О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 395
София,
19.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ
търговско отделение в закрито заседание на 18.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша
докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 420/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК.
С. А. И. от гр. В., ул. “. № 1* Тодорка А. К. от село К., Община П., Н. Н. П. от гр. В., ул. “. № 9В и А. Ц. Б. от гр. В., ул. “. № 2* са подали частна касационна жалба против определение № 152/14.05.2009 год. по ч. гр. д. № 269/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, с което се потвърждава определението от 31.03.2009 год. по гр. д. № 233/2009 год. на Окръжен съд гр. В., с което са оставени без уважение молбите на С. А. И., Тодорка А. К. , Н. Н. П. и А. Ц. Б., подадени по чл. 83 ал. ІІ ГПК за освобождаването им от внасяне на държавна такса по гр. д. № 233/2009 год. по описа на ОС гр. В. Т.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Жалбоподателите считат, че въззивният съд неправилно е приел, че те имат достатъчно средства за внасяне на държавна такса в размер на 22 705,74 год., дължима по делото образувано по предявен от тях против “Л” ЕООД-В. Търново иск с правно основание чл. 87 ал. ІІІ ЗЗД, за разваляне на договор за строеж, с цена на иска 567 643,47 лв. Прави се оплакване, че въззивният съд е тълкувал разширително нормата на чл. 83 ал. ІІ ГПК, и не е съобразил представените по делото доказателства, както и изключително високия размер на държавната такса.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, а именно каква е доказателствената сила на декларацията по чл. 83 ал. ІІ т. 2 ГПК, в който деклараторите не са изписали изрично, че им е известна отговорността за даване на неверни данни по чл. 313от НК, а този съществен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Към изложението са приложени копия от определение от 21.02.2000 год. по ч. гр. д. № 4177/99 год. на ВКС, ГК, решение № 955/13.10.1986 год. по гр. д. № 579/86 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 240/23.03.1987 год. по гр. д. № 114/87 год. на ВС ІІ гр. о., определение № 560/28.09.2005 год. по ч. гр. д. № 403/2005 год. на ВКС ІІІ гр. о., и определение № 233/08.07.2005 год. по гр. д. № 139/2005 год. на ВКС І гр. о.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 1 от ГПК подлежат определенията на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби подадени срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. І ГПК.
В процесния случай жалбоподателите сочат като приложно поле за допускане на касационно обжалване чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК. Настоящият състав счита, че не е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по т. 3, но основателно се поддържа от жалбоподателите, че въззивното определение е постановено в противоречие с посочената от жалбоподателите практика на ВКС, поради което същото ще следва да се допусне до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. І т. 1 от ГПК.
По същество ВКС ІІ т. о. намира частната касационна жалба за частично основателна.
В случая ВТАС необосновано е приел, че ищците имат достатъчно средства да заплатят дължимата по делото държавна такса. От представените по делото декларации е видно, че те получават доходи както следва: С. А. И. – пенсия от 154,88 лв., Тодорка А. К. – пенсия от 128,14 лв., Н. Н. П. – не получава доходи и е регистрирана като безработна в Д. “Б”, което е видно от сл. бележка 1026/26.02.09 год. издадена от ДБТ, А. Ц. Б. – пенсия от 195,64 лв. и 404,48 лв. брутно трудово възнаграждение. От декларацията на С. А. И. е видно, че той е регистриран като ЕТ с фирма “К” и, че притежава дворно място съпружеска имуществена общност в село Н. село, Община В. Т. , където произвежда собствена земеделска продукция, без същата да е посочена в стойностно изражение. Ищците са декларирали и притежание на недвижима собственост в идеални части, както и на жилища в които живеят.
ВКС ІІ т. о. приема, че притежанието на недвижими имоти от ищците не позволява същите да бъдат отдавани под наем, а доходите им не са достатъчни за да заплатят дължимата по делото държавна такса в пълен размер, но счита, че дължимата такса трябва да се определи на 3 000,00 лв., която такса трябва да се внесе от страните както следва: С. А. И. – 1000,00 лева, Тодорка А. К. – 500,00 лв., Н. Н. П. – 500,00 лева и А. Ц. Б. – 1000,00 лева. Настоящият състав счита, че на ищците С. А. И. и А. Ц. Б. следва да се определи по-висок размер от 1000,00 лева, в сравнение с другите ищци, тъй като първият е регистриран като ЕТ и произвежда селскостопанска процукция, а вторият има освен че получава пенсия има и редовни месечни доходи от трудови правоотношения.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 152/14.05.2009 год. по ч. гр. д. № 269/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 152/14.05.2009 год. по ч. гр. д. № 269/2009 год. на Великотърновския апелативен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ държавната такса по гр. д. № 233/2009 год. по описа на Окръжен съд гр. В. в размер на 3000,00 лв. /три хиляди лева/, която да се внесе от ищците както следва:
1/ С. А. И. от гр. В., ул. “. № 1* лева /хиляда лева/.
2/ Тодорка А. К. от село К., Община П., Област В. Т. – 500,00 лева /петстотин лева/.
3/ Н. Н. П. от гр. В., ул. “. № 9* лева /петстотин лева/.
4/ А. Ц. Б. от гр. В. ул. “. № 2* лева /хиляда лева/.
ОСВОБОЖДАВА С. А. И. от гр. В., ул. “. № 1* Тодорка А. К. от село К., Община П., Област В. Т. , Н. Н. П. от гр. В., ул. “. № 9В и А. Ц. Б. от гр. В. ул. “. № 2* от внасяне на държавна такса за разликата до размера на 22 705,74 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :