Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
София, 28.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 466 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК на влязлото в сила Определение № 1773 от 25.05.2015 год. по гр.д.№ 1449/2015 год. на Варненския окръжен съд с което на основание чл.233 ГПК е обезсилено Решение № 1438/13.05.2015 год. по гр.д.№ 11307/14 год. на Варненския районен съд 8 с-в и е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, поради отказ от него.
Молбата на [фирма] по чл.303 ал.1 ГПК е депозирана на 06.12.2017 год. в рамките на срока по чл.305 ал.1 т.3 ГПК и е допустима.
Твърдението на едноличното дружество е, че по предявените от него искове срещу [фирма] е било образувано гр. дело № 11307/14 год. по описа на Варненски районен съд, VІІІ-ми състав. Искът с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД е бил уважен. По жалба на ответника е било образувано гр.д. № 1449/2015 год. на Варненския окръжен съд. По време на висящността на въззивното производство, вписаният в Търговския регистър нов управител на въззиваемия - К. Д. е направила отказ от иска от името на [фирма] и ВнОС е постановил определението, чиято отмяна е предмет на настоящето производство. Оставил е без разглеждане молбата от 21.05.2015 год. на П. К. за спиране на производството по делото, поради това, че документите въз основа на които Д. е вписана като управител са неистински и тя не представлява дружеството.
С влязло в сила на 28.09.2017 год. Решение № 764 от 25.10.2016 год. по т.д.№ 762/2015 год., Окръжен съд Варна по реда и на основание чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТР е приел за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство.
Тезата на молителя е, че през периода от 15.05.2015 - 28.09.2017 год. [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което отказът от иска не е произвел правно действие. Заявените основания за отмяна са по: 1./ Чл.303 ал.1 т.1 ГПК – нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство и материализиращи ги доказателства; 2./ Чл.303 ал.1 т. 3 ГПК - определението се основава на недействително вписване в Търговския регистър, което е отменено/обявено за такова; 3./ При условията на евентуалност - чл.303 ал.1 т.2 ГПК - поради установено престъпно действие на представител на страната.
В хода на производството пред ВКС, молителят е заявил, че не подържа искането си за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК.
Становището на ответника [фирма], изразено чрез депозиран по реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК писмен отговор, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание и чрез представена по делото писмена защита е, че молбата за отмяна е неоснователна.
Основава тезата си за липсата на предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК на разбирането, че не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, обуславящи отмяната на влезлия в сила съдебен акт. Обстоятелството (установяване недействителността на вписването в търговския регистър) е новонастъпило, а материализиращото го доказателство – новосъздадено. Т.е. не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които по обективни причини страната не е могла да докаже. Позовава се на задължителните разяснения на ППВС № 2/1977 год., както и на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, съобразно което за съда, като трето добросъвестно лице отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл.365 т.3 ГПК вр.чл.29 ЗТР има действие занапред. Изтъква и доводи по приложението на чл.141 ал.6 ТЗ.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника е изложил тезата, че с т.3 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК, ВКС е приел, че несъществуващото обстоятелство няма действие по отношение на съдружниците, но не и по отношение на дружеството;
Ако действията на мнимия управител не обвързват дружеството, то в този случай отказът от иска изхожда от неоправомощено лице и прекратителното определение е недопустимо, а не неправилно, а допустимостта не е в обсега на проверката по чл.303 ал.1 ГПК; С решение по гр.д. № 5124/14 год. състав на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че когато в самостоятелно исково производство по чл.29 ЗТР бъде установено, че вписаното в регистъра обстоятелство за избор на председател на кооперация, не е възникнало, т.е. че е вписано несъществуващо обстоятелство и на това основание вписването е заличено, това автоматично не означава, че извършените до този момент от председателя процесуални действия по образуване и развитие на исков процес съставляват ненадлежно упражнено право на иск; Ако управителят, който е заличен впоследствие е извършил действия, сключил е сделки с трети лица и впоследствие новия управител, изхождайки от възприетото, че предходния не е имал валидна представителна власт, не обвързва дружеството, тръгна да разваля и да оспорва всички сделки, то ще е налице колизия с чл. 141 ал.6 ТЗ. Това би поставило в сериозно затруднение всички съдилища в страната.
Всяка от страните има искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл.233 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Молбата за отмяна е основателна.
Както вече е имал случай да посочи ВКС в производство по сходни дела между същите страни и на същото основание, съдебният състав дължи преценка и произнасяне относно правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна – установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в Търговския регистър обстоятелство досежно представителството по отношение на страната по същинския спор [фирма] и материализиращото го доказателство - влязло в сила на 28.09.2017 год. Решение № 764 от 25.10.2016 год. по т.д.№ 762/2015 год. на Окръжен съд Варна. С това решение по реда и на основание чл.365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТР ВнОС е приел за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството (настоящ молител) представлява несъществуващо обстоятелство. Релевантен за настоящото производство е периода 15.05.2015 - 28.09.2017 год. – вписването на Д. като управител и влизане в сила на решението на ВнОС, обуславящо последицата по чл.604 ГПК – заличаване на това вписване.
Становището на настоящия съдебен състав е, че спрямо висящото производство по гр.д.№ 1449/2015 год. на Варненския окръжен съд, въззиваемият [фирма] не е бил надлежно представляван и депозираната от К. Д. на 19.05.2015 год. чрез РС-Варна молба с вх.№ 16001/22.05.2015 год. по регистъра на ОС-Варна за отказ от иска не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него. Това е така, поради факта, че процесуалната представителна власт на Д. не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва. В т.3 на ТР № 1/2002 год. ОСГК на ВКС изрично сочи, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в Търговския регистър, няма действие по отношение на съдружниците.
Неправилно е разбирането на молителя, че дружеството е изключено от обсега на субектите по отношение на които вписването на несъществуващо обстоятелство не поражда правно действие. То се основава на тясната хипотеза, когато ищец в производството по чл.635 т.3 ГПК е съдружник. Производство по установяване несъществуването на вписано обстоятелство по партидата му, може да инициира и самото дружество. Следва да се отбележи, че това е възможно именно в хипотезата на действия на мним управител при който порокът в представителната власт подлежи на установяване в отделно исково производство, за разлика от недопустимостта на вписване по заявление на неоправомощено лице, каквато е друга разгледана хипотеза в същото Тълкувателно решение.
По доводите за съпоставката с произнасянето на ІV г.о., следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав също не изхожда от разбирането за автоматична недействителност на извършените правни действия от мнимия управител. Не изхожда от такова разбиране (автоматична приложимост на „принципа на доминото”) и цитираното по-горе ТР № 1/2002 год. Както вече бе посочено в предходни решения в производства по отмяна между същите страни и на същото основание, валидността на процесуалните действия подлежи на проверка в друго производство (в случая по чл.303 ал.1 ГПК). Да бъде изначално отречена, обаче, възможността за проверка по този ред, би означавало обезсмисляне на извънредния способ за отмяна който по дефиниция ревизира съдебни актове, създаващи СПН и задължителност, съобразно чл.297 и сл.ГПК.
Също така неколкократно бе посочено, че материалноправната разпоредба на чл.141 ал.6 ТЗ не бива да бъде съпоставяна и не е в колизия с производството по отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК, което съставлява процес относно процеса и то именно по отношение на процес, приключил с акт, създаващ СПН.
Именно в процесуалните предели на извънредното производство подлежи на установяване това, дали изявлението за отказ от иска е изхождало от ищеца-въззивник и го обвързва.
Към момента на отправяне на изявлението на Д. за отказ от иска, тя е била вписана в Търговския регистър като управител. Съобразно това вписване, ВнОС е приел, че изявлението изхожда от законния представител (по смисъла на чл.30 ал.1 ГПК) на страната по делото [фирма] и е прекратил производството по иска. Процесуалните действия на ВнОС, обаче, не са обект на проверка в настоящето производство, доколкото не е въведено основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и по-конкретно, тази негова хипотезата, предвиждаща нарушаването на съответните правила да е извършено от съда.
При основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, нарушеното право на участие на страната, вследствие ненадлежно учредено процесуално представителство (напр.: адв.пълномощно не е подписано от доверителя, посочен в него), въпросът дали за съда упълномощаването е произвело действие или не стои. При установяване на ненадлежното учредяване на процесуално представителство в рамките на самото производство по чл.303 ГПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна. Т.е. дали съдът в същинското производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител е без значение. В настоящия случай, изявлението за отказ от иска, отправено от Д., съставлява процесуално действие, ненуждаещо се от приемане или неприемане от насрещната по делото страна и това процесуално действие не обвързва [фирма]. Но дори да би се касаело за действие, насочено към съда и нуждаещо се от изрично негово приемане, то и в този случай, то не го санира и не би осуетило процесуалният ред по чл.303 и сл.ГПК, чието предназначение, както неколкократно бе посочено е именно за ревизиране на влезли в сила съдебни актове.
Същността на изявлението по чл.233 ГПК е, че то десезира съда със спора и преклудира правото на „КНМ Г.” да предяви иск срещу същата страна за същото вземане и на същото основание – чл.299 ал.1 ГПК. Това, че последицата от определението по чл.233 ГПК е като по влязло в сила решение, (принадлежност на имущественото право, предмет на иска по чл.55 ал.1 ЗЗД на [фирма]), обуславя единствено допустимостта на производството по чл.303 ал.1 ГПК, но не и основателността/неоснователността на отмяната.
Както бе посочено по-горе, въведените от [фирма] основания за отмяна са по чл.303 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Въпреки предвидена в т.13 на ППВС № 2/1977 год. възможност за съда да се произнесе и на друго основание при констатирано противоречие между действително твърдяното и формално посоченото такова, в случая това не се налага, тъй като основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице. В случая, новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна не касае същинския спор между страните – съществуване/несъществуване на вземането по чл.55 ал.1 ЗЗД. То касае преклудиращо материалното право на страната процесуално действие, поради което и производството по отмяна с което е сезиран съставът на ВКС до голяма степен съдържа белезите на процес относно процеса.
Новото обстоятелство (ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към правно релевантния момент по чл.233 ГПК) не е новонастъпило. То е съществувало по време на висящността на спора пред ВнОС, но не е бил налице процесуален способ за установяването му в рамките на този процес, доколкото законът (365 т.3 и чл.604 ГПК) предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на Д. е било и процесуално такова по чл.30 ал.1 ГПК. Затова е без значение дали преди или след отказа по чл.233 ГПК заличеният управител К. е уведомил съда за порока. Ще следва да се отбележи, че в случая той го е направил своевременно и преди постановяването на прекратителното определение. Това уведомяване не би могло да произведе непосредствено правно действие по това дело, освен, че изхожда от процесуално нелегитимирано лице, още и поради предвидения самостоятелен исков ред по чл.365 т.3 ГПК, посочен по-горе. В случай, обаче, че този ред е бил иницииран, съдът е следвало да спре производството по облигационния спор, пред която хипотеза не сме изправени.
В това се състои и разликата с чл.303 ал.1 т.5 ГПК при която порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото производство по отмяна. Обстоятелство, което е от значение за процесуалното представителство на страните по същинския спор, е установено в друг спорен исков процес и материализиращото го доказателство е именно Решение № 764 от 25.10.2016 год. по т.д.№ 762/2015 год. на ВнОС.
С оглед наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне досежно основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по отношение на основанията за отмяна не е налице кумулативност.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че определението по чл.233 ГПК, постановено по молба на К. Д. следва да се отмени и делото да бъде върнато на ВнОС за продължаване на процеса по въззивната жалба на [фирма] от стадия на опороченото процесуално действие.
Съобразно задължителните указания, съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя [фирма] в настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по съществото на спора.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК по молба на [фирма] влязлото в сила Определение № 1773 от 25.05.2015 год. по гр.д.№ 1449/2015 год. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане и продължаване на процесуалните действия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |