4 Р Е Ш Е Н И Е № 6 Гр. София, 23 януари 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Генчев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1293/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Кюстендил против присъда № 22/22. 10. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 341/2016 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. В протеста са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като освен това се поддържа, че атакуваният съдебен акт е необоснован. В допълнение към протеста прокурорът представя собствена интерпретация на събраните доказателства, съгласно която именно подсъдимата е оставила дървената сушилка с дрехи на разстояние по-малко от 50 см. от печката с твърдо гориво и така по непредпазливост е запалила чужд имот. Изразява несъгласие с констатациите на въззивната инстанция за наличие на предпоставките на чл. 15 от НК, като сочи, че от описаната от него фактология следва извод за извършване на деянието по непредпазливост. Настоява присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения и пледира за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Подс. Т. С. – Г. моли за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Изтъква, че не е проявила непредпазливост при експлоатацията на печката с твърдо гориво в опожарения апартамент. Защитникът ѝ пледира протестът да бъде оставен без уважение. Счита, че съдът е изпълнил процесуалните си задължения за обективен и всестранен анализ на събраните доказателства и е достигнал до единствено законосъобразния извод, че подсъдимата следва да бъде оправдана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 50/10. 05. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 1195/2014 год., Районният съд – Дупница е признал подс. Т. Д. С. – Г. за виновна в това, че на 09. 03. 2014 год. около 09.10 часа в [населено място],[жк], [жилищен адрес] по непредпазливост е запалила чужд имот – апартамент №/номер / с обща застроена площ 67.61 кв.м на стойност 22 028 лева, собственост на А. и Е. К., като в следствие на пожара са унищожени вещи на обща стойност 954 лева, поради което и на основание чл. 331, ал. 1 и чл. 54 от НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е възложил на подсъдимата направените по делото разноски в размер на 3668,70 лева. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимата и с присъда № 22/22. 10. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 341/2016 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е отменен, а Т. С. – Г. е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение. Касационният протест е неоснователен. Съществена част от него касае фактите, които според прокурора следва да бъдат възприети от ВКС. Доводите му не са съобразени с естеството на касационното производство и не отчитат какви са правомощията на касационната инстанция. Бидейки съд по правото, последната не може да установява нови фактически положения, а се произнася съобразно фактическите рамки, поставени от долустоящите съдилища. Именно поради това и необосноваността не е самостоятелно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК. Обхватът на проверката, която може и следва да осъществи настоящият съдебен състав, е ограничен единствено до спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение. Внимателният прочит на материалите по делото и особено на мотивите на Кюстендилския окръжен съд води до извод, че не са допуснати претендираните от представителя на държавното обвинение нарушения на тези правила. Основният аргумент за оправдаване на подсъдимата произтича от доказателствения дефицит по делото, довел до недоказаност на обвинението. Въззивната инстанция е положила усилия за преодоляване на доказателствената непълнота и е проявила дължимата процесуална активност за изясняване на обстоятелствата по делото и за достигане до обективната истина, като е допуснала изслушване на допълнителна експертиза и е изследвала вида на димоотвода, изграден в запаления апартамент, съществуването на допълнителни съоръжения за препятстване на обратната тяга и влиянието на тези особености на комина върху причината за възникване на пожара. В същото време вътрешното ѝ убеждение за недоказаност на обстоятелствата, касаещи отстоянието на сушилката с дрехи от печката на твърдо гориво и лицето, което я е поставило там, е изградено след детайлен и верен анализ на гласните доказателствени средства. Същите са обсъдени поотделно и в съвкупност и са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание. Съобразено е, че от живущите в опожарения апартамент единствено дъщерята на подсъдимата – Д. Г., е свидетелствала и нито в показанията ѝ пред РС – Дупница, нито в тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, се съдържа информация, че именно майка ѝ е оставила прането в близост до отоплителния уред. Анализирани са и показанията на В. С. и убедително е защитен изводът, че те също не позволяват да се приеме с изискуемата от НПК категоричност, че това е сторено от Т. Г., доколкото свидетелят е пресъздал пред първостепенния съд единствено разказаното му от нея, а то касае само приблизителното местоположение на сушилката, но не и кой от обитателите на жилището я е оставил там. При положение, че в апартамента са живели и други лица, включително и пълнолетни такива, и че не са събрани каквито и да било доказателства, че домакинската работа, в това число и простирането на прането, е задължение единствено на подсъдимата, претендираният от прокуратурата извод, че инкриминираните действия са осъществени именно от нея, се явява основан на недопустими предположения. По-нататък, отчетено е, че заключението на експерта относно местоположението на сушилката с дрехи има вероятностен характер, а свид. Г. сочи значително по-голямо разстояние между печката и прострените дрехи – около 1,5 метра. Съобразено е, че показанията на свид. С. не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, защото пресъздават извънпроцесуални изявления на подсъдимата и освен това са лишени от достатъчна конкретност по отношение на коментираното обстоятелство. При положение, че не съществуват основания, изводими от материалите до делото, да бъде отправен упрек към аналитичната дейност на окръжния съд, не може да бъде възприета тезата на прокурора за неправилно приложение на материалния закон, което в протеста се свързва с нарушаване на правилата за формиране на вътрешното убеждение. След като не е установил по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, че възникването на пожара се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с действия или бездействия на подс. Г., въззивният съд законосъобразно я е оправдал по обвинението за палеж по непредпазливост. Не могат да бъдат споделени и възраженията в протеста за неправилно приложение на чл. 15 от НК. Същите са декларативни и са свързани отново с недоволството на прокурора от възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, но не държат сметка, че пожарът е възникнал като резултат от комплексното проявление на редица неблагоприятни фактори. И ако силният вятър е бил осезаем за подсъдимата, то тя по никакъв начин не е могла да предвиди, че в комина не са монтирани допълнителни съоръжения, които да препятстват връщане на въздуха и обратната тяга, нито пък благоприятното въздействие на местоположението на апартамента (на висок етаж и от подветрената страна) за нахлуването на въздух в горивната камера на отоплителния уред. Наред с това съдът правилно е отбелязал, че тъй като на инкриминираната дата печката не е била запалена и зареждана с гориво, нито подсъдимата, нито съпругът ѝ са я отваряли, за да установят нахлуването на въздух от комина, а и не са били длъжни да извършват такава проверка. При това положение контролираната инстанция законосъобразно е приела, че в случай, че бяха събрани доказателства, че именно подсъдимата е оставила прострените дрехи в близост до печката, то деянието ѝ би било случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 4 от НПК и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 22/22. 10. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 341/2016 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.