Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23

гр. София, 31.01.2022 год.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА


като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 3348/2021 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК от Л. Д. Г., Р. П. Г., К. С. Д., М. Н. Д., В. С. С. и Ц. К. С., чрез адв. П. С. и адв. Св. Т., за допълване на определението с № 60145 от 5.10.2021 год. по настоящето дело, като им се присъдят направените от тях съдебни разноски в размер на внесеното възнаграждение за един адвокат. По искането за присъждането им, заявено в представения отговор на молбата за отмяна, съдът не се е произнесъл.
От ответниците по молбата становище е постъпило от Администрацията на Министерския съвет, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт В. Г., с представителна власт и за Министерския съвет съгласно представеното пълномощно. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, с искане същото да се намали до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗАдв. и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото е обосновано с твърдение за липса на фактическа и правна сложност на настоящия етап от производството, както и с оглед единственото процесуално действие на насрещната страна-изготвянето на отговор на молбата за отмяна.
За да се произнесе по подадената молба, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. приема следното:
Производството е процесуално допустимо с оглед спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молбата, а разгледана по същество, същата е и основателна.
С постановеното на 5.10.2021 год. определение по настоящето дело е оставена без разглеждане молбата на Министерския съвет и Администрацията на Министерския съвет за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 1545 от 20.12.2019 год. по гр. д. № 547/2019 год. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 80 от 7.07.2020 год. по в. гр. д. № 154/2020 год. на Апелативен съд – Варна и производството по делото пред ВКС е прекратено. Липсва произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски на ответниците по молбата за отмяна, сега молители, заявено в представения отговор на молбата за отмяна / вх. № 267090 от 1.07.2021 год. /. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, същите възлизат на обща сума 4 000 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по представени два договора за правна помощ, удостоверяващи претендирания размер на адвокатското възнаграждение и начина на плащането му. Същите съгласно приетото в т. 1 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС имат характер на разписка за платеното на пълномощниците възнаграждение.
Правото на присъждане на разноски по делото е имуществено право на страната, постигнала благоприятен за нея резултат, какъвто за настоящите молители е оставянето без разглеждане на молбата на другата страна за отмяна на влязлото в сила решение, което е в тяхна полза. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и при прекратяване на делото, поради което молбата за допълване на постановеното определение, в което липсва произнасяне относно искането на ответниците за разноски, е основателна.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, когато същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна. Макар и своевременно релевирано с отговора на молбата, възражението е неоснователно, с оглед липсата на прекомерност в заплатеното адвокатско възнаграждение за общата защита по делото на настоящите молители. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 год. за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, което с оглед цената на иска /203 376.40 лв./ възлиза на сума над заплатената общо по двата представени договора за правна помощ. Извън това съображение неоснователен е и доводът за липса на фактическа и правна сложност на делото, което е обективирано в изложените и от двете страни съображения относно производството по отмяна на влязлото в сила решение.
При тези данни и с оглед неоснователността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на молителите Л. Д. Г., Р. П. Г., К. С. Д. и М. Н. Д. следва общо да се присъдят направените в настоящето производство разноски за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 76 от настоящето производство/, а на В. С. С. и Ц. К. С. – общо платеното от тях по приложения на л. 77 от делото договор за правна защита и съдействие възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПЪЛВА определение № 60145 от 5.10.2021 год. по гр. д. № 3348/2021 год. на ІІ г. о. на ВКС, на основание чл. 248 ГПК, като
ОСЪЖДА Министерски съвет на РБ и Администрацията на Министерския съвет да заплатят на Л. Д. Г., Р. П. Г., К. С. Д. и М. Н. Д. общо направените от тях по делото разноски в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, а на В. С. С. и Ц. К. С. общо 1 000 лв. /хиляда лева/ за направени от тях разноски по делото.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: