спокоен и нормален начин да си върне дължимото. Възраженията на повереника във връзка със заключението на СПЕ, също са неоснователни. Видно е от заключението на тази експертиза, а и от разясненията на вещите лица, че тя представлява едно тестово психологично изследване, почиващо единствено на субективно съобщеното от пострадалата Н.. При това положение заключението на СПЕ с основание е обсъдено наред с останалите гласни и писмени доказателствени източници, и наред с всички други обективни данни по делото за взаимоотношенията между страните. Що се отнася до петте деяния в периода от 19.07.2011 г. до 27.12.2001 г. с пострадал Е. Т., въззивната инстанция е изложила подробни аргументи, поради какви причини намира, че това обвинение не е несъмнено доказано. Съображенията на въззивния съд се споделят и от касационната инстанция, поради което не се налага да се преповтарят. Присъдата на въззивния съд е мотивирана с особена прецизност и всеобхватност, като детайлно са обсъдени не само показанията на пострадалата Н., но и на нейните родители – свидетелите Е. Т. /също частен обвинител и граждански ищец/ и Д. П. и останалите свидетели, както и заключенията на приетите по делото експертизи. Въззивната инстанция не е проявила свръх взискателност или пък тенденциозност към показанията на пострадалата Н., както твърдят прокурорът и повереникът на частните обвинители и граждански ищци. Напротив, въззивният съд с необходимото особено внимание и критичност е подходил към показанията на пострадалите, защото именно те единствено стоят в основата на обвинението. Възприетият от въззивната инстанция детайлен анализ на доказателствените материали е обективен и пълен и в най-голяма степен допринася за изясняване на обстоятелствата по делото, така че да бъдат изпълнени задачите на наказателния процес – всеки виновен да бъде разобличен и наказан, а всеки невинен да не бъде осъден Без основание е и оплакването на повереника на частните обвинители, че възивният съд е отменил хода по същество на делото след значителен период от време, за да приеме две експертизи, а след това се е произнесъл с нова въззивна присъда. Действително въззивната инстанция си е позволила да забави развитието на наказателния процес, но според закона съдът има правомощие да възобнови съдебното следствие, когато констатира отстраними пропуски, а след това има и правото и задължението да вземе решение според вътрешното си убеждение и закона. Касационната инстанция намира за неоснователно и възражението на защитника на подс. В. по повод на депозираната жалба от частните обвинители и техния повереник и във връзка с това, че в жалбата са изразени позициите на различни страни в процеса. Това е така, защото хартиеният носител /жалбата в писмен вид/ бил той един или няколко не е от съществено значение, щом като жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирани страни. В заключение касационната инстанция приема, че въззивният съд въз основа на доказателствените материали по делото и при пълноценното им обсъждане, е достигнал и до верни правни изводи, а именно, че подс. П. Б. В. не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Предвид на това, че не се констатираха допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, въззивната нова присъда на Апелативен специализиран наказателен съд следва да бъде оставена в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: 0СТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда от 20.11.2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд,, постановена по ВНОХД №437/2018 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.