РЕШЕНИЕ
№ 47
София, 02. април 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 217 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 10.11.2011 г. по гр.д. № 604/2011, с което по реда на чл. 294 ГПК е уважен частично предявеният иск за обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността съществуващи към 16.07.1999 г. енергийни обекти да бъдат притежавани в собственост и прехвърляни с договор между частни лица и значението на изискванията обектите да служат за задоволяване само на собствени нужди на кооперативните и обществените организации и наличието на разрешение от Асоциация „Енергетика”, за възможността изградени след тази дата енергийни обекти да бъдат прехвърляни не на лицензирано енергийно предприятие, както и за правото на енергийното предприятие да ползва такива обекти.
По поставените материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (Обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., изм., бр. 56 от 18.07.1986 г., бр. 12 от 12.02.1988 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г.) съществуващите енергийни обекти: електрически централи за производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Такива обекти е могло да бъдат придобивани и притежавани в собственост от кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" за задоволяване на собствени нужди. Правният режим на съществуващите към 16.07.1999 г. енергийни обекти, независимо от това дали са държавна собственост, или са собственост на кооперативни и други обществени организации, не е променен с приемането на следващия Закон за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г., действащия Закон за енергетиката от 2003 г. и на Закона за енергийната ефективност 2004 г. (отм. 2008 г.), с които е уредена възможността на собственика да прехвърли притежавания енергиен обект единствено на съответното енергийно предприятие и правото и задължението на енергийното предприятие да го изкупи.
Правото на енергийните предприятия да ползват съществуващите и новоизградените енергийни обекти е уредено съответно в § 26, ал. 1 и в чл. 64 от действащия Закон за енергетика под формата на сервитути, макар по същността си това да не са сервитути, а ограничения на собствеността за благоустройствени цели.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният трафопост е изграден от заличеното ТКЗС „К. д.”, Д. Ч. за електрозахранване на основната сграда – плодохранилище и е закупен от ищеца на 21.09.1999 г. заедно с принадлежащата му земя като реална част от стопанския двор на ТКЗС. Собствеността на ответника върху съоръженията в трафопоста не се оспорва, но доколкото не е изплатил на собственика на земята и сградата надлежното обезщетение за сервитутните права, той дължи обезщетение за ползването им без основание през процесния период.
Правилно въззивният съд е приел, че процесният трафопост е изграден от заличеното ТКЗС „К. д.”, Д. Ч. преди 16.07.1999 г. за електрозахранване на основната сграда – плодохранилище и е закупен от ищеца заедно с принадлежащата му земя като реална част от стопанския двор на ТКЗС, както и че собствеността на ответника върху съоръженията в трафопоста не се оспорва. Също правилно съдът е приел, че сградата на трафопоста не е изкупена от ответника нито той е изплатил на ищеца обезщетение за наложеното му ограничение на собствеността за благоустройствени цели (т.нар. сервитутни права). В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че ищецът е придобил необременени от ограничения за благоустройствени цели (т.нар. сервитутни права) сградата на трафопоста (доколкото тя може да бъде отделена от съществуващия енергиен обект) и принадлежащата му земя.
Видно от изложеното въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че процесният трафопост е изграден от заличеното ТКЗС „К. д.”, Д. Ч. преди 16.07.1999 г. за електрозахранване на основната сграда – плодохранилище и е закупен от ищеца заедно с принадлежащата му земя като реална част от стопанския двор на ТКЗС. По силата на сключените при действието на ЗЕЕЕ договори с представителите на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС и с областния управител обаче ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху енергийния обект. Той е могъл и е придобил собствеността върху сградата и земята, обременени от ограниченията за благоустройствени цели (т.нар. сервитутни права), произтичащи от правото на държавата върху принадлежащия й по закон енергиен обект. ТКЗС не е било собственик на енергийния обект, макар той да е служил за задоволяване само на негови нужди, но по делото не е установено ТКЗС да е разполагало с необходимото разрешение на Асоциация "Енергетика". Отделно стои въпросът, че дори ТКЗС да е разполагало с разрешение и да е било собственик на енергийния обект, при действието на ЗЕЕЕ нито то, нито държавата (представлявана от областния управител) са имали право да го прехвърлят на ищеца, а съответно ищецът не е могъл да стане негов собственик.
Видно от изложеното ищецът е собственик на процесния трафопост с принадлежащата му земя, но те са обременени от ограничения за благоустройствени цели (т.нар. сервитутни права), произтичащи от правото на държавата върху принадлежащия й по закон енергиен обект. Доколкото ответникът е ползвал енергийния обект през процесния период, той е реализирал някаква полза, но тази полза не е пропусната от ищеца, тъй като той е закупил процесния имот само доколкото той може да бъде отделен от енергийния обект, т.е. със задължението да търпи изграденото енергийно съоръжение в имота си и осигурява достъпа на ответника до него.
На ответника [фирма], В. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.740,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 10.11.2011 г. по гр.д. № 604/2011 в уважителната част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПК „С. К.”, Д. ч. срещу [фирма], В. иск за сумата 13.059,00 лева обезщетение за пропуснати ползи за периода от 09.01.2004 до 31.12.2008 г. на основание чл. 59 ЗЗД със законната лихва от 09.01.2009 г. на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ПК „С. К.”, Д. ч. да заплати на [фирма], В. сумата 1.740,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |