Р Е Ш Е Н И Е № 50039 гр. София, 22.06.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 729 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 46 от 17. 06. 2021 г., постановено от Варненски апелативен съд по в.т.д. № 180 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260379/15. 12. 2020 г., постановено по т.д. № 677/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд в неговата част, с която е отхвърлен искът на касатора „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД срещу „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), ЕИК:[ЕИК] и С. Е. Х., поданик на Обединеното кралство на Великобритания и С. Ирландия, със съдебен адрес на територията на Република България адв. Б. Ч. от БАК, при задължителното участие в производството на Г. П. С., в качеството на синдик на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, несъществуването на приетото под № 11 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора С. Е. Х. в размер на 27577.20 лв. главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е отчел заявените от касатора по делото обстоятелства - че правата на С. Е. Х. да развали предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., от което разваляне произтича процесното му, прието в производството по несъстоятелност на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), негово вземане в размера му, за който предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е отхвърлен с въззивното решение в обжалваната му част, са се погасили по давност още преди откриването на производството по несъстоятелност. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му като неправилно и по същество - уважаването на така предявения от касатора иск за установяване несъществуването на процесното вземане. Ответникът по касация С. Е. Х. в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето и. Синдикът на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./ Г. С. оспорва жалбата, като неоснователна. Ответникът по жалбата „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./ не взема становище по жалбата. С молба вх. № 500968 от 14. 02. 2023 г. по регистратурата на ВКС с приложени доказателства, ответникът по жалбата С. Е. Х., чрез адв. Б. Ч. от АК - Бургас, заявява настъпването на нови факти в производството по несъстоятелност на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./, относими към активната процесуална легитимация на ищеца в производството - „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД. Твърди се, че с определение от 15. 06. 2022 г. съдът по несъстоятелността е одобрил сметка за разпределение на осребреното имущество на дружеството в несъстоятелност, която е обявена в търговския регистър с вписване от 25. 05. 2022 г., както и че определението на съда по несъстоятелността за одобряване на същата сметка е влязло в сила. Излага се, че в същата сметка за разпределение, предявеното и прието в производството по несъстоятелност вземане на касатора „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД в размер на 760.20 лв., което го легитимира като ищец в исковото производство - качество, произтичащо от качеството му на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, е включено под № 9 и със сметката за разпределение е предвидено неговото пълно изплащане. Твърди се, че с оглед изложеното касаторът не притежава активна процесуална легитимация за воденето на делото, тъй като доколкото за него /касатора/ се е породило правото да получи плащане в пълен размер на своето вземане, съобразно одобрената с влязло в сила определение сметка за разпределение, в негово лице липсва правен интерес от поддържането на висящността на производството. Сочи се произнасяне в изложения от молителя смисъл в постановено решение на ВКС, ТК, Второ т.о. по т.д. № 2167 по описа на съда за 2021 г., правният спор по което е идентичен с настоящия. Същите твърдения за липса на активна процесуална легитимация в лицето на ищеца, се заявяват и поддържат и в постъпило по делото в електронен вид във ВКС на 09. 05. 2023 г., становище от С. Е. Х., чрез адв. Б. Ч. от АК – Бургас, подписано с КЕП, с приложени към него електронни образи на писмени доказателства. Към същото становище са приложени в електронен вид и списък с разноски с формулирано искане за заплащането им в случай на отхвърляне на касационната жалба на ищеца, договор за правна помощ и доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Приложените към становището на ответника Х. електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, са приети като доказателства по делото в проведеното на 10. 05. 2023 г., открито съдебно заседание в касационната инстанция. С определение по делото № 50110 от 06. 03. 2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, поради необходимостта от проверка относно неговата допустимост. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от касатора в настоящото производство „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за установяване несъществуване на прието в производството по несъстоятелност на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./, вземане на С. Е. Х. в общ размер от 37305.36 лева, от които главница в размер на 27577.20 лв., 1320.18 лева неустойка за забава, 4286.39 лева – начислена до 18. 01. 2017 лихва и сума в размер на 4121.59 лв. – начислена след откриване на производството по несъстоятелност лихва за забава, което вземане е включено под № 11 в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, одобрен с определение на съда по несъстоятелността № 1436/12. 04. 2019 г. по т.д. № 848/2016 г., и обявен в ТР под № 20190416111536. В исковата си молба ищецът „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД е обосновал активната си легитимация за предявяване на иска с твърдения, че е кредитор на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./ с прието вземане в размер на 760.20 лв., придобито чрез договор за цесия от първоначалния кредитор П. Г. Бовижин и включено под № 3 в одобрения с определение № 1436/12. 04. 2019 г. по т. д. № 848/2016 г. на Окръжен съд - Варна списък по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като в това качество е оспорил с възражение вземането на ответника С. Х., но възражението не е уважено от съда по несъстоятелност. Ищецът е изложил конкретни твърдения за несъществуване на оспореното вземане и е посочил, че включването на вземането в одобрения списък по чл. 685 ТЗ, в един и същи ред на удовлетворяване (чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ) с неговото вземане по т. 3 от списъка, накърнява имуществените му права и поражда правен интерес от предявяване на иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. Първоинстанционният съд е изложил в мотивите си към първоинстанционното решение, че с решение № 57/18. 01. 2017 г. по т.д. № 848/2016 г. по описа на ОС – Варна, е открито производство по несъстоятелност на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /в несъстоятелност/, а решението по чл. 710 от ТЗ е с № 154/28. 02. 2018 г.; Ответникът Х. с молба вх. № 20924/11. 07. 2018 год. и № 25888/11. 09. 2018 год., е предявил вземане в производството по несъстоятелност, прието и включено в списък на приети вземания, обявен по партидата на търговеца в ТР на 21. 11. 2018 год., с общ размер от 37305.36 лева, от които главница в размер на 27577.20 лв., 1320.18 лева неустойка за забава, 4286.39 лева – начислена до 18. 01. 2017 лихва и сума в размер на 4121.59 лв. – начислена след откриване на производството по несъстоятелност лихва за забава, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ТЗ; възражението на ищеца срещу съществуването на вземането е оставено без уважение и списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността с определение № 14356/12. 04. 2019г.; Видно от изготвения от синдика списък, одобрен от съда по несъстоятелност, вземането на ответника Х. е прието на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 год. за покупка на апартамент № 7, вход С, ет. 3 за сумата от 27577.20 лева – главница и сумата от 1320.18 – неустойка за забава по чл. 12 от договора, ведно със законна лихва. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска за приемане за установено несъществуването на приетото под № 11 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора Х. в размер на 27 577.20 лв., главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, и е приел за установено по отношение на Х. и кредиторите на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./, несъществуването на прието в производството по несъстоятелност и включено под № 11 в Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на Х. в размер на разликата над 27577.20 лв. до приетия размер 37305.36 лв., представляваща сбор от сумата 1320.18 лв., неустойка за забава по чл. 12 от договора, сумата 4286.39 лв., законна лихва за периода 10. 07. 2015 г. - 18. 01. 2017 г. и сумата 4121.59 лв., законна лихва за периода 19. 01. 2017 г. – 10. 07. 2018 г., на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. Сезиран с жалби срещу първоинстанционното решение, подадени от ищеца „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД и ответника С. Х., въззивният съд е изложил, че първоинстанционното решение е валидно и в обжалваните му части – допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки, включително и особените такива по чл. 694 ТЗ, и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск на ищеца, като е посочил, че с решение № 57/18. 01. 2017 г., постановено по т.д. № 848/2016 г., на ВОС, ТО, е открито производство по несъстоятелност на ответника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, а ищецът „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД - [населено място] е активно процесуално легитимиран по предявения иск, като частен правоприемник на кредитор с прието вземане - П. Г. Бовижин, на основание договор за цесия. Посочено е, че процесното вземането на ответника-кредитор С. Х., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., е включено в Списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 21. 11. 2018 г., под № 11. С решението си по съществото на спора, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск за приемане за установено несъществуването на приетото под № 11 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора Х., в размер на 27577.20 лв. главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ е отхвърлен, като неоснователен, както и в частта му, с която същият иск е уважен, като е прието за установено в отношенията между ответника Х., синдика на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./ Г. С., и кредиторите на несъстоятелността на същото дружество, несъществуването на прието в производството по несъстоятелност и включено под № 11 в Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на Х., в частта за сумата 4286.39лв. - законна лихва за забава за периода 10. 07. 2015 г. - 18. 01. 2017 г. и сумата 4121.59лв. - законна лихва за забава за периода 19. 01. 2017 г. – 10. 07. 2018 г. В останалата му част първоинстанционното решение, като необжалвано е влязло в сила. Предмет на касационното производство е въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата част, с която е отхвърлен искът на касатора „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД срещу „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), ЕИК:[ЕИК] и С. Е. Х., за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, несъществуването на приетото под № 11 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора С. Е. Х. в размер на 27577.20 лв. главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г. Проверката на правилността на обжалваното решение по реда на чл. 290 ГПК предполага, че решението е валидно и допустимо. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1/17. 07. 2001 г. на ОСГК, приложимо и при действието на ГПК от 2007 г. /т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение. От приетите в съдебно заседание на 10. 05. 2023 г. доказателства и от служебна справка по партидата на „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./ в публичния електронен търговски регистър се установява, че с влязло в сила на 23. 06. 2022 г. определение № 260348 от 15. 06. 2022 г. по т.д. 848/2016 г на Окръжен съд - Варна е одобрена изготвена от синдика на „Мангле Инвестмънт“ ООД /н./, частична сметка за разпределение на осребреното имущество на длъжника, която е обявена без корекции в Търговския регистър на 25. 05. 2022 г. В т. 9 на частичната сметка е включено вземането на кредитора „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД с размер 760.20 лв. и поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, вписано /като такова на частния му праводател по договор за цесия от 27. 11. 2018 г. П. Г. Бовижин/, под номер 3 в одобрения с определение № 1436/12. 04. 2019 г. на съда по несъстоятелност списък на приетите вземания, т.е. вземането, с което ищецът е обосновал активната си легитимация при предявяване на иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. С частичната сметка е предвидено удовлетворяване на посоченото вземане в степен 100 % - за пълния размер от 760.20 лв., с който е включено в списъка по чл. 685 ТЗ. Под № 15 в частичната сметка е включено под условие /до приключване на производството по иска с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ/ вземането на кредитора С. Е. Х. за сумата 27577.20 лв., също със степен на удовлетворяване 100 %. Право да предяви отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ има всеки кредитор в производството по несъстоятелност, който е оспорил с възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ съществуването на прието вземане на друг кредитор, но съдът е оставил възражението без уважение. Целта на търсената с иска защита е да се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане - изцяло или за определен размер, или привилегиите/обезпеченията, с които то е прието в производството по несъстоятелност, за да се осигури в максимална степен удовлетворяване на приетото вземане на кредитора - ищец във фазата по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. От посочената цел произтича правният интерес на кредитора от предявяване и поддържане на иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, като този интерес трябва да е налице не само към момента на предявяване на иска, но и към момента на постановяване на съдебното решение по спора за съществуване на отричаното вземане. Влязлото в сила решение, с което съдът признава вземането за несъществуващо или отхвърля иска, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността - чл. 694, ал. 8 ТЗ. Разпростирането на силата на пресъдено нещо по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността не означава, че при предявяване на иска кредиторът - ищец действа в защита на всички други кредитори с приети вземания, които също имат интерес от положителен изход на спора по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ с оглед удовлетворяване на вземанията им към длъжника. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск, поради което при предявен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ правният интерес на кредитора - ищец се преценява самостоятелно, независимо от интересите на останалите кредитори в производството по несъстоятелност. Към момента на завеждане на делото касаторът - ищец несъмнено е имал правен интерес от предявяване на иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. Вземането на касатора за сумата 760.20 лв. е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 685 ТЗ заедно с вземането на ответника С. Х., с една и съща поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, и за касатора е съществувал потенциален риск то да остане неудовлетворено във фазата по осребряване на имуществото на длъжника, ако не бъде отречено със сила на пресъдено нещо конкуриращото вземане на ответника. Правният интерес от поддържане на иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ обаче е отпаднал в хода на процеса след влизане в сила на определението на съда по несъстоятелност от 15. 06. 2022 г., с което е одобрена обявената в търговския регистър на 25. 05. 2022 г., частична сметка за разпределение по чл. 721 ТЗ. С частичната сметка е предвидено от получените в резултат на осребряването парични суми на касатора да бъдат изплатени 760.20 лв. и вземането му, включено под № 3 в списъка по чл. 685 ТЗ, да бъде удовлетворено изцяло. Съгласно чл. 729, ал. 4 ТЗ, одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика, от което следва, че реалното удовлетворяване на вземането зависи единствено от действията на синдика по изпълнение на сметката и по никакъв начин не е застрашено от наличието в списъка на приетите вземания /а също и в сметката за разпределение/ на оспореното с иска по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ вземане на ответника С. Е. Х.. Посредством предвиденото в сметката пълно удовлетворяване на вземането е постигнат целеният с предявяването на иска резултат, поради което към момента на приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция касаторът вече няма правен интерес от търсената с иска защита. Поддържаният при липса на правен интерес установителен иск е процесуално недопустим, което обуславя недопустимост на постановеното по повод на иска въззивно решение /съответно и на потвърденото с него първоинстанционно решение/, както и на цялото исково производство. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено в допуснатата до касационно обжалване част, заедно с потвърденото с него първоинстанционно решение в частта за отхвърляне на предявения от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за сумата 27577.20 лв., и производството по недопустимия иск да бъде прекратено. При този изход на делото в касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, на ответника по касация С. Е. Х. следва да се присъдят претендираните разноски за защита в същата, представляващи адвокатско възнаграждение в установения по делото да са реално заплатени размер /договор за правна защита и съдействие № 25 от 16. 03. 2023 г./ На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ касаторът „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството пред касационната инстанция в размер на 137.89 лв., съобразно недопустимата част от иска. Държавната такса по чл. 694, ал. 4 ТЗ, която касаторът дължи за първоинстанционното и за въззивното производство, е присъдена от инстанциите по същество, решенията на които не са недопустими в частта за таксата. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 46 от 17. 06. 2021 г., постановено от Варненски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 180 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260379/15. 12. 2020 г., постановено по т.д. № 677/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд в неговата част, с която е отхвърлен искът на „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД срещу „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), ЕИК:[ЕИК] и С. Е. Х., поданик на Обединеното кралство на Великобритания и С. Ирландия, със съдебен адрес на територията на Република България адв. Б. Ч. от БАК, при задължителното участие в производството на Г. П. С., в качеството на синдик на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, несъществуването на приетото под № 11 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора С. Е. Х. в размер на 27577.20 лв. главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г., както и първоинстанционното решение в посочената му част, и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД срещу „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н.), ЕИК:[ЕИК] и С. Е. Х., поданик на Обединеното кралство на Великобритания и С. Ирландия, със съдебен адрес на територията на Република България адв. Б. Ч. от БАК, иск за признаване за установено на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, несъществуването на приетото под № 11 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на кредитора С. Е. Х. в размер на 27577.20 лв. главница, дължима по силата на развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14. 07. 2007 г. ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД с ЕИК:[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], ап. 43, да заплати на С. Е. Х., поданик на Обединеното кралство на Великобритания и С. Ирландия, със съдебен адрес на територията на Република България адв. Б. Ч. от БАК, сумата 1360 лв. адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство. ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД с ЕИК:[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], ап. 43, да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата 137.89 лв. - държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: