4 Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 04 март 2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря......Мира Недева.............и в присъствието на прокурора.............................Петър Долапчиев……...........изслуша докладваното от Председателя дело № 897 по описа за 2020г. Производството е образувано на основание чл.346, т.4 от НПК по касационна жалба от адв. К. Д. – процесуален представител на частния тъжител и граждански ищец Т. В. Т. срещу присъда № 75 от 27.05.2020г. по нчхд № 2727/19г. на Варненски районен съд и определение от 01.10.2020г., постановено по внчхд № 689/20г. на Варненски окръжен съд в осъдителната им част относно направените разноски по делото. В жалбата се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд и определението на въззивната инстанция са незаконосъобразни и несправедливи в частта, с която частният тъжител е осъден да заплати в полза на подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и доводи за субсидиарна приложимост на чл.78, ал.5 от ГПК в наказателния процес. Частният тъжител Т. Т. и поверениците му адвокати К. Д. и Б. Б., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание на касационния съд. От адв. Д. е постъпила молба, с която заявява, че поддържа жалбата. Подсъдимият Г. Г. и защитникът му адв. Г. К., редовно призовани не се явяват пред касационната инстанция. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено изложение от адв. К. срещу подадената жалба. В него се излагат аргументи за процесуална недопустимост на искането за ревизиране на присъдата в частта относно разноските и неоснователност на жалбата относно осъдителната част на въззивното определение. Представителят на ВКП намира подадената жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Счита, че не се оспорва по същество прекратяването на производството пред въззивната инстанция поради оттегляне на въззивната жалба, а определението, с което на основание чл.190, ал.1 от НПК са присъдени разноски в тежест на частния тъжител е законосъобразно, включително и по отношение на техния размер. Пледира жалбата да се остави без уважение. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 75 от 27.05.2020г., постановена по нчхд № 2727/19 г. Варненският районен съд признал подсъдимият Г. М. Г. за невинен в това, че на 12.06.2019г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице - разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Варна по повод изпълнение на службата си при провеждане на открито съдебно заседание в съдебна зала на окръжен съд гр. Варна в докладна записка от 26.09.2017г. да е разгласил позорно обстоятелство, че Т. В. Т. е бил криминално проявен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Със същата присъда отхвърлил предявения граждански иск от Т. В. Т. срещу подсъдимия Г. М. Г. за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като неоснователен. В тежест на частния тъжител възложил заплащането на направените разноски по делото. По жалба на адв. Б. Б. - повереник на частния тъжител е образувано внчхд № 689/20г. по описа на Варненски окръжен съд. С молба от 28.09.2020г. адв. Б. заявил, че оттегля подадената жалба и моли за прекратяване на производството. С молба от 30.09.2020г. (приложена на л.37 от съд. дело) частният тъжител Т. Т. изрично заявил, че оттегля подадената от него въззивна жалба. С определение от 01.10.2020г., постановено в открито съдебно заседание по същото дело, окръжният съд прекратил съдебното производство и осъдил частния тъжител да заплати направените от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената касационна жалба за процесуално недопустима. Основанието за образуване на касационното производство, посочено и в самата жалба, е чл.346, т.4 от НПК. В тази норма е предвидена процесуална възможност за упражняване на касационен контрол върху решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за пръв път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. В случая обаче не се възразява срещу прекратяването на въззивното производство, а се претендира ревизиране на присъдата на първия съд и въззивното определение в частта относно разноските, възложени в тежест на частния тъжител. Определението на въззивния съд съдържа два диспозитива, всеки един от които е самостоятелен. Вярно е, че прекратяването на въззивното производство поради оттегляне на жалбата от частния тъжител има като процесуална последица възлагането в негова тежест на направените разноски по смисъла на чл.190, ал.1 от НПК. На касационна проверка обаче съгласно чл.346, т.4 от НПК подлежи единствено определението, с което се прегражда пътят на наказателното производство. Определението за възлагане на разноски е извън обхвата на касационния контрол, поради което настоящата инстанция няма процесуална възможност да се произнесе по същество относно неговата законосъобразност. Оттеглянето на въззивната жалба от частния тъжител и неговия повереник, при липса на други жалби, е обусловило прекратяването на цялото въззивно производство с определението от 01.10.2020г. С този акт окръжният съд се е произнесъл единствено дали оттеглянето е редовно, без да решава въпроса за основателността на въззивната жалба. От компетентност на касационната инстанция е единствено проверката за законосъобразност на преграждане на пътя на наказателното производство, което сочи на принципна невъзможност за касационния съд да извършва ревизия на съдържанието по същество на първоинстанционната присъда, част от която е и произнасянето за направените разноски по делото. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че липсва постановен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното касационно производство подлежи на прекратяване. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 346, т.4 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от адв. К. Д. – процесуален представител на частния тъжител и граждански ищец Т. В. Т. срещу присъда № 75 от 27.05.2020г. по нчхд № 2727/19г. на Варненски районен съд и определение от 01.10.2020г., постановено по внчхд № 689/20г. на Варненски окръжен съд в осъдителната им част относно разноските за адвокатско възнаграждение. ПРЕКРАТЯВА производството по к.д. № 897/20г. на Върховния касационен съд, I н.о. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: