Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр.София , 08 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1914/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от служебно назначения защитник на подсъдимия В. А. Ц. – адв. В. Б., срещу присъда № 259 от 27.10.2014г. по внохд № 1752/2014г. по описа на Софийски градски съд, с доводи за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. С присъда от 14.11.2013г., постановена по нохд № 13891/2013г. на Софийски районен съд, 107 състав, подсъдимият В. А. Ц. е признат за виновен в това, че на 05.11.2012г. в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, подлежащи на контрол съгласно Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961г., допълненията към нея, ратифицирана от РБ и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, представляващи амфетамин с тегло 9,98 грама на стойност 299,40лв. и коноп (марихуана) с общо нетно тегло 0,22 грама на стойност 1,32лв., като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, алт. 1 от НК и чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв. като е оправдан по повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, алт. 1 от НК. Постановено е отнемане на високорисковото наркотично вещество и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по протест от прокурор от СРП. С присъда № 259 от 27.10.2014г. по внохд № 1752/2014г. по описа на Софийски градски съд, 7 въззивен състав, присъдата от 14.11.2013г., постановена по нохд № 13891/2013г. на Софийски районен съд, 107 състав е била отменена, като вместо това подсъдимият В. А. Ц. е признат за виновен в това, че на 05.11.2012г. в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, подлежащи на контрол съгласно Единната конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961г., допълненията към нея, ратифицирана от РБ и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, представляващи амфетамин с тегло 9,98 грама на стойност 299,40лв. и коноп (марихуана) с общо нетно тегло 0,22 грама на стойност 1,32лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложено допълнителното наказание „глоба”. Постановено е отнемане на високорисковото наркотично вещество и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. В касационната жалба срещу въззивната присъда, подадена от служебно назначения защитник на подсъдимия, в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, се навеждат съображения за игнориране и недооценка на смекчаващите вината обстоятелства, за несъответствие на определеното като вид и размер наказание с целите по чл. 36 от НК. В подкрепа на твърдяното нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК, се излагат доводи за неправилност на възприетата от въззивния съд правна квалификация на деянието. Посочват се съображения за обосноваване на тезата, че в случая се касае до маловажен случай предвид вида и стойността на предмета на деянието и личността на дееца, като се аргументира правна квалификация на извършеното по чл. 354а, ал. 5 от НК, обосноваващ освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Подробно се релевират и съображения за неправилен отказ на въззивната инстанция да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като се претендира, че обществената опасност на деянието е толкова ниска, че същото не съставлява престъпление. Правят се в условията на алтернативност искания – за изменение на атакуваната присъда с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, или за намаляване на определеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия Ц. – адв. Б., поддържа подадената от жалба по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че материалният закон е приложен правилно, понеже деянието не представлява маловажен случай. Счита наложеното на подсъдимия наказание за съответно на влияещите върху отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Подс. В. Ц. заявява несъгласие с присъдата на СГС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба от защитника на подсъдимия В. Ц. е ОСНОВАТЕЛНА с оглед на част от наведените доводи за неправилно приложение на материалния закон. Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие с признание от подсъдимия на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт по чл. 371, т. 2 от НПК. Законосъобразното провеждане на диференцираната процедура обосновава липса на спор по фактологията на вменената престъпна дейност. ВКС намира, че в рамките на установените и възприети от решаващите съдилища факти, въззивният съд неправилно е приложил материалният закон, като е приел, че деянието, извършено от подс. Ц. е съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, преценявайки, че не е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. За да стигне до извод, че степента на обществена опасност на деянието не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, съставът на СГС се е позовал на количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от подсъдимия, като също така е счел, че данните за личността на подсъдимия не могат да обосноват изводи в подкрепа на маловажност на случая. Срещу тези правни изводи на въззивния съд, залегнали в основата на осъждането на подс. Ц. за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, с основание възразява защитата. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл, ТР № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008г. на ІІ НО., Решение № 69/2010г. на ІІ НО., Решение № 306/2009г. на ІІІ НО.). В настоящия случай количеството марихуана е изключително малко и на ниска стойност (1,32лв.), а количеството амфетамин също не е високо като грамаж и стойност (9,98 грама, 299,40лв.). Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, но въззивният съд очевидно е надценил значението на този белег, пренебрегвайки останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект – обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подс. В. Ц. е млад човек, като възрастта му към момента на деянието е била близка до непълнолетието, сочеща и на липсата на житейски опит и на незрялост във емоционално-волевата сфера. Подсъдимият не е осъждан, няма данни за негови противообществени прояви. Макар да не е давал обяснения на досъдебното производство, сам пред полицейските служители, спрели го за проверка, е признал за това, че държи високорисково наркотично вещество, а също така пред съда е изразил съжаление за извършеното. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, в каквато насока е направено искане в касационната жалба. Правилното приложение на материалния закон – прилагане на закона за по-леко наказуемо престъпление, сочи на необходимост от упражняване на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, като бъде извършена преквалификация на престъплението в такова по чл. 354, ал. 5 от НК. Тази преквалификация неминуемо се отразява и на наказуемостта на подсъдимия, която, с оглед на предвидената за това престъпление санкция и наличието на обективните предпоставки, предвидени в закона, позволява освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Подс. Ц. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени съставомерни последици. Наличието на посочените обстоятелства обосновава наличие на предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност на подс. Ц. за престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК с налагане на административно наказание глоба. С оглед констатирането само на смекчаващи отговорността обстоятелства, размерът на глобата следва да бъде индивидуализиран на 1 000лв. Установените обстоятелства - младата възраст на подсъдимия, данните за личността му, отношението му към деянието, сочат, че налагането на административно наказание за извършеното престъпление би изиграло роля на мотивационен коректив в поведението му. Настоящият състав на ВКС не възприема доводите, изложени в касационната жалба, свързани с приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието, извършено от подсъдимия, не може да бъде преценено като „малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от подс. Ц., сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Поради това е неоснователна претенцията в касационната жалба за оправдаване на подсъдимия. Оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подс. Ц. с въззивната присъда наказание е безпредметно да бъдат обсъждани, предвид наличието на основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда № 259 от 27.10.2014г., постановена по внохд № 1752/2014г. по описа на Софийски градски съд, 7 въззивен състав, като преквалифицира престъпното деяние, в което подсъдимият В. А. Ц. е признат за виновен, по чл. 354а, ал. 5 от НК и на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.