Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 04 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЮРИЙ КРЪСТЕВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 12 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. М. С. срещу решение № 247 от 26.10.2012 г. по внохд № 253/12 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието и искане за намаляването му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна. Излага съображения, че ниската стойност на предмета на престъплението, което е възстановено и семейното положение на подсъдимия са обстоятелства, сочещи на възможност за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Великотърновския апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 35/ 23.08.2012 г. по нохд № 538/12 г. на Русенския окръжен съд, с която подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на грабеж при условията на опасен рецидив и на основание чл.199 ал.1 т.4 и чл.58а от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е мотивирано с доводи, че стойността на отнетия златен ланец не е висока и че подсъдимият очаква дете от жената, с която живее на съпружески начала. Касаторът заявява, че условията в затвора са много лоши и там няма да се превъзпита. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Великотърновския апелативен съд е подложил на анализ обстоятелствата, които са относими при индивидуализацията на наказанието. Не е пренебрегнал и е оценил в полза на С. сравнително ниската стойност на отнетото имущество- 281.60 лв., характера и интензитета на упражнената принуда и семейното му положение. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, на които касаторът отново акцентира в жалбата си, са мотивирали съда за извода, че наказанието следва да бъде определено в размер, близък до минимума на предвиденото в закона, а именно в рамките на шест години лишаване от свобода, което след редукцията по реда на чл.58а от НК е отмерил на четири години лишаване от свобода. Правилно е заключил, че не могат да бъдат пренебрегнати данните за съдебното минало на С., който е осъждан осем пъти за квалифицирани кражби, грабеж и обсебване. Само четири от тези осъждания обосновават квалификацията на настоящото деяние като извършено при условията на опасен рецидив, поради което законосъобразно е ценил останалите четири осъждания като отегчаващи вината обстоятелства. Затова настоящият касационен състав намира, че съдът не е допуснал нарушения при индивидуализацията на наказанието, като определеното такова съответства на степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на дееца. Липсва основание за допълнителното му намаляване. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247/ 26.10.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 253/2012 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: