Р Е Ш Е Н И Е №75 София, 21 февруари 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети февруари ........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................ ЧЛЕНОВЕ: ..Даниела Атанасова ............................... ..Красимир Шекерджиев............................... при секретар .. Илияна Петкова ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................КНОХД № .. 178 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по жалба на подсъдимия Д. Т. И., собственоръчно изготвена и подадена против въззивно решение № 161 от 27.11.2013 год., постановено по в.н.о.х.д. № 310/13 год. по описа на Апелативен съд - Варна. С жалбата е развит довод за явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Като основания за смекчаване на наказателната му отговорност и определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, касаторът сочи оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и обстоятелството, че деянието е извършено под влиянието на алкохол, изразеното съжаление и разкаяние, поведението му в затвора, съобразено с вътрешните правила и разпореждания, участието му в допълнителни мероприятия и награждаването му от отрядния му ръководител. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа лично и от назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК служебен защитник. Последният излага в допълнение съображения за недостатъчно отчитане от въззивния съд приноса на И. за разкриване на обективната истина, участието му в следствен експеримент и направените по лични мотиви самопризнания. Гражданските ищци и частни обвинители С. Х. Р. и Р. Х. Р. не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и оставянето и без уважение поради справедливост на наложеното наказание, определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства и законосъобразно приложение на чл. 58а НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивното решение с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 23 от 25.09.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 310/2013 г. на Окръжен съд - Шумен е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д. Т. И. за извършено по чл. 330, ал. 3, предл. 1 и 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК от наложеното на И. наказание е приспаднато времето от 21.03.2012 г. до 29.03.2012 г., през което същият е бил задържан под стража, както и времето от 30.03.2012 г. до 10.01.2013 г., през което е бил с мярка „домашен арест”. Със същата присъда подсъдимият Д. Т. И. е осъден да заплати на С. Х. Р. и Р. Х. Р. сумата от 2 660 лв. за причинени с деянието имуществени вреди, както и по 1 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2012 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимя са възложени държавните такси върху уважените граждански искове в размер на 186,40 лв., направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на по 817,05 лв. и 10 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи. С атакуваното пред касационната инстанция по реда на глава двадесет и трета от НПК решение № 161 от 27.11.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 310/13 г. по описа на Апелативен съд – Варна, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Подадената касационна жалба е неоснователна. Съдебното следствие в хода на първоинстанционното производство се е развило по реда на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК при действието на редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм., бр. 26 от 2010 г.). Наложеното на касатора наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 54 НК и законосъобразно намалено с една трета. Предвиденото в санкционната част на чл. 330, ал. 3, предл. 1 НК наказание е лишаване от свобода от три до десет години, а по предл. 2 на същия текст – лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Определянето на наказанието на И. при превес на отегчаващите вината обстоятелства, редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК, не търпи критика, тъй като е мотивирано с високата обществената опасност на деянието, от което са настъпили значителни имуществени вреди и смъртта на пострадалия М. Д. С. вследствие на причинените му изгаряния; високата обществена опасност на дееца с оглед предходните му осъждания, в извършването на настоящото продължавано деяние в изпитателен срок на едно от тях и престъпната му упоритост. Искането на касатора и защитата за намаляване на наложеното наказание по изложените пред касационната инстанция съображения не следва да бъде удовлетворено, тъй като по начало признанието на вината и фактите от И., изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са обусловили протичането на първоинстанционното производство по реда на глава двадесет и седма от НПК и позволили намаляване на наложеното му наказание лишаване от свобода с една трета – от 12 на 8 г. При това положение, няма как признанието на фактите на обвинението от страна на подсъдимия да бъде отчетено повторно и като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. В този смисъл е и константната практика на ВКС . Съгласно т. 7 от ТР № 1/06.04.09 год. по ТД № 1/08 год. на ОСНК на ВКС, при определяне на наказанието по правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, каквото в настоящият случай не е налице. Изтъкнатите от подсъдимия и защитата, взети предвид от Апелативен съд – Варна, доводи не формират съвкупност от многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват индивидуализация на отговорността на И. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Единственото смекчаващо вината обстоятелство - изразеното пред контролираните инстанции съжаление за извършеното деяние е взето предвид при определяне срока на наказанието лишаване от свобода. Последващото добро поведение на И. в затвора не може да обоснове намаляване на наложеното му наказание, тъй като е извън обстоятелствата по чл. 54 НК. Изложеният от касатора довод, че е извършил деянието под въздействието на алкохол също не следва да обуславя преценка за по-ниско по размер наказание. Обратното, посоченото обстоятелство може да има значение само на отегчаващо вината такова. С оглед на изложените по – горе съображения, настоящият касационен състав намира, че последваща корекция на наложеното на И. наказание би била проява на неоправдана снизходителност, изключваща постигане целите на специалната и генералната превенция. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 161 от 27.11.2013 год., постановено по в.н.о.х.д. № 310/13 год. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда № 23 от 25.09.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 310/2013 г. на Окръжен съд - Шумен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................